1. Как творенията свидетелстват за щедростта на Йехова?

ВЪПРЕКИ ЧЕ в самото начало бил съвсем сам, Йехова не мислел единствено за себе си. Напротив, той дал живот на интелигентни същества, както духовни, така и човешки. „Щастливият Бог“ Йехова обича да дава добри дарове. (1 Тим. 1:11; Як. 1:17) Тъй като иска ние също да сме щастливи, той ни учи да сме щедри. (Рим. 1:20)

2, 3. а) Защо даването ни прави щастливи? б) Какво ще разгледаме?

² Бог направил човека по своя образ. (Бит. 1:27) Това означава, че сме създадени да отразяваме неговата личност. Следователно, за да изпитваме щастие и удовлетворение, трябва да следваме примера на Йехова, като сме загрижени за другите и щедро даваме от себе си. (Флп. 2:3, 4; Як. 1:5) Защо? Просто защото Йехова любещо ни е създал по този начин. Въпреки че сме несъвършени, е по силите ни да подражаваме на щедростта на Йехова.

³ От Библията научаваме как да даваме щедро. Нека разгледаме някои мисли от нея във връзка с тази тема. Ще  видим как щедростта ни носи одобрението на Бога и как ни помага да изпълняваме задачата, която той ни е възложил. Ще разберем също как това качество е свързано с щастието ни и защо е необходимо да продължаваме да го развиваме.

4, 5. Какъв пример са ни оставили Йехова и Исус по отношение на щедрото даване?

⁴ Йехова иска човешките му създания да му подражават и затова се радва, когато проявяваме щедрост. (Еф. 5:1) От начина, по който сме направени, и от красотата на природата и всичко в нея личи, че той иска да сме щастливи. (Пс. 104:24; 139:13–16) Ето защо му отдаваме почит, когато се стремим да правим другите щастливи.

⁵ Истинските християни подражават на Христос, който по съвършен начин показал как да даваме неегоистично от себе си. Самият той казал: „Човешкият син не дойде да му служат, а да служи на другите и да даде живота си като откуп в замяна на мнозина.“ (Мат. 20:28) Затова апостол Павел подканил християните: „Мислете по същия начин, по който мислеше Христос Исус ... Той се отказа от всичко, прие образа на роб.“ (Флп. 2:5, 7) Добре е всеки от нас да се запита: „Мога ли в още по–голяма степен да следвам примера на Исус?“ (Прочети 1 Петър 2:21.)

6. На какво ни учи Исус с притчата за добрия самарянин? (Виж илюстрацията в началото.)

⁶ Ще получим одобрението на Йехова, ако подражаваме на съвършения пример, който той и Христос са ни оставили, като сме загрижени за другите и търсим начини да им помагаме. С притчата за добрия самарянин Исус показал, че очаква последователите му да полагат усилия да помагат на другите, дори на онези от различен произход. (Прочети Лука 10:29–37.) Спомняш ли си защо той разказал тази притча? Причината била въпросът на един юдей „Кой всъщност е моят ближен?“. Отговорът на Исус разкрил, че трябва да сме готови да проявяваме щедрост като самарянина, ако искаме да имаме Божието одобрение.

7. Как егоизмът е свързан със спорния въпрос?

⁷ Християните имат много причини да постъпват неегоистично. Например това има връзка със спорния въпрос, който Сатана повдигнал в Едемската градина. В какъв смисъл? Той твърдял, че Адам и Ева — и съответно цялото човечество — ще са по–щастливи, ако мислят само за себе си и за своята полза, вместо да са послушни на Бога. Ева действала, водена от егоистично желание да е като Бога, а Адам проявил егоистичното желание да угоди на Ева. (Бит. 3:4–6) Резултатите от тяхното решение са красноречиви. Егоизмът не води до щастие, а точно обратното. Като не мислим само за себе си, показваме убеждението си, че това, което Бог изисква, е най–доброто за нас.

8. Защо първата човешка двойка трябвало да мисли за другите?

⁸ Бог дал на първата човешка двойка задача, която трябвало да ги подбуди да мислят за добруването на другите, макар че били сами в Едемската градина. Йехова благословил Адам и Ева и им казал да имат деца, да  напълнят земята и да я покорят. (Бит. 1:28) Точно както Създателят бил дълбоко загрижен за творението си, така и първите човешки родители трябвало да мислят за щастието на неродените си деца. Раят трябвало да бъде разширен до краищата на земята в полза на потомците на Адам. Тази мащабна работа щяла да изисква сътрудничеството на разрастващото се човешко семейство.

9. Защо работата по разширяването на рая щяла да носи щастие?

⁹ Съвършените мъже и жени трябвало да си сътрудничат отблизо с Йехова, за да разширят границите на рая и да извършат волята му. Така щели да бъдат допуснати в неговата почивка. (Евр. 4:11) Колко ли удовлетворяваща и възнаграждаваща щяла да е тяхната работа! Усилията им да дават от себе си в полза на другите, щели да им донесат много благословии.

10, 11. Какво ще ни помогне да изпълним задачата да проповядваме и да правим ученици?

¹⁰ Днес Йехова е възложил на служителите си задачата да проповядват и да правят ученици. За да я изпълняваме, трябва да сме искрено загрижени за другите. Можем да продължаваме да вършим тази работа само ако имаме правилните мотиви — любов към Йехова и към ближните си.

¹¹ През първи век Павел нарекъл себе си и някои други християни „сътрудници на Бога“, защото садели и поливали семето на истината. (1 Кор. 3:6, 9) Днес ние също може да сме „сътрудници на Бога“, като щедро даваме от времето, силите и средствата си в поверената ни от него проповедна дейност. Само каква привилегия е това!

