„Амин“ — дума, ценна за Йехова
ЙЕХОВА цени нашето поклонение. Той „внимателно слуша“ служителите си и нито една възхвала, колкото и малка да е тя, не убягва от вниманието му. (Мал. 3:16) Например да помислим за една кратка дума, която вероятно сме казвали безброй пъти — „амин“. Дали е от значение за Йехова? Да, определено! За да разберем защо, нека изследваме какво означава тази дума и как се използва в Библията.
„НЕКА ВСИЧКИ ХОРА КАЖАТ: ‘АМИН!’“
Думата „амин“ означава „нека бъде така“ или „несъмнено“. Тя произлиза от еврейска дума със значение „да си верен“, „да си надежден“ и понякога се използвала в правен контекст. След като давал клетва, човек казвал „амин“, за да потвърди, че думите му са истина и че е готов да понесе последствията от казаното. (Чис. 5:22) Когато публично казвал „амин“, той имал допълнителна причина да удържи на думата си. (Неем. 5:13)
В 27 глава на Второзаконие четем за забележителен случай, в който била използвана думата „амин“. След като влезли в Обетованата земя, израилтяните трябвало да се съберат между планините Гевал и Гаризим, за да чуят четенето на Закона. Те отишли там не само да го слушат, но и да заявят, че го приемат. Затова отговаряли с „амин“, когато били прочитани последствията от непослушанието. (Втор. 27:15–26) Представи си как хиляди мъже, жени и деца казват със силен глас „Амин!“ (Ис. Н. 8:30–35) Със сигурност те никога не забравили думите, които изрекли в онзи ден. А и знаем, че спазили обещанието си, защото в Библията четем: „Израил служеше на Йехова през всичките дни на Исус и през всичките дни на онези, които служеха като старейшини и след смъртта на Исус и които знаеха за всичките дела, извършени от Йехова за Израил.“ (Ис. Н. 24:31)
Исус също използвал думата „амин“, за да потвърди истинността на казаното, но го правел по по–различен начин. Вместо в отговор на нечие изказване, той казвал „амин“ (превеждано като „истина“), за да въведе някаква истина. Понякога повтарял тази дума, като буквално казвал „амин, амин“. (Мат. 5:18; Йоан 1:51) По този начин уверявал слушателите си, че думите му са абсолютна истина. Исус можел да говори с такава увереност, защото бил упълномощен от Бога да осъществи всички негови обещания. (2 Кор. 1:20; Откр. 3:14)
„ЦЕЛИЯТ НАРОД КАЗА ‘АМИН!’ И ВСИЧКИ ВЪЗХВАЛЯВАХА ЙЕХОВА“
Думата „амин“ била използвана и от израилтяните, когато възхвалявали Йехова и му се молели. (Неем. 8:6; Пс. 41:13) Като я казвали в края на публична молитва, слушателите показвали, че възприемат молитвата като своя. Така всички се радвали да участват в поклонението към Йехова. Един такъв случай бил, когато цар Давид пренесъл ковчега на Йехова в Йерусалим. На празненството, което последвало, била изпята съчинената от Давид сърдечна молитва, записана в 1 Летописи 16:8–36. Тя била толкова въздействаща, че „целият народ казал ‘Амин!’ и всички възхвалявали Йехова“. Обединеният им възглас направил този ден още по–радостен.
По подобен начин християните през първи век използвали „амин“, когато възхвалявали Йехова. Библейските писатели често включвали тази дума в писмата си. (Рим. 1:25; 16:27; 1 Пет. 4:11) Книгата Откровение дори описва как духовните създания в небето прославят Йехова с думите: „Амин! Възхвалявайте Ях!“ (Откр. 19:1, 4) Християните обикновено казвали думата „амин“ след молитвите на събранията им. (1 Кор. 14:16) Разбира се, те не бивало да я повтарят механично.
ЗАЩО Е ОТ ЗНАЧЕНИЕ ДА КАЗВАШ „АМИН“
След като научихме повече за произхода на думата „амин“ и употребата ѝ в миналото, може да разберем защо тя е толкова подходяща за завършек на една молитва. Когато я казваме в края на личната си молитва, показваме, че сме говорили искрено. А когато кажем „амин“, макар и тихо, след публична молитва, изразяваме съгласието си с чутото. Нека видим и други причини защо е от значение да казваме „амин“.
Молитвата е част от поклонението ни към Йехова. Ето защо не е достатъчно просто да кажем „амин“, когато тя приключи. Ако искаме тази дума да има смисъл, трябва да имаме правилна нагласа и да не се разсейваме.
Думата „амин“ ни обединява. По време на публичната молитва в сбора всички чуваме едно и също нещо. (Деян. 1:14; 12:5) Общият ни отговор „амин“ още повече ни обединява с братята и сестрите ни. Независимо дали я казваме на глас или наум, тази дума дава на Йехова допълнително основание да действа според общата ни молба.
Като казваме „амин“, възхваляваме Йехова заедно със сбора
Възхваляваме Йехова. Йехова забелязва и най–малкото, което правим в поклонението си към него. (Лука 21:2, 3) Той вижда подбудите и сърцето ни. Дори когато се налага да слушаме събранието по телефона, можем да сме уверени, че Йехова забелязва как смирено казваме думата „амин“. Тя е част от общата възхвала, която му принася сборът.
Може да ни изглежда незначително да казваме „амин“, но това не е никак маловажно. Според една библейска енциклопедия „чрез тази една–единствена дума“ Божиите служители могат да изразят „своята увереност, одобрение и искрената си надежда“. Нека радваме Йехова всеки път, когато казваме „амин“! (Пс. 19:14)
