1. Защо всички се нуждаем от утеха?

ВСИЧКИ се нуждаем от утеха. Възможно е животът ни да е изпълнен с притеснения, разочарования и нещастия. Може да се измъчваме заради напреднала възраст, болест или загуба на близък. Някои търпят лошо отношение от страна на другите. Хората около нас все по–често прибягват до насилие. Убедени сме, че тези „особено тежки времена“ са доказателство, че живеем „в последните дни“ и че с всеки изминал ден сме по–близо до новия свят. (2 Тим. 3:1) Но все пак може би чакаме изпълнението на Божиите обещания от дълго време и проблемите ни се увеличават. Къде тогава да намерим утеха?

2, 3. а) Какво знаем за Авакум? б) Защо ще разгледаме книгата Авакум?

² За да си отговорим, нека изследваме Книгата на пророк Авакум. Въпреки че Библията не съдържа подробности за живота и дейността на Авакум, книгата, носеща името му, е източник на насърчение. Името на пророка вероятно  означава „сърдечна прегръдка“. То може да има връзка с начина, по който Йехова ни утешава — сякаш ни взема в обятията си, — или с начина, по който поклонниците му уверено се държат за него. Авакум говорил с Бога, като му задал някои въпроси. Йехова вдъхновил пророка си да запише този разговор, защото знаел, че ще е от полза за нас. (Авак. 2:2)

³ Откритият разговор между Йехова и обезпокоения му служител е всичко, което Библията ни разкрива за пророка. Книгата му е част от „всичко, което е било написано преди“ и е запазено в Божието Слово, така че „чрез издръжливостта си и утехата от Писанието да имаме надежда“. (Рим. 15:4) Как ни помага книгата Авакум? От нея разбираме какво означава да се уповаваме на Йехова. Освен това тя ни уверява, че е възможно да запазим вътрешния си мир въпреки проблемите. Като помним това, нека разгледаме по–подробно книгата Авакум.

4. Защо Авакум бил обезпокоен?

⁴ Прочети Авакум 1:2, 3. Авакум живеел в тежък период. Той се измъчвал заради злите хора, които го заобикаляли. Кога щял да дойде краят на злото? Защо Йехова се бавел и не предприемал действия? Пророкът виждал около себе си единствено несправедливост и потисничество. Той се чувствал безпомощен. Затова помолил Йехова да действа. Авакум може да е започнал да си мисли, че Бог е безразличен. Сякаш нямало изгледи скоро да се намеси. Познати ли са ти тези чувства?

5. Какъв важен урок съдържа книгата Авакум? (Виж илюстрацията в началото.)

⁵ Дали Авакум бил изгубил доверието си в Йехова или вярата си в неговите обещания? Съвсем не! Самият факт, че потърсил помощ от Йехова, показва, че не бил изпаднал в пълно отчаяние, а все още се надявал на него. Пророкът очевидно бил потиснат, понеже не разбирал защо Бог не прави нищо в този момент или защо позволява той да страда толкова. Като вдъхновил Авакум да запише тревогите си, Йехова дал важен урок: Не бива да се притесняваме да споделяме с него безпокойствата и съмненията си. Той любезно ни кани да изливаме сърцето си в молитва към него. (Пс. 50:15; 62:8) А в Притчи 3:5 намираме насърчението: „Уповавай се на Йехова с цялото си сърце и не се осланяй на своя разум.“ Авакум навярно знаел тези думи и ги приел присърце.

6. Защо е важна молитвата?

⁶ Авакум поел инициативата да се приближи до Йехова, своя доверен Приятел и Баща. Вместо просто да се тормози и да се опитва сам да разреши проблемите си, той разкрил чувствата и притесненията си пред Бога. Така оставил хубав пример за нас. Освен това Йехова, „онзи, който слуша молитви“, ни кани да проявим доверие в него, като споделяме с него тревогите си. (Пс. 65:2) Ако го правим, ще видим как той отговаря на молитвите ни — ще усетим сърдечната му прегръдка посредством любещото му ръководство. (Пс. 73:23, 24) Йехова ще ни помогне да прозрем гледната му точка за обстоятелствата ни, каквито и да са те. Искрените молитви са един от най–хубавите начини да покажем упованието си в Бога.

7. Как отговорил Йехова, когато Авакум споделил с него притесненията си?

