ДА РЕЧЕМ, че вървиш по тъмна пътека късно вечерта. Слънцето отдавна е залязло, но ти не се притесняваш, че ще се загубиш, защото държиш в ръката си силен фенер. Като го насочиш надолу, виждаш какво има точно пред тебе, а като го насочиш напред, той осветява всичко в далечината.

Донякъде Библията е като такъв фенер. Както видяхме в предишните статии, Божието Слово може да ни помогне с проблемите, пред които сме изправени ежедневно в този несигурен свят. Но освен това то хвърля светлина върху бъдещето и ни помага да вървим по път, който ще ни доведе до трайно щастие и задоволство. (Псалм 119:105) Как?

Да разгледаме два начина, по които Библията ни дава реална надежда за бъдещето: 1) помага ни да намерим смисъл в живота и 2) учи ни как да изградим вечно приятелство със Създателя.

Библията ни дава полезни препоръки за житейските проблеми, но не е просто някаква книга за самопомощ. Вместо да ни насърчава да мислим единствено за личните си грижи, тя ни учи, че има и по–важни неща. Само ако помним това, животът ни ще има истински смисъл.

Да вземем за пример следния принцип: „Повече щастие има в даването, отколкото в получаването.“ (Деяния 20:35) Сещаш ли се как си помогнал на някого материално или пък си отделил време да изслушаш най–съкровените чувства на свой приятел? Не беше ли удовлетворен, че си зарадвал някого?

Най–голямо щастие изпитваме, като даваме, без да очакваме нещо в замяна. Един писател казал: „Невъзможно е да се раздаваш и да не получиш повече, отколкото си дал, при условие  че правиш това, без да се надяваш на награда.“ И все пак, когато даваме, особено на тези, които не могат да ни се отплатят, получаваме награда. Ставаме част от нещо по–значимо, а именно сътрудничим на самия Създател, който гледа на такива милостиви дела като на заем. (Притчи 19:17) Той цени високо делата ни за нуждаещите се и обещава да ни се отплати с вечен живот на райска земя. Каква вълнуваща надежда за бъдещето! * (Псалм 37:29; Лука 14:12–14)

Библията ни учи, че най–вече поклонението на истинския Бог Йехова ще придаде смисъл на живота ни. Тя ни насърчава да му отдаваме славата, почитта и послушанието, които заслужава. (Еклисиаст 12:13; Откровение 4:11) Така постигаме нещо забележително: въздействаме на чувствата на Създателя си. Самият той ни подканя: „Бъди мъдър и радвай сърцето ми.“ (Притчи 27:11) Помисли само: с мъдрите си решения, основани на библейските принципи, радваме сърцето на любещия си небесен Баща. Защо? Защото той е загрижен за нас и иска да имаме полза от ръководството му. (Исаия 48:17, 18) Каква по–смислена цел можем да имаме от това да се покланяме на Върховния владетел на Вселената и да го радваме с живота си?

Библията ни насърчава също да изградим приятелство със Създателя си. В нея пише: „Приближете се до Бога и той ще се приближи до вас.“ (Яков 4:8) Понякога може да се съмняваме, че е възможно да сме близки с всемогъщия Създател. Но Библията ни уверява, че ако „търсим Бога“, наистина „ще го намерим“, защото „той не е далече от всеки един от нас“. (Деяния 17:27) Съветът да станем приятели на Бога, е практичен от гледна точка на бъдещето ни. В какъв смисъл?

Колкото и да се опитваме, сами не можем да избягаме от главния си враг — смъртта. (1 Коринтяни 15:26) Бог обаче е вечен. Той никога няма да умре и иска и приятелите му да живеят вечно. Със следните прости, но красиви думи Библията разкрива какво желае Йехова за онези, които го търсят: „Нека сърцата ви живеят вечно!“ (Псалм 22:26)

Как можеш вечно да си приятел на Бога? Продължавай да учиш за него от страниците на Словото му Библията. (Йоан 17:3; 2 Тимотей 3:16) Моли го за помощ да я разбираш. Библията ни уверява, че ако искрено „искаме от Бога“ мъдрост, той ще ни даде. * (Яков 1:5) Старай се да прилагаш наученото, позволявайки на Божието Слово да е „светилник за краката [ти] и светлина за пътеката [ти]“ сега и завинаги. (Псалм 119:105)