ТЪЙ КАТО животът в тези „последни дни“ става все по–напрегнат, служителите на Йехова се нуждаят от дълготърпение повече от когато и да било преди. (2 Тим. 3:1–5) Като цяло хората около нас обичат само себе си, чужди са на всякакво разбирателство и са без самоконтрол. На тях често им липсва търпение. Затова всеки християнин трябва да се запита: „Заразил ли съм се от нетърпението на света? Какво всъщност е дълготърпението? Как това забележително християнско качество да стане част от личността ми?“

Думата дълготърпение, както е употребена в Библията, не означава само да понасяш тежка ситуация. Търпеливият човек издържа с цел, тоест надява се, че нещата ще се подобрят. Той мисли не само за себе си, но и за чувствата на този, който е причинил неприятната ситуация. Ето защо, ако някой го провокира или се отнесе лошо към него, не губи надежда, че добрите отношения ще бъдат възстановени. Не е чудно, че Библията поставя дълготърпението на първо място сред многото хубави качества, които произлизат от любовта *. (1 Кор. 13:4) Божието Слово посочва също, че дълготърпението е част от „плода на духа“. (Гал. 5:22, 23) Как обаче да развиваме такова дълготърпение, каквото Бог изисква?

За да развием дълготърпение, трябва да се молим за помощта на духа на Йехова, който той дава на онези, които разчитат на него. (Лука 11:13) Но въпреки че този дух е много силен, от нас също се изисква нещо — да действаме в съгласие с молитвите си. (Пс. 86:10, 11) Това означава всеки ден да се стараем да проявяваме търпение, за да може това качество да пусне корен в сърцето ни. И все пак е нужно нещо повече, ако искаме дълготърпението да стане част от личността ни.

Можем да развием дълготърпение, като изследваме съвършения пример на Исус и му подражаваме. В хармония с този пример апостол Павел описва под вдъхновение „новата личност“, която включва качеството дълготърпение. След това апостолът ни подканя да позволим „в сърцата ни да владее мирът на Христос“. (Кол. 3:10, 12, 15) Този мир ще владее в сърцата ни, ако подражаваме на непоклатимата вяра на Исус, че Бог ще поправи нещата, които ни тревожат, в определеното от него време. Като следваме Исусовия пример, няма да губим търпение, независимо какво се случва около нас. (Йоан 14:27; 16:33)

 Въпреки че копнеем за обещания от Бога нов свят, ние се учим да бъдем по–търпеливи, като размишляваме за търпението на Йехова към нас. Библията ни уверява: „Йехова не се бави да изпълни обещанието си, както някои смятат това за бавене, но проявява търпение към вас, защото не иска никой да бъде унищожен, а всички да стигнат до разкаяние.“ (2 Пет. 3:9) Нима дълготърпението на Йехова не ни подбужда да сме по–търпеливи към другите? (Рим. 2:4) В какви ситуации например ни е нужно дълготърпение?

Дълготърпението ни може да е подложено на изпитание в различни ситуации в ежедневието ни. Например, ако смяташ, че имаш да кажеш нещо важно, може да се наложи да проявиш търпение, за да не прекъснеш другите. (Як. 1:19) Може да е нужно търпение и когато общуваш със събратя, чиито навици те дразнят. Вместо да реагираш прекалено емоционално, ще е мъдро да помислиш как Йехова и Исус гледат на нашите слабости. Те не се съсредоточават върху незначителните ни грешки, а виждат добрите ни качества и търпеливо ни дават време да се подобрим. (1 Тим. 1:16; 1 Пет. 3:12)

Друга ситуация, която може да е изпитание за дълготърпението ни, е, когато някой ни обвини, че сме казали или направили нещо лошо. Възможно е бързо да се обидим или да започнем да се оправдаваме. Библията обаче ни препоръчва да реагираме по различен начин: „По–добре е търпелив човек, отколкото някой високомерен по дух. Не бързай да се обиждаш в духа си, защото обидата почива в пазвата на безразсъдните.“ (Екл. 7:8, 9) Дори ако обвинението е напълно неоснователно, трябва да проявим дълготърпение и да обмислим как ще отвърнем. Исус следвал този принцип, когато другите му се присмивали и отправяли срещу него лъжливи обвинения. (Мат. 11:19)

