1. Защо може да ни измъчва безпокойство и какво може да започнем да си мислим?

НЯКОГА измъчвало ли те е безпокойство? * Може би си наранен от думите или действията на някого или се терзаеш заради нещо, което ти си казал или направил. Например може да си извършил грях и да се притесняваш, че Йехова никога няма да ти прости. Възможно е дори да смяташ, че щом си обзет от безпокойство, ти липсва вяра и си лош човек. Но така ли е наистина?

2. Кои примери от Библията показват, че безпокойството не е признак за липса на вяра?

² Да разгледаме примера на няколко библейски личности. Анна, майката на пророк Самуил, била жена с голяма вяра. И все пак изпитвала силно безпокойство, тъй като понасяла лошо отношение от член на семейството си. (1 Царе 1:7) Апостол Павел също имал силна вяра, но бил обзет от „тревога за всички сборове“. (2 Кор. 11:28) Цар Давид имал толкова силна вяра, че Йехова много го обичал. (Деян. 13:22) Въпреки това Давид допуснал грешки, заради които много се измъчвал. (Пс. 38:4) Йехова утешил всеки един от тях. Нека видим какво можем да научим от примера им.

3. Как може да ни повлияят думите на другите?

³ Когато някой говори или постъпва грубо, може да сме наранени, особено ако този човек е наш близък приятел или роднина. Възможно е да се притесняваме, че това ще разруши приятелството ни. Понякога човек може да каже нещо необмислено, което сякаш да ни прониже с меч. (Пр. 12:18) А друг може дори умишлено да използва думите си като оръжие. Една млада сестра била изправена пред такава ситуация. Тя казва: „Преди няколко години едно момиче, което смятах за приятелка, започна да разпространява слухове за мене в социалните мрежи. Това много ме нарани. Просто не разбирах защо ми заби нож в гърба.“ Ако и ти си бил засегнат от близък приятел или роднина, можеш да научиш много от Анна.

4. С какви сериозни проблеми се борела Анна?

⁴ Анна се борела със сериозни проблеми. Години наред тя не можела да има деца. (1 Царе 1:2) За израилтяните такива жени били проклети. Затова Анна се чувствала унизена. (Бит. 30:1, 2) На всичкото отгоре съпругът ѝ имал друга жена, Фенина, която му раждала деца. Фенина смятала Анна за съперница и „постоянно я дразнела, за да я измъчва“. (1 Царе 1:6) В началото Анна не успявала да се справи с тази трудна ситуация. Мъката ѝ била толкова голяма, че плачела и не ядяла. Анна била „огорчена в душата си“. (1 Царе 1:7, 10) Как намерила утеха?

5. Как молитвата помогнала на Анна?

⁵ Анна изляла чувствата си пред Йехова в молитва. След като се помолила, тя обяснила ситуацията си на първосвещеника Илий. Той ѝ казал: „Върви си с мир и нека Богът на Израил да изпълни молбата, която си отправила към него!“ Тогава Анна си отишла, яла и „лицето ѝ вече не било тъжно“. (1 Царе 1:17, 18) Молитвата ѝ помогнала да възвърне мира си.

6. Какво научаваме за молитвата от Анна и от думите във Филипяни 4:6, 7?

⁶ Можем да възвърнем мира си, ако постоянстваме в молитва. Анна се молила дълго на небесния си Баща.  (1 Царе 1:12) Ние също можем да говорим дълго с Йехова за притесненията, страховете и слабостите си. Няма нужда молитвите ни да са поетични или съвършено изказани. Може дори да плачем, докато споделяме огорчението си с Йехова. Той никога няма да се измори да ни слуша. Освен това, когато се молим за проблемите си, не бива да забравяме съвета във Филипяни 4:6, 7. (Прочети.) Павел конкретно казал, че молитвите ни трябва да включват изрази на благодарност. Имаме много причини да благодарим на Йехова. Например можем да му благодарим за дара на живота, за творенията му, за лоялната му любов и за прекрасната надежда, която ни е дал. Какво още можем да научим от Анна?

7. Какъв навик имали Анна и съпругът ѝ?

