1. Коя е една от най–хубавите черти на Исус? Обясни.

ЕДНА от най–хубавите черти на Исус е способността му да разбира трудностите, с които се сблъскваме като несъвършени хора. Докато бил на земята, той „се радвал с онези, които се радват“, и „плакал с онези, които плачат“. (Рим. 12:15) Например, след като 70 негови ученици се върнали радостни от успешна проповедна кампания, Исус „се изпълнил с радост от светия дух“. (Лука 10:17–21) От друга страна, когато видял колко страдат близките на Лазар заради смъртта му, той „простенал и се натъжил“. (Йоан 11:33)

2. Защо Исус проявявал съчувствие към хората?

² Защо този съвършен мъж бил толкова милостив и състрадателен към грешните хора? Преди всичко Исус ги обичал. Както споменахме в предишната статия, радостта му била особено „с човешките синове“. (Пр. 8:31) Заради любовта си към тях Исус опознал много добре начина им на мислене. Апостол Йоан обяснява, че той „знаел какво е в сърцето на човека“. (Йоан 2:25) Исус изпитвал нежни чувства към другите. Те усещали любовта му и се вслушвали в посланието за Царството. Ако и ние изпитваме подобни чувства към хората, ще имаме повече успех в службата. (2 Тим. 4:5)

3–4. а) Как ще гледаме на службата си, ако изпитваме съчувствие към хората? б) Какво ще разгледаме в тази статия?

³ Апостол Павел знаел, че е длъжен да проповядва. Ние също съзнаваме това. (1 Кор. 9:16) Но ако изпитваме съчувствие към хората, за нас службата няма да е само задължение. Ще искаме да покажем, че сме загрижени за другите и имаме желание да им помогнем. Знаем,  че „повече щастие има в даването, отколкото в получаването“. (Деян. 20:35) Ако вършим службата си с такава нагласа, тя ще ни доставя повече радост.

⁴ В тази статия ще разгледаме как да проявяваме съчувствие в службата. Първо ще видим какво научаваме от чувствата, които изпитвал Исус към хората. След това ще обсъдим 4 начина, по които можем да подражаваме на примера му. (1 Пет. 2:21)

5–6. а) Към кого Исус проявил съчувствие? б) Защо Исус изпитал жал към хората, на които проповядвал, както било предсказано в Исаия 61:1, 2?

⁵ Да обърнем внимание на един случай, в който Исус проявил съчувствие. Той и учениците му били проповядвали неуморно добрата новина и „нямали време дори да ядат“. Затова Исус искал да отведе учениците си „на уединено място“, за да „си починат малко“. Но едно голямо множество бързешком отишло на мястото преди тях. Как реагирал Исус, когато пристигнал и видял множеството? В Библията четем: „Той ... съжали * хората, защото бяха като овце без пастир. И започна да ги учи на много неща.“ (Мар. 6:30–34)

⁶ Защо Исус изпитал жал и съчувствие към хората? Защото видял, че те били „като овце без пастир“. Той може би забелязал, че някои от тях били бедни и работели усилено за прехраната на семейството си, а други скърбели заради смъртта на близък. Ако било така, Исус навярно много добре ги разбирал. Както научихме в предишната статия, вероятно самият той изпитал тези проблеми. Загрижеността му за другите го подбудила да сподели с тях утешително послание. (Прочети Исаия 61:1, 2.)

7. Как да подражаваме на Исусовия пример?

 ⁷ Какво научаваме от примера на Исус? Подобно на него и ние сме заобиколени от хора, които са „като овце без пастир“. Те се борят с много проблеми, а ние имаме точно това, от което се нуждаят — посланието за Царството. (Откр. 14:6) Затова в подражание на нашия Господар проповядваме добрата новина, понеже изпитваме съжаление към „нищия и бедния“. (Пс. 72:13) Ние съчувстваме на хората и искаме да им помогнем.

8. Кой е един от начините, по които можем да проявяваме съчувствие в службата? Обясни с пример.

