Перейти к основным материалам

Перейти к содержанию

Лэ Захариястирэ видении. Со вонэ тумэнди дэн?

Лэ Захариястирэ видении. Со вонэ тумэнди дэн?

«Ринпэ каринг мандэ... и мэ рисавава каринг тумэндэ» (ЗАХ. 1:3).

ДИЛЯ 89, 86

1—3. а) Сави время пэрэжудя лэ Дэвлэско народо, кала жувэлас о Захария? б) Васо о Иегова мангля лэ израильтянонэн тэ ринпэ каринг лэстэ?

ВУРЯЛ о свитко, заԥандади корзина и андэр латэ жувли. Инке дуй жувля крылонэнца, савэ вурянас, сар о аисто, по нэбо. Када дэсо анда кода, со диқля о Захария и кадэлэсатар лэстэ захутилдя духо (Зах. 5:1, 7—9). Васо о Иегова сыкадя лэ пророкости кадэла видении? Сави время пэрэжудя лэ Дэвлэско народо, кала жувэлас о Захария? Со кадэла видении, пала савэ запистромэ андэ лэ Захариястири книга, дэн амэнди?

2 Андо 537 бэрш жы кай И. Х. кай лэ Иеговаско народо сас фартэ бари радость. Прожыля 70 бэрш. Вонэ фартэ долго цырдэнаспэ важ израильтяноря, савэ слинэ андо Вавилонско плено, и акэ вонэ цэрэ. Кодэлэстар, кай лэндэ по ди сас фартэ драго, вонэ линэ тэ ваздэн о Иерусалимско храмо, кай тэ тэлён лэ Иеговасти. Андо 536 бэрш жы кай И. Х. стодэ фундаменто важ о храмо. Израильтяноря сас фартэ ради. Андэ Библия ԥэнэнпэ: «О народо радостятар кадя фартэ цыпияс, кай дур ашундёлас» (Езд. 3:10—13). Но прожыля набут время и лэнди на дэнас тэ терэн кадэя дила. Через кадэва и авэр бут ԥаримос, вонэ умэклэ и вас и парашэлэ тэ строин о храмо. Прожыля 16 бэрш, ай о храмо кадя и на вазглэ. Важ лэндэ ашэля май важно лэндирэ цэра и лэндирэ маля. Через кодэя дила, сави терэнас кажно дес и через кода, со екжэнэнди камэласпэ, лэ Дэвлэско народо бистэрдя, со само главно. Но о Иегова камэлас, кай израильтяноря никастар тэ на даран и тэ ринпэ каринг лэстэ, кай упалэ, всаворэ одеса тэ служин лэсти.

3 Кай израильтяноря тэ сэрэн, васо во вимэкля лэн анда Вавилоно, андо 520 бэрш жы кай И. Х, о Иегова бишалдя лэ пророкос, лэ Захарияс. Алав Захария сыкавэл, кай «о Иегова сэрэл». Хоть израильтяноря бистэрдэ, со о Иегова стердя важ лэндэ, о Иегова всаек сэрэлас пала народо. (Адиносар Захария 1:3, 4 *). Кода, кай о Дэл любияс лэ израильтянонэн, во ԥэндя лэнди, кай поможыя упалэ тэ служин лэсти кадя, сар лэсти чалёл. Кадяжэ о Иегова строго приԥэндя лэнди, кай прилэла кодэя служения, сави авэла анда вся оди. Давайте роздиқаса шовто и седьмо лэ Захариястирэ видении. Амэ уӷанаса, сар о Иегова стердя кадя, кай израильтяноря тэ закамэн тэ лэнпэ тэ терэн варисо, и сости амэн када сытярэл.

О ДЭЛ СЫНДОЙ КОДЭЛЭН, КО ЧОРЭЛ

4. Саво свитко о Захария диқля андэ пэсти шовто видения? Васо кадава свитко сас пистромэ дуе ригэндар? (Диқэн англа статья пэрво картинка анда трин.)

4 Андэ лэ Захариястири книга андо панчто глава сразу ԥэнэнпэ пала нэобычно видения. (Адиносар Захария 5:1, 2 *). О пророко диқэл о свитко, саво вурял. Кадэва свитко сас варикай 9 на 4,5 метра, андэ саво ԥэнэнпэ, со авэла лэ манушэнца. О свитко росԥэрнадо и дицол, кай пэр лэстэ пистромэ дуе ригэндар (Зах. 5:3). Андэ дэлмутни время и мануша пистронас кати пэ ек риг андо свитко и кода, кай по свитко сас пистромэ дуе ригэндар сыкавэл, кай када сас фартэ важно.

