1, 2. а) За какво говорел Исус с учениците си малко преди смъртта си? (Виж илюстрацията в началото.) б) Защо е важно да помним поради какви причини проповядваме? в) Какво ще обсъдим в тази статия?

ПОСЛЕДНАТА вечер преди смъртта си Исус дълго разговарял с апостолите си и ги уверил колко много ги обича. Освен това им разказал притчата за лозата, която обсъдихме в предишната статия. С нея той ги насърчил „да продължават да дават плод“ — да не престават да проповядват посланието за Царството. (Йоан 15:8, 16)

² Исус казал на учениците си не само какво трябва да правят, но и защо да го правят. Той им обяснил причините, поради които да проповядват. Защо е важно да обърнем внимание на тези причини? Ако помним защо трябва да продължаваме да проповядваме, ще сме решени да не се отказваме да даваме „свидетелство на всички народи“. (Мат. 24:13, 14) Затова нека обсъдим 4 библейски причини да проповядваме. След това ще разгледаме 4 дара от Йехова, които ни помагат „да продължаваме да даваме плод“.

3. а) Каква причина да проповядваме, намираме в Йоан 15:8? б) Какво представя гроздето в Исусовата притча и защо това сравнение е подходящо?

³ Основната причина, поради която участваме в проповедната дейност, е, че така прославяме Йехова и освещаваме името му сред хората. (Прочети Йоан 15:1, 8.) Обърни внимание, че Исус сравнил своя Баща Йехова с лозар, себе си — с лоза, или стъбло на лоза, а последователите си — с пръчки. (Йоан 15:5) Така че гроздето подходящо представя плода, който дават Христовите последователи, или проповедната им служба. Исус казал на апостолите си: „Моят Баща бива прославен чрез това, че давате много плод.“ Точно както лозата, която ражда хубаво грозде, говори добре за своя лозар, така и ние носим чест и слава на Йехова, когато даваме най–доброто от себе си в известяването на посланието за Царството. (Мат. 25:20–23)

4. а) Как освещаваме Божието име? б) Какво мислиш за възможността да освещаваш Божието име?

⁴ Как с проповедната си служба освещаваме Божието име? Ние не можем да направим това име по–свято — то вече е свято в абсолютния смисъл на думата. Обърни внимание обаче какво казал пророк Исаия: „Признавайте светостта на Йехова, Богът на небесните войнства.“ (Иса. 8:13) Един начин да освещаваме Божието име, е да го смятаме за отделено от всички останали имена и да помагаме на другите да го признават за свято. (Мат. 6:9) Например, като известяваме истината за чудесните качества на Йехова и неизменното му намерение за човечеството, ние защитаваме името му, което Сатана клевети. (Бит. 3:1–5) Освещаваме Божието име и когато се опитваме да помогнем на хората в района да видят, че Йехова е достоен „да приеме славата, почитта и силата“. (Откр. 4:11) Руни, който е пионер от 16 години, казва: „Много съм благодарен, че ми е дадена възможността да свидетелствам за Създателя на Вселената. Това ме кара да продължавам да проповядвам.“

5. а) Каква причина да проповядваме, е спомената в Йоан 15:9, 10? б) Как Исус подчертал нуждата от издръжливост?

⁵ Прочети Йоан 15:9, 10. Важна причина да проповядваме посланието за Царството, е и дълбоката ни любов към Йехова и Исус. (Мар. 12:30; Йоан 14:15) Исус казал на учениците си не само да са в неговата любов, но „да останат“ в неговата любов. Защо? Защото се изисква издръжливост, за да живееш като истински ученик на Христос година след година. Исус наблегнал на нуждата от издръжливост, като няколко пъти използвал различни форми на думата „оставам“ в краткия откъс в Йоан 15:4–10.

6. Как показваме, че искаме да останем в Христовата любов?

⁶ Как показваме, че искаме да останем в любовта на Христос и да имаме неговото одобрение? Като спазваме заповедите му, тоест като сме му послушни. Исус обаче ни заповядва да правим само това, което самият той правел, както личи от думите му „както аз спазвам заповедите на Бащата и оставам в неговата любов“. Исус дал чудесен пример за подражание. (Йоан 13:15)

7. Каква е връзката между послушанието и любовта?

⁷ По–рано Исус обяснил на апостолите си връзката между послушанието и любовта, като казал: „Който има моите заповеди и ги спазва, той ме обича.“ (Йоан  14:21) Освен това, ако изпълняваме Исусовата заповед да проповядваме, ние показваме любов и към Бога, понеже заповедите на Исус произлизат от Баща му. (Мат. 17:5; Йоан 8:28) Като проявяваме любов към Йехова и Исус, ние оставаме в тяхната любов.