⁸ Какво ще ни помогне да проявяваме съчувствие към онези, на които проповядваме? Искаме да се поставяме на тяхно място и да се отнасяме към тях така, както бихме искали другите да се отнасят към нас. * (Мат. 7:12) Нека обсъдим 4 начина, по които можем да правим това. Първо, мисли за нуждите на всеки човек. Можем да сравним това, което вършим в службата, с работата на един лекар. Добрият лекар взема предвид нуждите на всеки пациент. Той задава въпроси и слуша внимателно, докато пациентът описва състоянието и симптомите си. Вместо да му предпише първото лекарство, за което се сети, лекарят отделя време да се запознае обстойно със симптомите му, за да му назначи подходящото лечение. По същия начин не бива да използваме еднакъв подход към всички, които срещаме в службата. Вместо това искаме да вземаме предвид обстоятелствата и възгледите на всеки отделен човек.

9. Какво не бива да си мислим, но какво трябва да правим вместо това?

⁹ Когато проповядваш на някого, недей да си мислиш, че вече знаеш какви са обстоятелствата му или в какво вярва и защо го вярва. (Пр. 18:13) Вместо това задавай тактични въпроси, за да разбереш повече за него. (Пр. 20:5) Ако е прието в твоята култура, попитай човека за работата, семейството, миналото и възгледите му. Като предразполагаме другите да се изказват, ние всъщност им даваме възможност да ни разкрият защо се нуждаят от добрата новина. А щом разберем това, можем да проявим съчувствие и също като Исус да откликнем на конкретните им нужди. (Сравни 1 Коринтяни 9:19–23.)

10–11. Предвид 2 Коринтяни 4:7, 8 кой е вторият начин, по който можем да проявяваме съчувствие в службата? Разкажи случка.

¹⁰ Второ, опитай се да си представиш  какъв е животът им. До известна степен можем да разберем положението им. В крайна сметка не сме защитени от проблемите, с които се сблъскват всички несъвършени хора. (1 Кор. 10:13) Знаем, че животът в тази система може да е много труден. Ние издържаме единствено с помощта на Йехова. (Прочети 2 Коринтяни 4:7, 8.) Но помисли за онези, които се борят с живота без Йехова. Подобно на Исус ние изпитваме жал към тях, което ни подбужда да им занесем „добра новина за нещо по–добро“. (Иса. 52:7)

¹¹ Да разгледаме примера на един брат на име Сергей. Преди да научи истината, той бил много затворен човек и му било трудно да се изразява. Сергей разказва какво се случило, след като започнал да изучава: „От своето изучаване на Библията разбрах, че християните имат отговорността да споделят вярванията си с другите. Бях напълно убеден, че това не е по силите ми.“ Той обаче започнал да мисли за хората, които все още не били чули истината, и за това какъв е животът им, щом не познават Йехова. Сергей споделя: „Онова, което научавах, ми носеше голяма радост и вътрешен мир. Знаех, че много хора се нуждаят от тези истини.“ Колкото по–голямо съчувствие изпитвал той, толкова повече смелост придобивал да проповядва. Сергей добавя: „Започнах да споделям с другите библейското познание. За моя голяма изненада това засили самоуважението ми и укрепи вярата ми.“ *

12–13. Защо е нужно да сме търпеливи към онези, които учим? Обясни с пример.

¹² Трето, бъди търпелив към онези, които учиш. Помни, че те може никога да не са се замисляли за някои от библейските истини, които ние добре познаваме. А и мнозина са силно привързани към настоящите си вярвания.  Те може да смятат, че религиозните им възгледи ги свързват със семейството, културата и общността им. Как можем да им помогнем?

¹³ Помисли за следното сравнение: Какво става, когато един стар нестабилен мост трябва да бъде заменен с нов? Често, докато се строи новият мост, старият все още се използва. Той може да бъде съборен едва когато новият е готов. По подобен начин, преди да очакваме човек да се откаже от „старите“ си вярвания, трябва да му помогнем да изгради признателност за „новите“ истини — библейските учения, които в началото са му били непознати. Чак тогава той ще е готов да изостави предишните си възгледи. А всичко това изисква време. (Рим. 12:2)

14–15. Как можем да помогнем на онези, които не знаят почти нищо за надеждата за вечен живот на земята? Дай пример.