Лэ христианонэнди нащи тэ чорэн (Диқэн и абзацоря 5—7.)

5, 6. Со гиндой о Иегова пала кода, кала чорэн?

5 Адиносар Захария 5:3, 4 *. Кажно мануш дэла отчёто лэ Иеговасти. Но лэ Иеговастирэ служителя полэн, кай лэндар о Иегова инке май бут спушэла. Если амэ любисарас лэ Дэвлэс, амэ на ласа тэ чорас. Если амэ чорас, амэ шас чик пэр лэско алав (Прит. 30:8, 9). Дэсавэ гиндон, кай вонэ могут тэ чорэн, если лэнди када фартэ трэбуй. Но када на сыкавэл, кай када правильно. Через кода, кай о мануш жадно, лэсти ашэл май куч кода, со во камэл тэ чорэл, чем о Дэл. Но, кала о мануш чорэл, во отшол кода, со ԥэнэнпэ андэ лэ Дэвлэско законо и гиндой, кай лэ Дэвлэско алав и кода, со гиндой о Дэл, важ лэстэ нисо.

6 Шон сама, кай кода, со сас дэлмут ԥэндо лэ Захариясти пала кода, со трэбуй сас тэ авэл, исин кацавэ алава и амрая «зажала андо цэр кай кодэва, ко чорэл», «ашэлапэ андо цэр и розмарэла... о цэр». Вижал, кодэлэстар, со о Иегова виандярдя, нисо на спасыя. Никастэ, ко андэ лэ Дэвлэско народо, на вижала тэ гаравэл пэстирэ грехоря. Даже, если пала кода, кай чордэ на уӷанэна и рая кодэла, кастэ терэн бути, и старейшиноря или родителя, пала када уӷанэна о Дэл. О Дэл дэл алав, кай пала кодэла, ко чорэн, всаек уӷанэна (Евр. 4:13). Сар же амэ ради тэ авас машкар кодэла, ко вся время камэл тэ терэл правильно! (Евр. 13:18).

7. Со тэ терас, кай и амрая, сави запистромэ андо свитко, саво вурял, тэ на авэл пар мэндэ?

7 Со бы мануш тэ на чорэл, када холярэл лэ Иеговас. Важ амэндэ када фартэ бари честь тэ ӷанас и тэ ритярас лэ Дэвлэско законо, кай тэ на шас чик пэ Дэвлэско алав. Сар амэ кадя терас, амэнца на авэла кода, со о Иегова виандярдя важ кодэла мануша, савэ хоть и ӷанэн о законо, но ԥагэн лэс.

«ДЕС ДЕСЭСТАР» ЖУВАС КАДЯ, САР ДЯМ АЛАВ ТЭ ЖУВАС ВАЖ О ДЭЛ

8—10. а) Со када солах? б) Сави солах о царё Седекия на зритярдя?

8 Авэр алава анда свитко, саво вурял ԥэнэн, со авэла кодэлэнца, ко «евья солахал» лэ Дэвлэстирэ алавэса (Зах. 5:4). Со када солах? Солах, када састо алав, саво сыкавэл, кай о мануш стерэла кода, со камэл или на лэла терэл кода, со на камэл.

9 Кала дэн солах лэ Дэвлэстирэ алавэса, када фартэ важно, и мануша трэбуй драго тэ полэн када. Кацави солах дя о Седекия, послиднё царё андо Иерусалимо. Во дя солах, кай лэла тэ кандэл лэ царёс анда Вавилоно. Но во на зритярдя и солах. О Иегова ԥэндя, со виандярдя лэсти пала када: «Андо форо о царё, саво стодя, кай тэ правий кодэва, ко на зритярдя и солах и на стердя кадя, сар сас андо договоро, лэстэ, андо Вавилоно, во [Седекия] мэрэла» (Иез. 17:16).

10 О Иегова аштярэлас, кай о Седекия зритярэла пэско алав, важ кода кай во дя алав лэ Иеговастирэ алавэса (2 Лет. 36:13). Но, кай тэ на залэн лэн андо плено, о Седекия мангля помощь кай о Египто. Но во лэсти на поможысардя (Иез. 17:11—15, 17, 18).