Родителите трябва да са особено търпеливи, когато се налага да поправят погрешната нагласа, желания или склонности на децата си. Да разгледаме случая на Матиас, който днес е член на скандинавското бетелово семейство. В училище постоянно му се подигравали заради вярванията му. Отначало родителите му не знаели за това. Но след време забелязали, че той започва да се съмнява в истината. Баща му Илис си спомня: „Трябваше да сме много търпеливи.“ Матиас питал: „Кой е Бог? Ами ако Библията не е Божието Слово? Откъде знаем, че точно Бог изисква това или онова от нас?“ Той също питал баща си: „Защо да съм виновен, ако не мисля като вас или ако не вярвам в нещата, в които вие вярвате?“

„Понякога синът ни задаваше въпросите ядосано — обяснява Илис, — но той се ядосваше не на мене или на майка му, а на истината, която според него вгорчаваше живота му.“ Как този баща се справил със ситуацията? Той продължава: „Със сина ми сядахме и си говорехме с часове. Аз най–вече слушах и от време на време задавах въпроси, за да си изясня напълно как се  чувства и какво мисли той. Понякога му обяснявах нещо и го оставях ден–два да помисли, преди да продължим разговора. Друг път му казвах, че ми трябват няколко дни да обмисля мнението му. Благодарение на редовните ни разговори Матиас малко по малко започна да разбира и приема някои учения, като например за откупа, за Божието върховенство и за любовта на Йехова. Отне време и често не беше лесно, но той постепенно разви любов към Йехова. С жена ми сме много щастливи, че търпението ни и усилията ни да помогнем на сина си в юношеските му години, си струваха и че успяхме да стигнем до сърцето му.“

Илис и съпругата му разчитали на подкрепата на Йехова, докато търпеливо помагали на сина си. Илис обяснява: „Често казвах на Матиас, че заради силната си любов към него с майка му се молим все по–усърдно на Йехова да му помогне да разбере.“ Само колко благодарни били тези родители, че проявявали ценното качество дълготърпение!

Истинските християни трябва да проявяват любов и търпение не само когато осигуряват духовна помощ, но и когато се грижат за хронично болни членове на семейството или приятели. Да разгледаме примера на Елън *, която също живее в Скандинавия.

Преди около 8 години съпругът на Елън получил два удара, които увредили мозъка му. В резултат на това той вече не може да изпитва състрадание, радост или тъга. На Елън ѝ е особено тежко. Тя казва: „Трябва да съм много търпелива и да се моля много. Любимият ми стих, който ми носи утеха, е Филипяни 4:13: ‘За всичко имам сили благодарение на онзи, който ми дава сила.’“ С Божията сила и подкрепа Елън издържа търпеливо тази ситуация. (Пс. 62:5, 6)

Разбира се, когато става въпрос за проявата на дълготърпение, Йехова е най–добрият пример за подражание. (2 Пет. 3:15) В Библията са описани много случаи, в които той проявил забележително търпение. (Неем. 9:30; Иса. 30:18) Например как реагирал Йехова, когато Авраам оспорил решението му да унищожи Содом? Първо, когато Авраам задавал въпроси и изразявал притесненията си, Бог не го прекъсвал, а го изслушвал търпеливо. След това показал, че го е слушал, като повтарял думите му. Бог го уверил, че няма да унищожи Содом дори ако намери там само 10 праведници. (Бит. 18:22–33) Какъв чудесен пример — Йехова винаги слуша търпеливо и никога не реагира прибързано!

Дълготърпението наистина е важна част от новата личност, с която всички християни трябва да се облекат. Ако полагаме усилия да развиваме това ценно качество, ще отдаваме почит на нашия грижовен и търпелив небесен Баща и ще бъдем сред „онези, които чрез вяра и търпение наследяват обещанията“. (Евр. 6:10–12)