1. Как Библията представя поправянето?

КАКВО ти идва на ум, когато чуеш думата „поправяне“? Може би веднага се сещаш за наказание. Но поправянето включва много повече. Библията често го представя в добра светлина, като понякога го споменава редом с познанието, мъдростта, любовта и живота. (Пр. 1:2, бел. под линия, 3–7; 4:11–13) Това е така, защото поправянето от Бога е израз на неговата любов към нас и на желанието му да получим вечен живот. (Евр. 12:6) Въпреки че може да включва наказание, то никога не е сурово или жестоко. Поправянето означава най–вече обучение или възпитание като това, което родител осигурява на скъпото си дете.

2, 3. Защо поправянето може да включва както обучение, така и наказание? (Виж илюстрацията в началото.)

² Да разгледаме един пример. Малкият Джони си играе с топка вкъщи. Майка му му казва: „Джони, знаеш, че не се играе с топка тук! Може да счупиш нещо.“ Той обаче не обръща внимание на думите на майка си, продължава да си играе и неволно счупва една ваза. Какво ще направи майката? Нейното поправяне може да се състои в обучение и някакво  наказание. Тя напомня на Джони защо е постъпил лошо. Обяснява му защо е мъдро да слуша родителите си и че техните правила са нужни и разумни. За да му помогне да научи този урок, тя налага подходящо наказание — взема му топката за известно време. Така той ще запомни, че непослушанието си има последствия.

³ Като членове на християнския сбор, ние сме част от „Божия дом“. (1 Тим. 3:15) Ето защо признаваме правото на Йехова да определя стандарти, както и да ни поправя любещо, когато ги нарушим. Освен това, ако действията ни имат неприятни последствия, поправянето от небесния ни Баща ще ни напомни колко е важно да го слушаме. (Гал. 6:7) Бог е силно загрижен за нас и не иска да страдаме. (1 Пет. 5:6, 7)

4. а) Какво обучение подкрепя Йехова? б) Какво ще разгледаме в тази статия?

⁴ Като поправяме детето или изучаващия си въз основа на библейските принципи, можем да му помогнем да стане последовател на Христос. Чрез основния си инструмент за обучение, Божието Слово, ние можем да възпитаваме другите „в праведност“. Така можем да им помогнем да разберат и „да спазват всичко, което ни е наредил“ Исус. (2 Тим. 3:16; Мат. 28:19, 20) Йехова подкрепя това обучение и учениците на свой ред са подготвени да правят още ученици на Христос. (Прочети Тит 2:11–14.) Нека сега разгледаме отговорите на три важни въпроса: 1) Как поправянето от Бога показва любовта му към нас? 2) Какво научаваме от онези, които Бог е поправял в миналото? 3) Как можем да подражаваме на Йехова и Сина му, когато ние поправяме някого?

5. Как поправянето от Йехова показва любовта му към нас?

⁵ Подбуждан от любов, Йехова ни коригира, възпитава и обучава, за да останем в неговата любов и на пътя на живота. (1 Йоан 4:16) Той никога не ни унижава или обижда, карайки ни да се чувстваме без стойност. (Пр. 12:18) По–скоро ни придава достойнство, като ни помага да проявим добрите си качества и уважава свободната ни воля. Така ли гледаш на Божието поправяне, независимо дали идва чрез Словото му, основаните на Библията издания, родителите ти, или старейшините? Старейшините, които се опитват да ни поправят по мек и любещ начин, когато дори и несъзнателно предприемем „погрешна стъпка“, всъщност отразяват любовта на Йехова към нас. (Гал. 6:1)

6. Защо отнемането на отговорности и ограниченията в сбора са израз на Божията любов?

⁶ Понякога обаче поправянето не се състои само в съвет или забележка. Ако някой е извършил сериозни грехове, може да му бъдат отнети привилегиите в сбора. Дори в този случай поправянето отразява Божията любов към нас. Загубата на привилегии например може да помогне на човека да осъзнае колко е важно да отделя повече време за лично изучаване, размисъл и молитва. Това може да го укрепи духовно. (Пс. 19:7) След време може да си възвърне отговорностите. Дори изключването е отражение на любовта на Йехова, понеже предпазва сбора от лошо влияние. (1 Кор. 5:6, 7, 11) И тъй като Бог ни поправя колкото е необходимо, изключването може да помогне на съгрешилия да разбере сериозността на постъпката си и да го подбуди да се разкае. (Деян. 3:19)

7. Кой бил Шевна и какви лоши качества развил?