¹⁴ Ако сме търпеливи към хората в службата, няма да очакваме те да разберат или приемат библейската истина още първия път, когато я чуят. Вместо това съчувствието ще ни подбужда да им помагаме да разсъждават върху Библията, за което е нужно време. Например нека помислим как можем да обясним на някого надеждата ни за вечен живот в рай на земята. Мнозина не знаят почти нищо за това учение. Те може да смятат, че смъртта е краят на всичко или че добрите хора отиват на небето. Как да им помогнем?

¹⁵ Един брат споделя какъв подход намира за резултатен. Той първо чете Битие 1:28 и пита домакина къде и в какви условия искал Бог да живее човешкото семейство. Повечето хора отговарят: „На земята, в добри условия.“ След това братът чете Исаия 55:11 и пита дали Божието намерение се е променило. Често домакинът отговаря с „не“. Накрая братът прочита Псалм 37:10, 11 и пита какво ще е бъдещето на човечеството. Използвайки тази линия на разсъждение, той е помогнал на няколко души да разберат, че Бог все още иска добрите хора да живеят завинаги в рай на земята.

16–17. Имайки предвид Притчи 3:27, как на практика можем да проявяваме съчувствие? Дай пример.

¹⁶ Четвърто, търси начини да проявиш загриженост. Например дошли ли сме в неудобен момент? Тогава може да се извиним на домакина и да му предложим да се върнем в по–подходящо време. Или нуждае ли се от малко помощ за нещо? Ако не е в състояние да излиза от къщи, има ли нужда някой да му свърши някаква услуга? Вероятно ще можем да окажем помощ в такива случаи. (Прочети Притчи 3:27.)

 ¹⁷ Една сестра постигнала добри резултати с един привидно малък жест. Подбудена от съчувствие, тя написала писмо на семейство, чието дете било починало, като включила утешителни мисли от Библията. Как реагирало семейството? Опечалената майка писала: „Вчера беше ужасен ден. Нямате представа колко ни въздейства Вашето писмо. Не мога да опиша с думи колко сме благодарни и колко много означаваше то за нас. Вчера го прочетох поне 20 пъти. Беше толкова мило и утешително! Благодарим Ви от цялото си сърце.“ Без съмнение можем да постигнем хубави резултати, ако се поставим на мястото на онези, които страдат, и след това се опитаме да им помогнем.

18. Според 1 Коринтяни 3:6, 7 как искаме да гледаме на ролята си в службата?

¹⁸ Разбира се, искаме да гледаме уравновесено на своята роля в службата. Когато помагаме на другите да научат за Бога, нашата роля не е най–важната. (Прочети 1 Коринтяни 3:6, 7.) Йехова е този, който привлича хората. (Йоан 6:44) В крайна сметка дали един човек ще приеме, или отхвърли добрата новина, зависи от състоянието на сърцето му. (Мат. 13:4–8) Спомни си, че повечето хора не откликнали на посланието на Исус, а той бил най–добрият Учител, живял някога! Следователно не бива да се обезсърчаваме, ако много от хората, на които се опитваме да помогнем, не ни слушат.

19. Каква е ползата да проявяваме съчувствие в службата?

¹⁹ Има голяма полза да проявяваме съчувствие към тези, на които проповядваме. Например службата ни ще е по–приятна. Ще изпитваме щастието, което идва от даването. А на онези, които „имат правилна нагласа за вечен живот“, ще им е по–лесно да приемат добрата новина. (Деян. 13:48) Ето защо, „докато имаме възможност за това, нека вършим каквото е добро спрямо всички“. (Гал. 6:10) Така ще имаме радостта да прославяме небесния си Баща. (Мат. 5:16)