⁷ Прочети Авакум 1:5–7. След като оставил тревогите си в ръцете на Йехова, Авакум може да се е питал как ще му отговори той. Като състрадателен Баща, Йехова проявил разбиране. Той не укорил страдащия пророк за недоволството му, понеже виждал, че това всъщност е отчаян зов за помощ. Йехова съобщил на Авакум какво ще стане със своенравните юдеи. Най–вероятно този пророк бил първият, на когото Бог разкрил, че те ще бъдат наказани съвсем скоро.

8. Защо отговорът на Йехова озадачил Авакум?

⁸ Йехова показал на Авакум, че е готов да предприеме действия. Наказанието на това жестоко и зло поколение наближавало. От израза „във вашите дни“ ставало ясно, че присъдата щяла да бъде изпълнена още докато пророкът или съвременниците му били живи. Думите на Йехова не били според очакванията на Авакум. Така ли отговарял Бог на притеснения си служител? Предсказаното несъмнено означавало още страдания за цяла Юда. Халдейците (вавилонците) били безмилостни и по–жестоки от сънародниците на Авакум, които поне познавали стандартите на Йехова. Защо Бог щял да използва тези свирепи езичници, за да накаже народа си? Как щеше да реагираш ти на мястото на Авакум?

9. Какви въпроси може да си е задавал Авакум?

⁹ Прочети Авакум 1:12–14, 17. Авакум разбирал, че Йехова ще използва вавилонците да изпълни присъдата над злите около него, но все пак бил объркан. Той обаче смирено казал, че Йехова ще продължава да е негова „Скала“. (Втор. 32:4; Иса. 26:4) Пророкът бил решен търпеливо да разчита на Божията любов и милост. Затова не се страхувал да отправи към Йехова още въпроси. Защо Бог щял да позволи условията в Юда да се влошат още повече? Защо не действал веднага? Защо Всемогъщият щял да допусне още беди? Защо щял „да мълчи“, докато злото надделява? Та нали е „Свят Бог“ и „очите му са твърде чисти, за да гледат злото“!

10. Защо понякога може да се чувстваме като Авакум?

¹⁰ Понякога може да се чувстваме като Авакум. Ние слушаме Йехова и с пълно доверие четем и изучаваме Словото му, което ни дава надежда. Чуваме за обещанията му чрез неговата организация. Но все пак може да се питаме: „Кога страданията ни ще имат край?“ Какво научаваме от следващите действия на Авакум?

11. На какво бил решен Авакум, след като изслушал Йехова?

¹¹ Прочети Авакум 2:1. Разговорът с Бога вдъхнал спокойствие на Авакум. Затова той решил да чака с доверие Йехова да действа. Това не била просто емоционална реакция, понеже пророкът по–късно отново изразил решимостта си, като казал: „Ще чакам спокойно деня на бедствието.“ (Авак. 3:16) Други верни служители на Бога проявили същото търпение и упование в него. Техният пример ни насърчава да не се отказваме да чакаме Йехова. (Мих. 7:7; Як. 5:7, 8)

12. Какво научаваме от Авакум?

 ¹² Какво научаваме от решимостта на Авакум? Първо, не бива да преставаме да се молим на Йехова, независимо какви изпитания ни сполитат. Второ, трябва да слушаме какво ни казва Бог посредством Словото и организацията си. Трето, трябва търпеливо да чакаме Йехова, напълно уверени, че той ще облекчи болката ни в определеното от него време. Ако продължаваме да говорим откровено с него, да го слушаме и да го чакаме търпеливо подобно на Авакум, ние също ще изпитваме вътрешен мир и така ще можем да издържим. Надеждата ни ще ни помогне да проявяваме търпение, а то, от своя страна — да запазим радостта си въпреки всички проблеми. Нашата надежда ни вдъхва увереност, че небесният ни Баща ще действа. (Рим. 12:12)

13. Какво любещо уверение намираме в Авакум 2:3?

¹³ Прочети Авакум 2:3. Йехова несъмнено бил доволен от решението на Авакум да чака. Всемогъщият Бог бил наясно с нещастието му. Затова го утешил, като любещо го уверил, че ще получи отговор на искрените си въпроси. Пророкът скоро щял да изпита облекчение. Бог сякаш му казал: „Бъди търпелив и ми имай доверие. Ще отговоря на молитвата ти въпреки привидното забавяне!“ Йехова му напомнил, че вече е определил времето, в което ще изпълни обещанията си. Той посъветвал служителя си да чака това време. В крайна сметка Авакум нямало да остане разочарован.

