БИБЛИЯТА е изпълнена с трогателни изказвания на хора, които били „като всички нас“. (Як. 5:17) Например разбираме напълно чувствата на Павел, който в Римляни 7:21–24 откровено споделя: „Когато искам да върша онова, което е правилно, при мене се оказва онова, което е лошо. ... Колко нещастен човек съм аз!“ Когато самите ние се борим с несъвършенството си, е утешително да знаем, че верни мъже като Павел са водили същата борба като нас.

Павел писал и за други свои съкровени чувства. В Галатяни 2:20 той заявил убеждението си, че Исус „е проявил любов към него и е предал себе си заради него“ лично. Дали и ние сме убедени в това? Възможно е обаче понякога да се съмняваме.

Ако заради минали грехове си мислим, че нямаме никаква стойност, може да ни е трудно да приемем, че Бог ни обича и ни е простил, камо ли да гледаме на изкупителната жертва като на дар лично за нас. Наистина ли Исус иска да гледаме на откупа по този начин? Ако е така, какво ще ни помогне да възприемем този възглед? Нека обсъдим тези два въпроса.

Исус наистина иска да гледаме на жертвата му като на дар лично за нас. Откъде сме сигурни? Представи си разговора, за който четем в Лука 23:39–43. Мъж е прикован на мъченически стълб до Исус. Той признава вината за греховете си. Престъпленията му трябва да са били сериозни, понеже такова тежко наказание получават единствено най–големите престъпници. Обезпокоен заради положението си, мъжът моли Исус: „Спомни си за мене, когато станеш цар.“

Какво отговаря Исус? Представи си как той с болка обръща глава, за да погледне престъпника в очите. Въпреки страданията Исус събира сили да се усмихне и да го увери: „Казвам ти истината днес, ще бъдеш с мене в рая.“ Той можел просто да обясни, че Човешкият син е дошъл „да даде живота си като откуп в замяна на мнозина“. (Мат. 20:28) Но забеляза ли, че Исус наблегнал, че жертвата му се прилага лично за този човек? Той казал приятелски „ще бъдеш с мене“, говорейки във второ лице единствено число. Исус споменал каква лична полза щял да има престъпникът от жертвата му — можел да живее в рай на земята.

Несъмнено Исус искал този мъж да гледа на жертвата му като на дар лично за него. Ако Исус се отнесъл така към един престъпник, който дори нямал възможност да служи на Бога, той със сигурност иска същото за покръстените Божии служители. Какво тогава ще ни помогне да имаме същия възглед въпреки греховете ни в миналото?

Службата на Павел повлияла на начина, по който той гледал на Исусовата жертва. Как? Той обяснява: „Благодарен съм на нашия Господар Христос Исус, който ми вдъхна сила, защото ме сметна за верен, като ми възложи служба, макар че преди бях хулител, преследвач и дързък човек.“ (1 Тим. 1:12–14) Задачата, която му била възложена, го уверявала в милостта, любовта и доверието на Исус. Исус е поверил служба и на всеки един от нас. (Мат. 28:19, 20) Ще ни окаже ли тя същото въздействие?

Брат Албърт, който неотдавна се върнал при Йехова, след като почти 34 години бил изключен, обяснява: „Греховете ми са постоянно пред мене. Но когато съм на служба, подобно на апостол Павел имам чувството, че Исус е възложил служба лично на мене. Тя ме укрепва и ми помага да гледам положително на себе си, живота си и бъдещето си.“ (Пс. 51:3)

Алън, който, преди да научи истината, бил престъпник и побойник, признава: „Не мога да забравя какво съм причинил на хората. Понякога спомените много ме потискат. Но благодаря на Йехова, че позволи на грешник като мене да носи добрата новина на другите. Когато виждам как хората откликват на посланието, това ми напомня колко добър и любещ е Йехова. Имам чувството, че той ме използва да помагам на други със същото минало.“

Службата ни помага да мислим за положителни неща и да използваме силите си да вършим добро. Тя ни уверява в милостта, любовта и доверието на Исус.

Докато порочната система на Сатана не бъде унищожена, сърцето ни може да продължава да ни осъжда за миналите ни грешки. Какво ще ни помогне да се преборим с чувствата си?

„Насърчително е да знам, че ‘Бог превъзхожда сърцата ни’“, казва сестра Джийн, която често се бори с чувство за вина, защото като млада водела двойствен живот. (1 Йоан 3:19, 20) За нас също е утешително да знаем, че Йехова и Исус разбират грешното ни състояние много по–добре от самите нас. Помни, че те ни обичат и са осигурили откупа не за съвършени хора, а за разкайващи се грешници. (1 Тим. 1:15)

Ние уверяваме сърцата си в тази ценна истина, като размишляваме задълбочено върху начина, по който Исус се отнасял към несъвършените хора, и като се стремим да изпълняваме службата, която той ни е възложил. Така подобно на Павел ще можем да кажем: „Исус прояви любов към мене и предаде себе си заради мене.“