⁷ За да разберем колко ценно е поправянето, нека разгледаме примера на двама души, които Йехова поправил: Шевна, който живял по времето на цар Езекия, и Греъм, брат от наши дни. Като „управител на двореца“ — вероятно на Езекия, — Шевна имал значителна власт. (Иса. 22:15) За съжаление обаче, той се възгордял и търсел слава за себе си. Дори си направил разкошна гробница и се возел на „славни колесници“. (Иса. 22:16–18)

8. Как Йехова поправил Шевна и с какъв резултат?

⁸ Тъй като Шевна търсел слава за себе си, Бог го „свалил от поста му“ и поставил на негово място Елиаким. (Иса. 22:19–21) Това станало, когато асирийският цар Сенахирим възнамерявал да нападне Йерусалим. След време този цар изпратил там свои висши служители заедно с голяма войска, с цел да обезкуражат юдеите и да накарат Езекия да се предаде. (4 Царе 18:17–25) Елиаким бил изпратен да говори с асирийските пратеници, но не бил сам. С него били още двама души, единият от които бил Шевна, служещ по това време като секретар. Това предполага, че Шевна не се огорчил и ядосал, а смирено приел по–нисша длъжност. Ако било така, какви поуки извличаме от този разказ? Нека разгледаме три от тях.

9–11. а) Какви важни поуки извличаме от случилото се с Шевна? б) Какво мислиш за начина, по който Йехова се отнесъл към Шевна?

⁹ Първо, Шевна изгубил позицията си. Случилото се с него е предупреждение, че „гордостта предшества гибелта и високомерният дух — падението“. (Пр. 16:18) Ако имаш специални отговорности в сбора, ще се стараеш ли да останеш смирен? Ще отдаваш ли на Йехова заслугата за своите способности или постижения? (1 Кор. 4:7) Апостол Павел писал: „Казвам на всекиго от вас да не мисли за себе си повече, отколкото е необходимо да мисли, но да мисли така, че да бъде със здрав разум.“ (Рим. 12:3)

¹⁰ Второ, със строгото си порицание Йехова навярно показал, че не смята Шевна за непоправим. (Пр. 3:11, 12) Колко хубав урок за онези днес, които са изгубили привилегиите си в Божия сбор! Вместо да се ядосваш и да негодуваш, продължавай да правиш най–доброто в  службата за Бога в новите си обстоятелства. Гледай на поправянето като на доказателство за любовта на Йехова. Помни, че нашият Баща няма да ни смята за безнадежден случай, ако се смирим пред него. (Прочети 1 Петър 5:6, 7.) Любещото поправяне е начин, по който Бог ни оформя, затова нека сме като мека глина в ръцете му.

¹¹ Трето, начинът, по който Йехова се отнесъл към Шевна, съдържа ценен урок за тези, които са упълномощени да осигуряват поправяне, като родителите и християнските надзорници. Поправянето от Йехова отразява не само омразата му към злото, но също и загрижеността му за човека, който е сгрешил. Ако си родител или надзорник и се налага да поправиш детето си или свой събрат, ще подражаваш ли на Йехова, като мразиш злото и същевременно търсиш доброто в другия? (Юда 22, 23)

12–14. а) Как реагират някои на поправянето? б) Как Божието Слово помогнало на един брат да промени нагласата си и с какъв резултат?

¹² За съжаление, когато биват поправяни, някои не могат да превъзмогнат наранените си чувства и дори се отдалечават от Бога и народа му. (Евр. 3:12, 13) Но означава ли това, че не можем да им помогнем? Брат Греъм например бил изключен и след време възстановен, но после станал неактивен. Няколко години по–късно той помолил старейшината, който му станал приятел, да изучава с него.