8, 9. а) Каква друга причина имаме да проповядваме? б) Защо думите на Йехова в Езекиил 3:18, 19 и 18:23 ни мотивират да продължаваме да проповядваме?

⁸ Имаме и друга причина да не се отказваме от проповедната си дейност. Ние искаме да предупредим хората. Библията описва Ной като „проповедник“. (Прочети 2 Петър 2:5.) Посланието, което той проповядвал преди Потопа, очевидно включвало предупреждение за предстоящото унищожение. Защо можем да си направим този извод? Забележи какво казал Исус: „В онези дни преди потопа хората ядяха и пиеха, женеха се и се омъжваха до деня, в който Ной влезе в ковчега. Те не обръщаха внимание на онова, което ставаше, докато не дойде потопът и не унищожи всички тях, такова ще бъде и присъствието на Човешкия син.“ (Мат. 24:38, 39) Въпреки безразличието на хората Ной вярно известявал предупредителното послание от Йехова.

⁹ Днес ние проповядваме посланието за Царството, за да дадем на хората възможност да научат за Божието намерение за човечеството. Подобно на Йехова имаме силното желание те да откликнат на посланието и „да останат живи“. (Езек. 18:23) Същевременно, докато проповядваме от къща на къща и на обществени места, предупреждаваме колкото се може повече хора, че Божието Царство ще дойде и ще сложи край на този безбожен свят. (Езек. 3:18, 19; Дан. 2:44; Откр. 14:6, 7)

10. а) Каква причина да проповядваме, намираме в Матей 22:39? б) Разкажи как Павел и Сила помогнали на пазача на затвора.

¹⁰ Още една важна причина да проповядваме, е, че обичаме ближните си. (Мат. 22:39) Тази любов ни кара да продължаваме с дейността си, помнейки, че хората може да променят нагласата си при промяна на обстоятелствата. Да разгледаме случилото се с апостол Павел и сътрудника му Сила. Когато били в град Филипи, противниците им ги хвърлили в затвора. Но около полунощ внезапно станало земетресение, което разтърсило затвора, и вратите му се отворили. Тъй като се страхувал, че затворниците са избягали, пазачът понечил да се самоубие, но апостолът извикал: „Не посягай на себе си!“ Уплашеният пазач попитал: „Какво трябва да направя, за да бъда спасен?“ Павел и Сила му отговорили: „Вярвай в Господаря Исус и ще бъдеш спасен!“ (Деян. 16:25–34)

11, 12. а) Каква е връзката между разказа за пазача и службата ни? б) За какво искаме да сме на разположение?

¹¹ Каква е връзката между разказа за пазача и проповедната ни дейност? Пазачът променил нагласата си и помолил за помощ едва след земетресението. По подобен начин хора, които преди не са  искали да чуят библейското послание, може да променят мисленето си и да потърсят помощ, когато някакво събитие внезапно ги разтърси. Например някои в района ни може неочаквано да са загубили работата, която са имали дълги години, и да са силно притеснени. Други може да са съкрушени, след като бракът им се е разпаднал. Трети може да са потиснати, понеже им е била открита сериозна болест или техен близък е починал. Подобни събития може да накарат човек да си задава въпроси за смисъла на живота и да се замисли за неща, които преди не са го вълнували. Дори може да се пита: „Какво трябва да направя, за да бъда спасен?“ Когато го срещнем, може за първи път да е склонен да чуе посланието на надежда.

¹² Ето защо, като вярно продължаваме да проповядваме, сме на разположение на хората, за да им осигурим утеха тогава, когато са готови да я приемат. (Иса. 61:1) Шарлот, която е в целодневна служба от 38 години, казва: „Хората днес са объркани. Трябва да им се даде възможност да чуят добрата новина.“ Една сестра на име Ейвор, която е пионерка от 34 години, отбелязва: „Днес повече от когато и да било преди хората са отчаяни. Наистина искам да им помогна. Това ме подтиква да проповядвам.“ Да, любовта към ближния е основателна причина да продължаваме със службата си!

13, 14. а) Какъв дар е споменат в Йоан 15:11? б) Как можем да изпитваме радостта, която Исус изпитва? в) Как радостта влияе на службата ни?

¹³ Вечерта преди смъртта си Исус споменал на апостолите и за няколко дара, които щели да им помагат „да продължават да дават плод“. Какви са тези дарове и каква полза ни носят?