12, 13. Защо е възнаграждаващо да водим библейски изучавания?

¹² Ако не пестим времето и силите си в проповедната служба, ще изпитваме голяма радост. Мнозина, които изучават Библията с човек, който напредва, биха казали, че малко неща са по–възнаграждаващи от това. Невероятно е да се види вълнението на изучаващите, когато научат духовна истина, развият повече вяра, правят промени и започнат да споделят истината с другите. Исус също бил много щастлив, когато 70–те проповедници, които изпратил, „се върнали радостни“ заради хубавите резултати от службата си. (Лука 10:17–21)

¹³ Вестители от цял свят се радват да виждат как добрата новина оказва положително влияние на живота на хората. Обърни внимание на примера на Анна *, млада неомъжена сестра, която  разширила службата си, като се преместила на място в Източна Европа, където нуждата от проповедници е голяма. Тя пише: „Тук има много възможности да водиш библейски изучавания и това много ми харесва. Службата ми носи огромна радост. Когато се прибирам вкъщи, нямам време да се съсредоточавам върху себе си. Мисля за изучаващите си — за техните проблеми и тревоги. Търся начини да ги насърчавам и да им оказвам практическа помощ. Убедих се, че ‘повече щастие има в даването, отколкото в получаването’.“ (Деян. 20:35)

14. Как да намираш радост в службата дори ако малцина откликват на добрата новина?

¹⁴ Ние изпитваме радост, като даваме на хората възможност да чуят добрата новина дори ако след това те изберат да не я приемат. В крайна сметка задачата ни е подобна на задачата на пророк Езекиил, на когото Йехова заповядал: „Кажи им думите ми, независимо дали ще чуят, или не.“ (Езек. 2:7; Иса. 43:10) Дори ако някои не оценят посланието ни, Йехова цени нашите усилия. (Прочети Евреи 6:10.) Един вестител, който имал чудесна нагласа към службата, писал: „Ние садяхме, поливахме и се молехме на Йехова, надявайки се той да причини растежа.“ (1 Кор. 3:6)

15. Трябва ли да даваме от себе си само когато хората са благодарни? Обясни.

¹⁵ Исус иска да намираме щастие в даването. Много хора откликват положително на щедростта. Затова той ни подканя: „Давайте и хората ще ви дават. Ще изсипват в гънките на пазвата ви добра мярка, натъпкана, стърсена и препълнена. Защото с каквато мярка отмервате, с такава ще отмерват и на вас в замяна.“ (Лука 6:38) Разбира се, не всички ще са благодарни за усилията ни, но щедрото ни даване ще подбуди тези, които са благодарни, също на свой ред да дават щедро. Следователно давай от себе си, независимо дали на  пръв поглед хората го ценят, или не. Възможно е да постигнеш много само с една добра постъпка.

16. Какво ни подбужда да даваме щедро?

¹⁶ Истински щедрите хора не дават на другите, за да получат нещо в замяна. Исус имал предвид това, като казал: „Когато даваш угощение, покани бедни, сакати, куци, слепи и ще бъдеш щастлив, защото те нямат с какво да ти се отплатят.“ (Лука 14:13, 14) Един библейски писател бил вдъхновен от Бога да запише: „Който има добронамерено око, ще бъде благословен.“ А друг казал: „Щастлив е всеки, който се отнася милостиво към бедния.“ (Пр. 22:9; Пс. 41:1) Наистина ние даваме, защото за нас е удоволствие да помагаме на другите.

17. Какъв вид даване ни прави щастливи?

¹⁷ Когато цитирал Исусовите думи „Повече щастие има в даването, отколкото в получаването“, Павел нямал предвид единствено да даваме в материално отношение, но също да осигуряваме насърчение, ръководство и помощ на онези, които се нуждаят от това. (Деян. 20:31–35) С думите и примера си апостолът ни учи да даваме на другите от времето, силите, вниманието и любовта си.

18. Какво установяват много специалисти за щедрото даване?

¹⁸ Изследователите в областта на социалните науки също са установили, че даването ни прави щастливи. Според една статия „хората споделят, че радостта им значително се увеличава, след като направят нещо добро за другите“. Специалистите казват, че да помагаме на другите, „придава смисъл на живота ни ..., защото така удовлетворяваме основни човешки нужди“. Затова те често препоръчват хората да се включват в обществени дейности, за да са по–здрави и по–щастливи. Това не е изненадващо за онези, за които Библията е Словото на любещия Създател на човечеството, Йехова. (2 Тим. 3:16, 17)

19, 20. Защо искаш да си щедър?

¹⁹ Може да ни е трудно да продължаваме да проявяваме щедрост, ако сме заобиколени от хора, които поставят своите интереси пред интересите на другите. Исус обаче казал, че двете най–важни заповеди са да обичаме Йехова с цялото си сърце, душа, ум и сила и да обичаме ближния си както себе си. (Мар. 12:28–31) От тази статия разбрахме, че онези, които обичат Йехова, му подражават. Йехова и Исус са щедри към другите. Те ни насърчават да правим същото, защото така ще сме истински щастливи. Ако се стремим да сме щедри във всичко, което правим за Бога и за ближните, ще носим чест на Йехова и това ще е от полза за нас и за другите.

²⁰ Несъмнено вече се стараеш да помагаш на околните, особено на събратята си. (Гал. 6:10) Ако продължаваш да го правиш, те със сигурност ще те обичат и ценят и самият ти ще си щастлив. В Притчи 11:25 четем: „Щедрата душа ще бъде наситена и който пои обилно другите, сам ще бъде напоен обилно.“ Разбира се, в живота и службата ни има много други начини, по които можем неегоистично да даваме от себе си и да проявяваме милост и щедрост. В следващата статия ще обсъдим някои от тях.