ИСУС предсказал, че във времето на края учениците му ще участват в голяма жетва. (Мат. 9:37; 24:14) Думите му се изпълняват по забележителен начин в украинската Закарпатска област. Само в три съседни села * в тази област има 50 сбора и повече от 5400 вестители. Представи си само, един на всеки четирима там е Свидетел на Йехова!

Какъв е проповедният район? „Хората тук уважават Библията, ценят справедливостта, силно привързани са към семейството си и сърдечно си помагат — разказва местен брат на име Василе. — Не винаги са съгласни с вярванията ни, но когато им покажеш нещо от Библията, слушат внимателно.“

Разбира се, в район с такова съотношение на вестители към население братята и сестрите срещат необичайни трудности в службата. Например един сбор със 134 вестители има едва 50 къщи в своя район! Как вестителите са се приспособили към тези обстоятелства?

Много братя и сестри полагат усилия да проповядват на места с по–голяма нужда. Един 90–годишен брат на име Йонаш казва: „Съотношението на вестителите към частните домове в района на сбора ни е 1 към 2. Аз излизам на служба в селото, но доскоро, преди здравето ми да се влоши, пътувах около 160 км до необработван район, където проповядвах на унгарски.“ За да помагат другаде, вестителите трябва да правят жертви. „Ставах в 4 часа сутринта, хващах влак и проповядвах до 6 вечерта, когато потегляше обратният влак. Правех това два–три пъти седмично“ — споделя брат Йонаш. Дали усилията му си стрували? Той добавя: „Този вид служба ми донесе голяма радост. Имах удоволствието да помогна на едно семейство от този отдалечен район да научи истината.“

Естествено, не всеки от сборовете в областта има възможност да пътува на дълги разстояния. Но всички, включително възрастните вестители, старателно обработват района на своя сбор. В резултат на това през 2017 г. общият брой на присъстващите на Възпоменанието в трите села беше почти два пъти по–голям от броя на вестителите, или половината от цялото население. Несъмнено, където и да служим, можем да сме „много заети в делото на Господаря“. (1 Кор. 15:58)