¹⁴ Радост. Обременява ли ни Исусовата заповед да проповядваме? Точно обратното. След като разказал притчата за лозата, Исус казал, че като проповедници на Царството, ще изпитваме радост. (Прочети Йоан 15:11.) Всъщност той ни уверява, че ще изпитваме радостта, която той изпитва. Как е възможно това? Както вече беше споменато, Исус сравнил себе си с лоза, а учениците си с пръчки. Пръчките получават вода и хранителни вещества от лозата, но само ако са част от нея. По подобен начин, ако останем в единство с Христос и следваме стъпките му, ще изпитваме радостта, която той изпитва от вършенето на волята на Баща му. (Йоан 4:34; 17:13; 1 Пет. 2:21) Хане, която е пионерка над 40 години, споделя: „Радостта, която винаги изпитвам след служба, ме подбужда да продължавам да проповядвам.“ Наистина дълбокото чувство на радост ни дава сили да не спираме да свидетелстваме, дори в трудни райони. (Мат. 5:10–12)

15. а) Какъв дар е споменат в Йоан 14:27? б) Как мирът ни помага „да продължаваме да даваме плод“?

¹⁵ Мир. (Прочети Йоан 14:27.) По–рано същата вечер Исус казал на апостолите си: „Давам ви своя мир.“ Как този дар — неговият мир — ни помага „да даваме плод“? Като издържаме в службата, изпитваме траен мир, защото знаем, че имаме одобрението на Йехова и Исус. (Пс. 149:4; Рим. 5:3, 4; Кол. 3:15) Един брат на име Улф, който е в целодневна служба от 45 години, казва: „Проповедната служба е изморителна, но ми носи истинско удовлетворение и придава смисъл на живота ми.“ Само колко сме благодарни, че имаме траен вътрешен мир!

16. а) Какъв дар е споменат в Йоан 15:15? б) Как апостолите можело да останат приятели на Исус?

 ¹⁶ Приятелство с Исус. След като изразил желанието си радостта на апостолите му „да бъде пълна“, Исус им обяснил колко е важно да проявяват самопожертвователна любов. (Йоан 15:11–13) После добавил: „Наричам ви приятели.“ Какъв скъпоценен дар — приятелство с Исус! Какво трябвало да правят апостолите, за да останат негови приятели? Те трябвало „да продължават да дават плод“. (Прочети Йоан 15:14–16.) Около 2 години по–рано Исус им бил наредил: „Вървете и проповядвайте, като казвате: ‘Небесното царство наближи.’“ (Мат. 10:7) Следователно през последната си вечер той ги насърчил да продължават с дейността, която били започнали. (Мат. 24:13; Мар. 3:14) Това нямало да е лесно, но те можело да се справят и така да запазят приятелството си с Исус. Какво щяло да им помогне? Един друг дар.

17, 18. а) Какъв дар е споменат в Йоан 15:16? б) Как този дар бил от помощ за Исусовите ученици? в) Какви дарове ни дават сили днес?

¹⁷ Отговор на молитвите. Исус казал: „Каквото и да поискате от Бащата в мое име, [той ще] ви го даде.“ (Йоан 15:16) Колко ли укрепващо било това обещание за апостолите! * Скоро земният живот на Водача им щял да свърши, макар че те не го разбирали напълно. Апостолите обаче нямало да бъдат оставени без подкрепа. Йехова бил готов да отговаря на молитвите им и да им помага да изпълнят заповедта да проповядват посланието за Царството. Малко след това те наистина видели как Бог дава отговор на молитвите им. (Деян. 4:29, 31)

¹⁸ Същото важи и за нас днес. Като „продължаваме да даваме плод“, се радваме на приятелство с Исус. Освен това можем да сме сигурни, че когато ни е трудно да проповядваме добрата новина за Царството, Йехова е готов да отговаря на молитвите ни за помощ. (Флп. 4:13) Колко сме благодарни, че получаваме отговор на молитвите си и че сме приятели на Исус! Тези дарове от Йехова ни вдъхват сили „да продължаваме да даваме плод“. (Як. 1:17)

19. а) Защо продължаваме да участваме в проповедната дейност? б) Какво ни помага да извършим докрай възложената ни задача?

¹⁹ Както научихме от тази статия, ние продължаваме да участваме в проповедната дейност, за да прославяме Йехова и да освещаваме името му, да изразяваме любовта си към него и Исус, да предупреждаваме хората и да покажем, че обичаме ближните си. Също така даровете от Бога, като радостта, мира, приятелството с Исус и това, че получаваме отговор на молитвите си, ни помагат да извършим докрай възложената ни задача. Несъмнено Йехова е много щастлив, като вижда усилията ни да продължаваме „да даваме много плод“!