ДОКАТО корабът навлизал в Белфасткия залив, пред малцината пасажери, скупчени на палубата, се открила гледка към зелени хълмове, окъпани в утринната светлина. Било май 1910 г. За един от мъжете, Чарлс Тейз Ръсел, това било петият път, в който идвал в Ирландия. Пред него се издигали два огромни все още недовършени презокеански лайнера — злощастният „Титаник“ * и неговият близнак „Олимпик“. На кея зад корабостроителницата десетина Изследователи на Библията очаквали пристигането на брат Ръсел.

Търсейки най–добрия начин да разпространи добрата новина по целия свят, около 20 години по–рано брат Ръсел решил да предприеме редица пътувания извън Америка. Първата му обиколка започнала с Ирландия през юли 1891 г. Докато наближавал бреговете на Куинстаун (днес Коув) на борда на кораба „Град Чикаго“, Ръсел наблюдавал залеза и вероятно си припомнял как родителите му описвали родината си. Като минавали през добре устроените градчета и красивите местности, той и спътниците му осъзнали, че тук нивите „са узрели за жетва“.

Брат Ръсел бил в Ирландия общо 7 пъти. Заради интереса, който предизвикал при първото си посещение, стотици, а понякога дори хиляди идвали да го слушат при следващите му посещения. Публичните доклади в Белфаст и Дъблин по време на второто му идване през май 1903 г. били оповестени в местни вестници. Ръсел разказал, че „публиката слушала много внимателно“ доклада „Обвързаното с клетва обещание“ за вярата на Авраам и бъдещите благословии за човечеството.

Заради големия отклик, който срещнал в Ирландия, Ръсел включил тази страна и в третата си европейска обиколка. Той бил посрещнат от петима братя на пристанището в Белфаст една априлска сутрин през 1908 г. Предварително оповестеният доклад „Падането на империята на Сатана“, който бил изнесен същата вечер, привлякъл „около 300 интелигентни слушатели“. Един опонент повдигнал възражения, но те били умело оборени с помощта на Библията. В Дъблин друг по–упорит противник — г–н О’Конър, секретар на християнското юношеско сдружение ИМКА — се опитал да настрои срещу Изследователите на Библията публиката от над 1000 души. Какво станало?

Нека да се пренесем в миналото и да си представим един възможен сценарий. Мъж, който иска да научи истината от Библията, решава да присъства на публичен доклад, за който е научил от вестник „Айриш Таймс“. Човекът едва успява да си намери място в препълнената зала, след което слуша в захлас белокосия, брадат лектор с дълго  черно сако. Вижда го как по време на лекцията си той ходи свободно по подиума и жестикулира, като свързва логически един стих с друг и така отваря очите му за библейските истини. Дори без озвучителна техника гласът на лектора стига до всеки край на залата и задържа вниманието на слушателите час и половина. След това г–н О’Конър и приятелите му го провокират с въпроси. Той умело защитава посланието си с Библията и публиката го аплодира. Когато обстановката се успокоява, заинтересуваният мъж отива при братята, за да научи повече. Според разкази на очевидци мнозина научили истината по този начин.

Тръгвайки от Ню Йорк през май 1909 г., брат Ръсел се отправил на четвъртата си обиколка на борда на кораба „Мавритания“. Той взел със себе си стенограф, брат Хънтсингър, за да му диктува статии за „Стражева кула“ по време на презокеанското пътуване. Публичният доклад на Ръсел в Белфаст привлякъл 450 души, като стотина от тях трябвало да стоят прави, защото нямало достатъчно места.

По време на петата му обиколка, спомената в началото, се случило същото. След публичния доклад в Дъблин един известен теолог, когото О’Конър довел, получил отговори на въпросите си директно от Библията, което спечелило симпатиите на публиката. На следващия ден Ръсел и спътниците му стигнали с бързия пощенски кораб до Ливърпул, откъдето отплавали за Ню Йорк с прочутата „Лузитания“ *.

Публичните доклади на брат Ръсел по време на шестата и седмата му обиколка през 1911 г. също били предварително оповестени. През пролетта в Белфаст, където имало едва 20 Изследователи на Библията, 2000 души присъствали на доклада „Живот след смъртта“. О’Конър се появил в Дъблин с друг духовник, който задавал въпроси, но библейските отговори предизвикали бурни ръкопляскания. През есента на същата година били посетени и други градове и много хора дошли да слушат докладите. О’Конър заедно със 100 скандалджии още веднъж се опитал да развали събранието в Дъблин, но публиката възторжено подкрепила докладчика.

Въпреки че по това време основно брат Ръсел изнасял публични доклади, той признавал, че „никой човек не е незаменим“, тъй като „това не е човешко дело, а Божие“. Тези доклади — предшественици на днешните публични доклади — били чудесна възможност да се представят библейските истини. Какви били резултатите? Публичните доклади допринесли за разпространението на добрата новина и в редица градове из цяла Ирландия изникнали сборове. (От нашите архиви във Великобритания)