⁷ Въпреки проблемите си Анна редовно ходела със съпруга си в мястото за поклонение на Йехова в Сило. (1 Царе 1:1–5) Докато била в светия шатър, първосвещеникът Илий я насърчил, като ѝ пожелал Йехова да даде отговор на молитвата ѝ. (1 Царе 1:9, 17)

8. Как събранията могат да ни помогнат? Обясни.

⁸ Можем да възвърнем мира си, ако не спираме да посещаваме събранията. Във встъпителната молитва на събранията често молим Бога светият му дух да бъде с нас. Мирът е част от плода на този дух. (Гал. 5:22) Като посещаваме събранията дори да сме под стрес, даваме възможност на Йехова и на събратята ни да ни насърчат и да ни помогнат да възвърнем душевния си мир. Молитвата и събранията са основни начини, по които Йехова ни утешава. (Евр. 10:24, 25) Нека сега да видим друга поука от примера на Анна.

9. Какво не се променило и какво се променило в ситуацията на Анна?

⁹ Проблемите на Анна не изчезнали веднага. Когато се върнала от светия шатър, тя все пак трябвало да живее в един дом с Фенина. В Библията не се казва, че отношението на Фенина се променило. Затова Анна навярно трябвало да продължава да търпи наскърбителните думи на съперницата си. Но тя успяла да възвърне душевния си мир. Както споменахме, когато оставила всичко в ръцете на Йехова, Анна вече не била превъзмогната от безпокойство. Тя позволила на Йехова да я утеши. След време Анна дори била благословена да има свои деца! (1 Царе 1:19, 20; 2:21)

10. Какво научаваме от случилото се с Анна?

¹⁰ Дори проблемите ни да не изчезнат, можем да запазим мира си. Въпреки горещите ни молитви и редовното ни присъствие на събранията някои проблеми може да продължават. Но от случилото се с Анна научаваме, че нищо не може да попречи на Йехова да утеши разтревоженото ни сърце. Той никога няма да ни забрави и рано или късно ще ни възнагради за верността ни. (Евр. 11:6)

11. Какви причини имал Павел да се безпокои?

¹¹ Павел имал много причини да се безпокои. Например, тъй като обичал братята и сестрите си, той се тревожел за тях, когато имали проблеми. (2 Кор. 2:4; 11:28) Като апостол, Павел бил  бит от противници и хвърлян в затвора. Той също преживял трудности, които пораждали безпокойство, като например „да има малко“ в материално отношение. (Флп. 4:12) И като вземем предвид, че поне три пъти претърпял корабокрушение, може да си представим колко се притеснявал, когато пътувал по вода. (2 Кор. 11:23–27) Как Павел се справял с безпокойството?

12. Какво помогнало на Павел да е по–спокоен?

¹² Павел се безпокоял за братята и сестрите си, когато били изправени пред трудности, но не се опитвал да разреши всичките им проблеми сам. Той бил скромен. Павел помолил и други да се включат в грижата за сборовете. Например прехвърлил отговорности на достойни за доверие мъже като Тимотей и Тит. Подкрепата на тези братя несъмнено помогнала на Павел да е по–спокоен. (Флп. 2:19, 20; Тит 1:1, 4, 5)

13. Как старейшините могат да подражават на Павел?

¹³ Моли другите за помощ. Подобно на Павел загрижените старейшини се безпокоят за онези в сбора, които са подложени на изпитание. Но един–единствен старейшина не може да помогне на всички в сбора. Скромността ще го подбуди да прехвърли някои задължения на други отговорни братя и да обучи млади мъже, които да му помагат в грижата за Божието стадо. (2 Тим. 2:2)

14. От какво не се притеснявал Павел и какво можем да научим от него?

¹⁴ Признай, че се нуждаеш от утеха. Павел бил смирен и затова търсел и получавал насърчение от приятелите си. Очевидно той не се притеснявал, че ще го сметнат за слаб, ако признае, че е бил утешаван. Когато писал на Филимон, Павел казал: „Твоята любов ми донесе голяма радост и утеха.“ (Флм. 7) Павел споменал и други свои сътрудници, които го насърчили във време на беда. (Кол. 4:7–11) Когато смирено признаваме, че се нуждаем от утеха, братята и сестрите ни с радост ще ни подкрепят.

15. Откъде Павел намерил утеха, когато бил в трудна ситуация?