11, 12. а) Саво само важно алав ту дян лэ Иеговасти? б) Сар дицол андэ тири жизня, кай ту дян алав лэ Иеговасти тэ жувэс важ лэстэ?

11 Андэ жизня амэ най еқвар дас алав лэ Иеговасти. О Иегова ӷанэн, саво амэ дям алав и важ лэстэ кадэва алав фартэ важно. Кай амэ тэ радосарас лэс, амэ трэбуй тэ зритярас о алав, саво лэсти дям (Пс. 76:11). Само важно алав, саво амэ дям лэ Иеговасти, када, кай жуваса важ лэстэ и служисараса лэсти, сави бы ԥари время тэ на авэл.

12 Но сар тэ зритярас о алав, саво дям лэ Иеговасти тэ жувас важ лэстэ? Если амэ на парашас тэ кандас лэ Иеговас андэ варисо найбаро или кала фартэ ԥарэс, амэ сыкавас, кай драго полас, кай трэбуй тэ зритярас о алав, саво дям лэ Иеговасти, кай тэ прославляем лэс «дес десэстар» (Пс. 61:8). Сар ту лэса пэс тэ андярэс, кала андэ школа кай и щеёры цэлэн и яқа андо чикат или кала о шаворо вэсэло диқэл пэр тутэ? Ай сар ту лэса пэс тэ андярэс, кала пэ бути кай и жувли цэлэн и яқа андо чикат или кала о мурш вэсэло диқэл пэр тутэ, но на камэл тэ женийпэ? Ту кандэса лэ Иеговас или прилэса кода, со вонэ ԥэнэн? (Прит. 23:26). Ай мангэспэ ту пала кода, кай тэ андярэс пэс драго, кала андэ тиро ери кати ту служис лэ Иеговасти? Ԥэнас амэ «наис» кажно дес амарэ небеснонэ Дадэсти, кай во любий амэн и поможый амэнди тэ жас па правильно дром? Витидэс ту время, кай кажно дес тэ адинос и Библия? Чаче тэ ԥэнас, када вся и ужал андо алав, саво ту дян лэ Иеговасти тэ жувэс важ лэстэ. Кадэлэса ту сыкавэс, кай кандэс лэ Дэвлэс. Кала ту отдэс андэ служения со май лашо, андэ када дицол, кай ту любис лэ Иеговас и па чачимастэ жувэс важ лэстэ. Амэ най кати ԥэнас, кай служисарас лэ Иеговасти, но када амари жизня. Важ кода кай амэ на парашас тэ кандас лэ Иеговас, во дэл амэнди лашимос, саво авэла англэ (Втор. 10:12, 13).

13. Саво лашимос анэна амэнди шовто лэ Захариястири видения?

13 Шовто лэ Захариястири видения поможый амэнди тэ полас, кай и любовь каринг о Иегова на домэкэла тэ чорас или тэ на зритярас о алав, важ саво солахадям. Амэ кадяжэ уӷанас, кай о Иегова на ашавэлас лэ израильтянонэн даже тоди, кала вонэ бут разоря терэнас най кадя. Во полэлас, кай лэнди сас ԥарэс, важ кода кай всаворэ ригэндар паша лэндэ слинэ ворогоря. Кадя о Иегова сыкадя, сар амэнди тэ зритярас пэско алав, и во поможыя амэнди када тэ терас. О Иегова на ашавэла и амэн. Во дя алав и через када амэ аштярас, кай во улэла вся о найлашимос па ԥув. Пала када амэ май бут уӷанаса анда авэр лэ Захариястири видения.

О ИЕГОВА УЛЭЛА О НАЙЛАШИМОС

14, 15. а) Росԥэнэн пала седьмо лэ Захариястири видения. (Диқэн англа статья дуйто картинка.) б) Сар тэ полас, ко када и жувли, сави бэшэл андэ корзина и васо лати на дэн котар тэ виӷулел?

