1. В кои две неща можем да сме сигурни?

ЙЕХОВА БОГ обича служителите си. Винаги ги е обичал и винаги ще ги обича. Той обича също справедливостта. (Пс. 33:5) Затова можем да сме сигурни в две неща: 1) Йехова изпитва болка, когато поклонниците му понасят несправедливо отношение, и 2) ще се погрижи да бъде въздадена справедливост. От първата статия от поредицата * научихме, че Законът, който Бог дал на израилтяните чрез Моисей, бил основан на любовта. Той насърчавал хората да са справедливи към всички, дори към уязвимите. (Втор. 10:18) Този Закон разкрива колко много Йехова е загрижен за служителите си.

2. Какви въпроси ще разгледаме?

² Моисеевият закон бил отменен през 33 г., когато бил установен християнският сбор. Щели ли християните да бъдат оставени без закон, който да е основан на любовта и който да насърчава към справедливост? В никакъв случай! Те имали нов закон. В тази статия ще обсъдим първо какво представлява този закон. След това ще отговорим на въпросите: Защо може да се каже, че този закон е основан на любовта? Защо може да се каже, че насърчава към справедливост? Как според новия закон онези с власт трябва да се отнасят към другите?

3. Какво обхваща „законът на Христос“, споменат в Галатяни 6:2?

³ Прочети Галатяни 6:2. Християните са под властта на „закона на Христос“. Исус не съставил кодекс от закони за последователите си, а им дал напътствия, заповеди и принципи, според които да живеят. „Законът на Христос“ обхваща всичко, на което Исус учел другите. За да разберем по–ясно този закон, нека разгледаме някои подробности.

4–5. Как Исус поучавал другите и кога поучавал?

⁴ Как Исус поучавал другите? Първо, чрез думите си. Те били въздействащи, защото той говорел истината за Бога, разкривал какъв е смисълът на живота и показвал, че Божието Царство може да премахне всички човешки страдания. (Лука 24:19) Исус също учел чрез примера си. С начина си на живот той показал на последователите си как трябва да живеят. (Йоан 13:15)

⁵ Кога поучавал Исус? По време на службата си на земята. (Мат. 4:23) Той го правел и малко след като бил възкресен. Например появил се пред група свои последователи — вероятно повече от 500 — и им заповядал да правят ученици. (Мат. 28:19, 20; 1 Кор. 15:6) Като глава на сбора, Исус продължил да напътства последователите си, след като се върнал на небето. Около 96 г. той възложил на апостол Йоан да осигури насърчение и съвети на помазаните християни. (Кол. 1:18; Откр. 1:1)

6–7. а) Къде са записани Исусовите учения? б) Как изпълняваме закона на Христос?

⁶ Къде са записани Исусовите учения? В четирите евангелия четем за много от нещата, които казал и направил Исус на земята. Останалата част от Християнските гръцки писания — записана от мъже, които били ръководени от светия дух и които имали „Христовия ум“ — също ни помага да разберем възгледа на Исус по много въпроси. (1 Кор. 2:16)

⁷ Поуки: Ученията на Исус засягат всеки аспект на живота. Така че законът на Христос трябва да ръководи поведението ни вкъщи, на работното място, в училище и в сбора. Ние учим този закон, като четем Християнските гръцки писания  и размишляваме върху тях. Изпълняваме го, като привеждаме живота си в съгласие с напътствията, заповедите и принципите, които намираме там. Като се подчиняваме на закона на Христос, ние всъщност се подчиняваме на нашия любещ Бог Йехова, който е Източникът на всичко, което поучавал Исус. (Йоан 8:28)

8. На какво се основава законът на Христос?

⁸ Хората, които живеят в стабилна къща със здрава основа, се чувстват сигурни и в безопасност. По подобен начин се чувстват онези, които живеят според хубав закон, който има добра основа. Законът на Христос има най–добрата основа — любовта. Защо можем да кажем това?

9–10. В кои случаи Исус действал, подбуден от любов, и как можем да му подражаваме?

⁹ Първо, Исус правел всичко от любов. Нежното състрадание е израз на любов. Подбуден от такова състрадание, или жал, Исус поучавал множества, лекувал болни, хранел гладни и възкресявал мъртви. (Мат. 14:14; 15:32–38; Мар. 6:34; Лука 7:11–15) Макар че всичко това отнемало много от времето и силите му, Исус с радост поставял нуждите на другите пред своите. Но най–голямата му проява на любов била да даде живота си за другите. (Йоан 15:13)

¹⁰ Поуки: Можем да подражаваме на Исус, като поставяме нуждите на другите пред своите. Друг начин да му подражаваме, е да развиваме нежно състрадание към хората в района. Като проповядваме добрата новина, подбудени от състрадание, ние изпълняваме закона на Христос.