14. На какво трябва да сме решени, когато изпитваме трудности?

¹⁴ Ако търпеливо чакаме Йехова и се вслушваме в това, което ни казва, ще укрепим доверието си в него и ще сме спокойни въпреки трудностите. Исус потвърдил, че можем да имаме доверие на Йехова, Великия господар на времето, без да се съсредоточаваме върху „времената или определените дни“, които все още не ни е разкрил. (Деян. 1:7) Затова нека да не се отказваме, а да чакаме Йехова със смирение, вяра и търпение, като използваме мъдро времето си да му служим, давайки най–доброто от себе си. (Мар. 13:35–37; Гал. 6:9)

15, 16. а) Какви обещания намираме в книгата Авакум? б) Какво научаваме от тези обещания?

¹⁵ Йехова обещава на праведните, които се уповават на него, че „ще живеят благодарение на верността си“ и че „земята ще бъде пълна с познание за славата на Йехова“. (Авак. 2:4, 14) Да, онези, които проявяват търпение и се доверяват на Бога, ще бъдат възнаградени с вечен живот.

¹⁶ На пръв поглед обещанието на Йехова в Авакум 2:4 може да ни се стори доста общо. Но за апостол Павел то било толкова значимо, че го цитирал три пъти. (Рим. 1:17; Гал. 3:11; Евр. 10:38) С каквито и трудности да се сблъсква праведният, заради вярата и доверието си в Бога той ще доживее да види изпълнението на обещанията му. Йехова ни насърчава да гледаме отвъд настоящето.

17. В какво ни уверява книгата Авакум?

¹⁷ Книгата Авакум съдържа ценен урок за всички нас, които живеем в тези последни дни. Йехова обещава вечен живот на праведните, които проявяват  вяра и доверие в него. Нека продължаваме да укрепваме вярата и доверието си в Бога, независимо какви проблеми и тревоги изпитваме. Чрез Авакум Йехова ни уверява, че ще ни подкрепя и избавя. Той сърдечно ни подканя да се уповаваме на него и търпеливо да чакаме определеното време, когато под управлението на Божието Царство цялата земя ще е изпълнена с щастливи негови поклонници с мек нрав. (Мат. 5:5; Евр. 10:36–39)

18. Какво въздействие оказали думите на Йехова на Авакум?

¹⁸ Прочети Авакум 3:16–19. Думите на Йехова оказали силно въздействие на Авакум. Той размишлявал за удивителните неща, които Йехова бил направил за народа си в миналото. Сега имал по–силно доверие в Бога. Той бил сигурен, че Йехова скоро ще предприеме действия! Това го утешило, макар и да знаел, че самият той ще страда още известно време. Авакум вече не изпитвал съмнения, а радост и непоклатимо доверие в спасителната сила на Йехова. Думите му в 18 стих са може би един от най–запомнящите се изрази на доверие, записани в Библията. Някои учени смятат, че те буквално означават „Ще подскачам от радост в Господаря; ще танцувам възторжено заради Бога“. Да, Йехова не само ни дава чудесни обещания за бъдещето, но и ни гарантира, че няма да се забави да осъществи намерението си!

19. Как можем да получим утеха от Йехова подобно на Авакум?

¹⁹ Без съмнение ценният урок, който научаваме от книгата Авакум, е да се уповаваме на Йехова. (Авак. 2:4) За тази цел трябва да укрепваме отношенията си с него, като 1) постоянстваме в молитва, споделяйки с него всичките си безпокойства; 2) обръщаме внимание на Словото му и напътствията, които получаваме чрез организацията му и 3) лоялно и търпеливо го чакаме да действа. Авакум направил точно това. Въпреки че в началото на книгата му четем за мъката и терзанията му, в края намираме радостните му възклицания и изрази на доверие в Бога. Нека следваме хубавия пример на Авакум, за да може и ние да изпитаме утехата от бащинската прегръдка на Йехова. Нима бихме могли да получим по–голяма утеха в този мрачен свят?