14 После кода, сар о Захария диқля о свитко, саво вурял, о ангело мангля лэс тэ диқэл упрэ. И со диқэл о пророко андэ седьмо видения? Каринг лэстэ пашол и корзина, пэ сави ԥэнэнас ефа. Вой сас и най бари и най цынёни, и пэр латэ сас «кругло крышка анда мулив». (Адиносар Захарии 5:5—8 *). Кала и крышка подвазглэ, о Захария додиқля, кай андэ корзина «бэшэл жувли». О ангело росԥэндя лэсти, ко кадэя жувли. Во ԥэндя: «Када о Найлашимос». Представьте, сар пэрэдарайля о Захария, кала диқля, кай кадэя жувли камэл тэ виӷулел анда корзина! О ангело йто задарадя ла палпалэ и заԥандадя и корзина ԥаря крышкаса. Со када вся сыкавэлас?

15 Кода, кай о ангело на дарайля и йто када стердя, сыкавэл, кай о Иегова улэла о найлашимос анда пэско народо. Если о Иегова диқэл машкар пэско народо варисаво найлашимос, во йто када улэл (1 Кор. 5:13).

О Иегова терэл вся, кай андэ кода, сар и мануша тэлён лэсти, тэ на ашэлпэ о найлашимос (Диқэн и абзацоря 16—18.)

16. а) Со сас май дур ла корзинаса? (Диқэн англа статья 3 картинка.) б) Каринг одындярэн и корзина и жувля, савэндэ слинэ крылоря?

16 После када авэн дуй жувля, савэндэ сас и крылоря, сар кай о аисто. (Адиносар Захарии 5:9—11 *). Кадэла жувля на шонпэ пэ кодэя, сави бэшэл андэ корзина! Пэстирэ зоралэ крылонэнца и жувля подвурян каринг и корзина, андэ сави сас о «Найлашимос» и одындярэн ла. Но каринг? «Андэ ԥув Сеннаар», када сас Вавилоно. Ай васо интя?

17, 18. а) Васо и ԥув Сеннаар поджалас, кай интя тэ андярэн о «Найлашимос»? б) Со амэндэ трэбуй тэ авэл андо ди каринг о найлашимос?

17 Лэ израильтянонэнди, савэ жувэнас андэ лэ Захариястирэ деса, и ԥув Сеннаар могла тэ здэлпэ, кай фартэ поджал важ о «Найлашимос». О Захария и авэр евреёря драго ӷанэнас, саво найлашимос терэласпэ андо Вавилоно. Котэ сас билажавардимос, и котэ тэлёнас хохавнэ дэвлэнди. Лэ евреёнэнди, савэ жувэнас андо Вавилоно, прижаласпэ кажно дес тэ пристон вся пэско зор, кай тэ на терэн кадя, сар терэнас и мануша, савэ тэлёнас хохавнэ дэвлэнди. Лэ Захариястири видения поможысардя лэнди инке май фартэ тэ патян, кай о Иегова на домэкэла, кай о найлашимос тэ ашэлпэ машкар мануша, савэ тэлён лэсти.

18 Кадэя видения поможысардя лэ евреёнэнди тэ на бистрэн пала кода, кай о Иегова аштярэл лэндар, кай вонэ и май дур тэ тэлён лэ Иеговасти кадя, сар лэсти чалёл. Нащи, кай о найлашимос тэ авэл и тэ ашэлпэ андэ лэ Дэвлэско народо. Андэ пэстири организация о Иегова любий амэн и фэрий. Трэбуй тэ сэрас, кай о Иегова кажнонэстар аштярэл, кай андэ кода, сар вонэ тэлён тэ на авэл найлашимос. Нисаво найлашимос на трэбуй тэ авэл андэ лэ Дэвлэско народо!

О НАРОДО, АНДЭ САВО НИНАЙ О НАЙЛАШИМОС, ПРОСЛАВЛЯЕТ ЛЭ ИЕГОВАС

19. Сости амэн сытярэн лэ Захариястирэ видении?