11–12. а) Какво показва, че Йехова е много загрижен за нас? б) Как да подражаваме на любовта на Йехова?

¹¹ Второ, Исус разкрил любовта на своя Баща. По време на земната си служба Исус показал колко много Йехова е загрижен за служителите си. Например той поучавал следното: Всеки от нас е ценен за нашия небесен Баща. (Мат. 10:31) Йехова е готов да приеме обратно изгубена овца, която се разкайва и се връща в сбора. (Лука 15:7, 10) Той показал любовта си към нас, давайки своя Син като откуп. (Йоан 3:16)

¹² Поуки: Как да подражаваме на любовта на Йехова? (Еф. 5:1, 2) Ние ценим всеки от братята и сестрите ни и с радост бихме приветствали „изгубена овца“, която се връща при Йехова. (Пс. 119:176) Показваме, че обичаме събратята си, като използваме времето и силите си да им помагаме, особено когато са в нужда. (1 Йоан 3:17) Като се отнасяме към другите с любов, изпълняваме закона на Христос.

13–14. а) Според Йоан 13:34, 35 каква заповед дал Исус на последователите си и защо тя е нова? б) Как изпълняваме тази нова заповед?

¹³ Трето, Исус заповядал на последователите си да проявяват самопожертвователна любов. (Прочети Йоан 13:34, 35.) Исусовата заповед е нова, защото изисква от нас нещо, което не се изисквало от Закона, даден на израилтяните — да обичаме събратята си така, както Исус ни обича. За това е нужна самопожертвователна любов *. Трябва да обичаме братята и сестрите си дори повече, отколкото обичаме себе си, да ги обичаме дотолкова, че да сме готови да дадем живота си за тях, както направил Исус за нас.

¹⁴ Поуки: Как изпълняваме тази нова заповед? Накратко казано, като правим жертви за събратята си. Готови сме да правим не само огромни жертви — да  дадем живота си, — но също и по–малки. Например ние редовно полагаме усилия да вземаме възрастни братя и сестри за събрание, охотно се отказваме от личните си предпочитания, за да зарадваме някой близък, или използваме отпуската си, за да помагаме на братя, засегнати от природно бедствие. Така изпълняваме закона на Христос и допринасяме сборът да е място, където всеки изпитва сигурност.

15–17. а) Как действията на Исус разкрили чувството му за справедливост? б) Как можем да подражаваме на Исус?

¹⁵ Думата „справедливост“, както се употребява в Библията, в общи линии означава да правиш това, което Бог смята за правилно, и да го правиш непредубедено. Защо можем да кажем, че законът на Христос насърчава към справедливост?

¹⁶ Първо, помисли как действията на Исус разкрили чувството му за справедливост. По негово време юдейските религиозни водачи мразели хората от други народи, презирали обикновените юдеи и не уважавали жените. Исус обаче се отнасял честно и непредубедено към всички. Той приемал хората от другите народи, които се обръщали към него с вяра. (Мат. 8:5–10, 13) Проповядвал непредубедено и на бедни, и на богати. (Мат. 11:5; Лука 19:2, 9) Никога не се държал грубо и оскърбително с жените. Точно обратното, той се отнасял мило и уважително към тях, дори към онези, които другите презирали. (Лука 7:37–39, 44–50)

¹⁷ Поуки: Можем да подражаваме на Исус, като се отнасяме непредубедено към другите и проповядваме на всички, които искат да слушат, независимо от социалното им положение или религията им. Мъжете в сбора следват Исусовия пример, като уважават жените. Когато правим всичко това, изпълняваме закона на Христос.

18–19. Какво учел Исус за справедливостта и какви са поуките за нас?