¹³ Старейшината си спомня: „Греъм имаше проблем с гордостта. Той беше критичен към старейшините, които имаха връзка с изключването му. Затова през следващите няколко изучавания обсъждахме стихове за гордостта и последствията от нея. Греъм започна да се вижда ясно в огледалото на Божието Слово и това, което видя, никак не му хареса! Резултатът беше удивителен! След като осъзна, че гордостта му е била като греда в окото му и че критичната му нагласа е негов проблем, той бързо предприе действия. Греъм започна да посещава редовно събранията, да изучава прилежно Божието Слово и да се моли всеки ден. Освен това, за радост на съпругата и децата си, той пое своите отговорности като глава на семейство.“ (Лука 6:41, 42; Як. 1:23–25)

¹⁴ Старейшината продължава: „Един ден Греъм ми каза нещо, което силно ме развълнува: ‘Знам истината от години и дори съм служил като пионер, но чак сега мога искрено да кажа, че обичам Йехова.’ Не след дълго му възложиха да подава микрофоните на събранията в Залата на Царството — задача, която той много цени. Неговият пример ме научи, че когато човек се смири пред Бога и приеме поправянето, получава богати благословии!“

15. Какво трябва да правим, ако искаме поправянето ни да е резултатно?

¹⁵ За да сме добри учители, първо трябва да сме добри ученици. (1 Тим. 4:15, 16) Следователно, ако Йехова ни е упълномощил да осигуряваме поправяне, ние самите трябва охотно да следваме неговото ръководство. Смиреното ни послушание ни печели уважението на другите и ни дава свобода на изказа, когато ги обучаваме и поправяме. Да обърнем внимание на примера на Исус.

16. Какво научаваме от Исус за подходящото поправяне и резултатното обучение?

 ¹⁶ Исус винаги бил послушен на Баща си дори когато му било много трудно. (Мат. 26:39) Той отдавал на него заслугата за своите учения и мъдрост. (Йоан 5:19, 30) Смирението и послушанието му привличали искрените хора към него и го правели състрадателен учител. (Прочети Матей 11:29.) Сърдечните му думи насърчавали онези, които били като „пречупена тръстика“ и „мъждеещ фитил“. (Мат. 12:20) Дори когато търпението му било подложено на изпитание, Исус бил мил и любезен. Това се вижда, например когато поправил апостолите си заради тяхната егоистична и амбициозна нагласа. (Мар. 9:33–37; Лука 22:24–27)

17. Кои качества ще помогнат на старейшините да са добри пастири на Божието стадо?

¹⁷ Ще е мъдро старейшините да подражават на Христос, когато поправят другите. Така ще покажат, че искат да бъдат оформяни от Бога и неговия Син. Апостол Петър писал: „Пасете Божието стадо, което ви е поверено, не по принуда, а охотно, нито от любов към нечестна печалба, а с желание, не и като че господарувате над онези, които са Божие наследство, а като бъдете пример за стадото.“ (1 Пет. 5:2–4) Несъмнено, ако надзорниците с радост се подчиняват на Бога и на Христос, Главата на сбора, това носи полза на самите тях, а и на тези, за които се грижат. (Иса. 32:1, 2, 17, 18)

18. а) Какво изисква Йехова от родителите? б) Как Бог помага на родителите да изпълняват отговорностите си?

¹⁸ Същите принципи важат в семейството. Йехова казва на главите на семейства: „Не дразнете децата си, но ги възпитавайте чрез поправянето и наставленията от Йехова.“ (Еф. 6:4) Колко сериозно е това? В Притчи 19:18 се казва: „Наказвай сина си, докато има надежда, и нека душата ти не пожелава неговата смърт.“ Ако родителите не осигуряват нужното поправяне на детето си, в очите на Йехова те сякаш желаят смъртта му и той ще ги държи отговорни за това. (1 Царе 3:12–14) Бог обаче им дава необходимата мъдрост и сили, когато те смирено му се молят и разчитат на ръководството на Библията и светия му дух. (Прочети Яков 1:5.)

19, 20. а) Какви ще са резултатите, ако приемаме поправянето от Бога? б) Какво ще разгледаме в следващата статия?

¹⁹ Трудно е да изброим хубавите резултати, на които ще се радваме, ако приемаме поправянето от Бога и подражаваме на Йехова и Исус, когато ние поправяме другите. В семействата и сборовете ще цари мир. Всеки ще се чувства истински обичан и ценен и ще изпитва сигурност, предвкусвайки бъдещите благословии. (Пс. 72:7) Няма да преувеличим, ако кажем, че поправянето от Йехова ни учи как да живеем заедно завинаги в мир и хармония като негови деца. (Прочети Исаия 11:9.) Ако и ние мислим така, тогава за нас поправянето ще е това, което е в действителност — доказателство за несравнимата любов на Йехова.

²⁰ От следващата статия ще научим повече за поправянето в семейството и в сбора. Ще разгледаме какво е самодисциплината и как да се предпазим от нещо, което може да е дори по–лошо от временната болка от поправянето.