19 Андо шовто и седьмо лэ Захариястирэ видении ԥэнэнпэ, со авэла кодэлэнца, ко терэл найлашимос, и кай о Иегова нэнавидит о грехо. Важ кодэла, ко любий лэ Иеговас, кадяжэ трэбуй тэ авэл гряца о найлашимос. Кода, со пистромэ андэ кадэла видении, сытярэл амэн. Сости? Если кати амэ терас вся, кай лэ Иеговасти тэ чалёл, сар амэ лэсти тэлювас, тоди на трэбуй тэ дарас кодэлэстар, со о Иегова виандярэла лэ манушэнди важ лэнго найлашимос. Тоди во фэрия амэн и дэла амэнди лашимос. Кала, андэ кадэва найлашо миро, амэ терас вся, кай тэ тэлювас лэ чачунэ Дэвлэсти лэ Иеговасти кадя, сар лэсти чалёл, во поможыя амэнди андэ када. Патян, о Иегова на ашавэла тумэн. Но, васо амэ патяс, кай амэ на парашаса тэ тэлювас лэ чачунэ Дэвлэсти кадя, сар лэсти чалёл андо миро, саво на патял андо Дэл? Исин амэндэ кода, васо патяс, кай о Иегова акана фэрий пэстири организация, кала фартэ йто пашол фартэ бари бида, сави инке никала на сас? Пала када амэ подаса дума андэ авэр статья.

^ абз. 3 Захарии 1:3, 4: «И ту ԥэн лэнди: „Кадя ԥэнэн о Иегова, савэстэ бут воиноря: „Ринпэ каринг мандэ,— ԥэнэн о Иегова, кастэ бут воиноря,— и мэ рисавава каринг тумэндэ,— ԥэнэн о Иегова, савэстэ бут воиноря“. „На авэн кацавэ, сар тумарэ папоря, савэнди и пророкоря, кай слинэ англа мандэ, ԥэнэнас: „Кадя ԥэнэн о Иегова, савэстэ бут воиноря: „Мангав тумэн, ашавэн пэско найлашо дром, саво тумэндэ най ек и найлашэ делоря, и ринпэ каринг мандэ“. „Но вонэ на кандэнас и на шонас сама пэр мандэ“,— ԥэнэн о Иегова».

^ абз. 4 Захарии 5:1, 2: «Тоди мэ упалэ вазглэм и яқа, диқлэм и додиқлэм, кай вурял о свитко. Тоди во пушля мандар: „Со ту диқэс?“ Мэ ԥэндэм: „Диқав о свитко, саво вурял. Лэско лунгимос кацаво, сар 20 куя, ай буӷлимос кацаво, сар 10 куя“».

^ абз. 5 Захарии 5:3, 4: «Тоди во ԥэндя манди: „Кадэя амрая йто авэла пэ вся ԥув, через кода кай кажнонэсти, ко чорэлас, ашавэнас када кадя, сар пистромэ пэ кадэя риг андо свитко. И кажности, ко евья дэлас солах, ашавэнас када кадя, сар пистромэ пэ кодэя риг андо свитко. „Кадэя амрая мэ бишалдэм,— ԥэнэн о Иегова, савэстэ бут воиноря,— и кадэя амрая зажала андо цэр кай кодэва, ко чорэл и андо цэр, ко евья солахал мэрнэ алавэса, вой ашэлапэ андо цэр и розмарэла и о цэр, и лэ цэрэстирэ кашта, и лэ цэрэстирэ бара“».

^ абз. 14 Захарии 5:5—8: «Тоди о ангело, саво дэлас дума манца, пашэля и ԥэндя манди: „Ваздэ и яқа, мангав тут, и дик, со каринг тутэ пашол“. Мэ пушлэм: „Со када?“ Во ԥэндя: „Када пашол и ефа [корзина]“. И инке ԥэндя: „Када лэ манушэндирэ грехоря па вся ԥув“. И кругло крышка анда мулив подвазглэ, и акэ, андэ ефа бэшэл жувли. Тоди во ԥэндя: „Када о Найлашимос“. Тоди во задарадя ла палпалэ андэ ефа и ԥандадя и ефа ла крышкаса анда мулив».

^ абз. 16 Захарии 5:9—11: «После када мэ вазглэм и яқа, диқлэм и додиқлэм, кай пашон дуй жувля, и лэндэ андэ крылоря сас балвал. Лэндирэ крылоря шонаспэ пэ крылоря, савэ сар кай о аисто. Вонэ вазглэ и ефа кадя, кай вой ашэля машкар ԥув и нэбо. Мэ пушлэм лэ ангелостар, саво дэлас дума манца: „Каринг вонэ андярэн и ефа?“ Во ԥэндя манди: „Андэ ԥув Сеннаар, кай котэ тэ стерэн о цэр важ и жувли. Лэс стерэна, и ла стона кордэ, кай и исин лако ҭан“».