¹⁸ Второ, обърни внимание какво учел Исус за справедливостта. Той дал на последователите си принципи, които да им помогнат да се отнасят справедливо към другите. Помисли например за златното правило. (Мат. 7:12) Всеки от нас иска да получава справедливо отношение. Затова ние, от своя страна, трябва да се отнасяме справедливо към другите. Това може да ги подтикне да се отнасят по същия начин към нас. Но какво да правим, ако сме жертва на несправедливост? Исус учел последователите си също и да са уверени, че Йехова ще „се погрижи онези, ... които викат към него за помощ ден и нощ, да получат справедливост“. (Лука 18:6, 7) Това изявление всъщност е обещание: Нашият справедлив Бог е наясно с изпитанията ни в тези последни дни и ще въздаде справедливост в определеното време. (2 Сол. 1:6)

¹⁹ Поуки: Като следваме принципите, които Исус дал, ще се отнасяме справедливо към другите. А ако сме жертва на несправедливост в света на Сатана, е утешително да знаем, че Йехова несъмнено ще се погрижи да получим справедливост.

20–21. а) Как онези с власт трябва да се отнасят към другите? б) Как един съпруг може да проявява самопожертвователна любов и как един баща трябва да се отнася към децата си?

²⁰ Как според закона на Христос онези с власт трябва да се отнасят към другите? Тъй като този закон е основан на любовта, те зачитат достойнството на хората, за които трябва да се грижат, и се отнасят  мило към тях. Те помнят, че Христос иска любовта да ръководи всяко тяхно действие.

²¹ В семейството. Съпругът трябва да обича жена си, както Христос обича сбора. (Еф. 5:25, 28, 29) Той подражава на Христовата самопожертвователна любов, като дава предимство на нуждите и интересите на съпругата си. На някои мъже може да им е трудно да проявяват такава любов вероятно защото са отраснали в среда, в която не е имало справедливо и мило отношение към другите. Може да не им е лесно да оставят някои лоши навици, но трябва да направят нужните промени, за да изпълняват закона на Христос. Съпруг, който проявява самопожертвователна любов, печели уважението на жена си. Един баща, който наистина обича децата си, не би ги наранил словесно или физически. (Еф. 4:31) Вместо това той изразява любовта си и ги хвали, в резултат на което те се чувстват сигурни и в безопасност. Такъв баща печели любовта и доверието на децата си.

22. Според 1 Петър 5:1–3 на кого принадлежат „овцете“ и какво трябва да е отношението към тях?

²² В сбора. Старейшините трябва да помнят, че „овцете“ не им принадлежат. (Йоан 10:16; прочети 1 Петър 5:1–3) Изразите „Божието стадо“ и „Божие наследство“ им напомнят, че овцете принадлежат на Йехова. Той иска старейшините да се отнасят към тях любещо и нежно. (1 Сол. 2:7, 8) Когато изпълняват отговорностите си като пастири с любов, те имат одобрението на Йехова. Освен това печелят любовта и уважението на своите братя и сестри.

23–24. a) Какво правят старейшините в случай на сериозен грях? б) Върху какви въпроси мислят старейшините при такъв случай?

²³ Какво правят старейшините в случай  на сериозен грях? Тяхната роля е различна от ролята на съдиите и старейшините в древния Израил. Според Закона назначените мъже отсъждали не само по въпроси, свързани с поклонението, но и в граждански и криминални дела. Според закона на Христос обаче ролята на старейшините е да разглеждат духовните аспекти на провинението. Те признават, че Бог е дал на светските власти правото да се занимават с граждански и криминални случаи. В това се включва и властта да налагат наказания като глоби и лишаване от свобода. (Рим. 13:1–4)

²⁴ Как старейшините разглеждат духовните аспекти на един сериозен грях? Те използват Библията, за да преценят нещата и да вземат решение. Помнят, че законът на Христос е основан на любовта. Любовта подбужда старейшините да помислят върху въпроса: Какво трябва да се направи, за да се помогне на тези в сбора, които са станали жертва на греха? А по отношение на съгрешилия любовта подбужда старейшините да помислят върху следното: Разкайва ли се? Можем ли да му помогнем да възстанови отношенията си с Йехова?

25. Какво ще разгледаме в следващата статия?

²⁵ Колко сме благодарни, че сме под властта на закона на Христос! Когато всички полагаме усилия да го спазваме, допринасяме за това сборът ни да е място, където всеки се чувства обичан, ценен и в безопасност. Живеем в свят, в който „злите хора ... стават все по–лоши и по–лоши“. (2 Тим. 3:13) Не бива да губим бдителността си. Как християнският сбор може да отразява Божията справедливост, когато се разглежда случай на сексуално малтретиране на дете? Ще научим отговора на този въпрос от следващата статия.