¹⁵ Разчитай на Божието Слово. Павел знаел, че ще намери утеха в Писанието. (Рим. 15:4) В него намирал също  мъдрост, за да се справи с всяко изпитание. (2 Тим. 3:15, 16) Когато за втори път бил затворник в Рим, той усещал, че скоро ще умре. Какво направил в тази трудна ситуация? Павел помолил Тимотей да дойде бързо и да му донесе „свитъците“. (2 Тим. 4:6, 7, 9, 13) Защо? Тези свитъци вероятно били части от Еврейските писания, които апостолът можел да използва в личното си изучаване. Ако подражаваме на Павел, като изучаваме редовно Божието Слово, Йехова ще ни утешава чрез него независимо от изпитанията ни.

16. Какво безпокойство си причинил Давид?

¹⁶ Съвестта на Давид го измъчвала и имало защо. Той извършил прелюбодейство с Витсавее, уредил убийството на съпруга ѝ и известно време се опитвал да прикрие престъпленията си. (2 Царе 12:9) Отначало Давид пренебрегвал съвестта си. Това се отразило зле не само на духовността му, но и на емоционалното и физическото му състояние. (Пс. 32:3, 4) Какво помогнало на Давид да се справи с безпокойството, което си причинил, и какво ще помогне на нас, ако извършим сериозен грях?

17. Как от Псалм 51:1–4 личи искреното разкаяние на Давид?

¹⁷ Моли се за прошка. В крайна сметка Давид се обърнал към Йехова в молитва. Той се разкаял от сърце и признал греховете си. (Прочети Псалм 51:1–4.) Само какво облекчение изпитал! (Пс. 32:1, 2, 4, 5) Ако извършиш сериозен грях, не се опитвай да го прикриеш. Вместо това признай греха си пред Йехова в молитва. Тогава съвестта няма толкова да те измъчва и ще си по–спокоен. Но ако искаш да възвърнеш приятелството си с Йехова, не е достатъчно само да се молиш.

18. Как Давид реагирал на поправянето, което получил?

¹⁸ Приемай поправяне. Когато Йехова изпратил пророк Натан да изобличи греха на Давид, той не се оправдавал, нито омаловажил постъпката си. Давид веднага признал, че е съгрешил не само срещу съпруга на Витсавее, но  най–вече срещу Бога. Той приел поправянето от Йехова и Йехова му простил. (2 Царе 12:10–14) Ако сме извършили сериозен грях, трябва да говорим с онези, които Бог е назначил да се грижат за нас като пастири. (Як. 5:14, 15) Не бива да се оправдаваме. Колкото по–скоро приемем и приложим поправянето, което сме получили, толкова по–скоро ще възвърнем мира и радостта си.

19. На какво трябва да сме решени?

¹⁹ Бъди решен да не повтаряш греха си. Цар Давид знаел, че ако иска да не върши отново същите грехове, се нуждае от помощта на Йехова. (Пс. 51:7, 10, 12) След като Йехова му простил, Давид бил решен да отхвърля погрешните мисли. В резултат на това възвърнал душевния си мир.

20. Как можем да покажем признателността си за прошката на Йехова?

²⁰ За да покажем признателността си за прошката на Йехова, е нужно да се молим за нея, да приемаме поправяне и да се стараем да не повтаряме греха си. Когато предприемем тези стъпки, ще възвърнем душевния си мир. Един брат на име Джеймс, който извършил сериозен грях, изпитал това лично. Той казва: „Когато признах греха си на старейшините, сякаш огромен товар падна от раменете ми. Започнах да възвръщам мира си.“ Само колко е утешително да знаем, че „Йехова е близо до онези, които са със съкрушено сърце, и спасява онези, които са със сломен дух“! (Пс. 34:18)

21. Как позволяваме на Йехова да ни утеши?

²¹ С наближаването на края причините за безпокойството ще стават все повече. Когато се бориш с тревожни мисли, бързо потърси помощта на Йехова. Изучавай Библията старателно. Учи се от примерите на Анна, Павел и Давид. Моли небесния си Баща да ти помогне да разбереш причината за безпокойството си. (Пс. 139:23) Приемай помощта на Йехова, особено когато нямаш контрол над проблемите си. Тогава ще си като псалмиста, който пял на Йехова: „Когато ме обзеха тревожни мисли, твоята утеха милваше душата ми.“ (Пс. 94:19)