Жак и Мари–Лин Бергам са заедно в целодневната служба от 1988 г. Познати със забележителната си способност да се приспособяват, те са приемали различни назначения в Гваделупа и Гиана. И двете държави днес са под надзора на клона във Франция. Нека зададем на Жак и Мари–Лин няколко въпроса.

Какво ви подтикна да започнете целодневна служба?

Мари–Лин: Израснах в Гваделупа и като дете често проповядвах по цял ден с майка си, която беше пламенна Свидетелка. Обичам хората, затова през 1985 г., веднага щом завърших училище, започнах пионерска служба.

Жак: В младежките си години бях заобиколен от целодневни служители, които обичаха службата. През ваканциите бях помощен пионер. Понякога в събота и неделя вземахме автобус и отивахме да проповядваме с пионерите в техния район. Прекарвахме в служба цял ден и накрая ходехме на плажа. Онези времена бяха много забавни!

През 1988 г. се ожених за Мари–Лин и скоро след това си казах: „Нямаме много задължения, тогава защо да не правим повече в службата?“ Присъединих се към съпругата си в пионерската служба. Година по–късно посетихме пионерско училище и бяхме назначени като специални пионери. Имахме няколко хубави назначения в Гваделупа, след което ни поканиха да се преместим в Гиана.

През годините сте получавали най–различни назначения. Какво ви е помагало да се приспособявате към новите обстоятелства?

Мари–Лин: Братята в Бетел в Гиана знаеха, че любимият ни стих е Исаия 6:8. Затова, когато ни се обаждаха, често шеговито ни питаха: „Помните ли кой е любимият ви стих?“ Така разбирахме, че ще получим ново  назначение, затова отвръщахме: „Ето ни! Изпратете нас!“

Избягваме да правим сравнения с предишни назначения, защото в противен случай няма да можем да оценим това, което имаме. Поемаме също инициативата да опознаем братята и сестрите си.

Жак: В миналото някои добронамерени приятели ни съветваха да не се местим, понеже искаха да останем близо до тях. Но когато напуснахме Гваделупа, един брат ни припомни думите на Исус от Матей 13:38: „Нивата е светът.“ Когато имаме ново назначение, си напомняме, че все пак служим на същата „нива“, независимо къде сме. В крайна сметка хората и районът са най–важни.

Щом пристигнем на ново място, виждаме, че хората могат да живеят там и да са щастливи. Ето защо се опитваме да живеем като местните. Храната може да е различна, но ние ядем каквото те ядат и пием каквото те пият, като вземаме необходимите предпазни мерки. Стараем се да говорим положително за всяко назначение.

Мари–Лин: Учим много и от местните братя и сестри. Спомням си какво се случи скоро след като бяхме пристигнали в Гиана. Валеше като из ведро, затова си мислихме, че за да излезем на служба, трябва да изчакаме да спре дъждът. Но после една сестра ме попита: „Да тръгваме ли?“ Изненадана, отвърнах: „Как?“ Тя каза: „Вземи си чадъра и ще тръгнем с колелетата си.“ Така се научих да държа чадър и да карам колело в същото време. Ако не се бях научила, никога нямаше да проповядвам през дъждовния сезон!

Местили сте се около 15 пъти. Може ли да споделите някои полезни предложения?

Мари–Лин: Преместването може да е предизвикателство. Но е важно да намериш място, където да се чувстваш у дома, когато се прибираш от служба.

Жак: Обикновено пребоядисвам стаите в новия ни дом. Знаейки, че може да не останем дълго, братята от клона понякога ми казват: „Жак, недей да боядисваш този път.“

Мари–Лин е много добра в опаковането. Тя слага всичко в кашони и пише върху тях  „баня“, „спалня“, „кухня“ и т.н. Когато пристигнем в новия си дом, ни е по–лесно да разберем в коя стая да сложим всеки кашон. Мари–Лин си прави списък със съдържанието на кашоните, така че да намираме бързо каквото ни трябва.

Мари–Лин: Тъй като се научихме да сме добре организирани, можем веднага да се заемем със службата.

Как разпределяте времето си, за да „изпълните докрай службата си“? (2 Тим. 4:5)

Мари–Лин: В понеделник си почиваме и се подготвяме за събранията. От вторник нататък ходим на служба.

Жак: Въпреки че имаме норматив от часове, който трябва да покрием, не се съсредоточаваме върху него. Службата е най–важното в живота ни. От момента, в който излезем от къщи, до момента, в който се приберем, се стараем да проповядваме на всички, които срещаме.

Мари–Лин: Например, когато ходим на пикник, винаги вземам със себе си трактати. Някои хора идват при нас и искат да им дадем издания, без да сме им казвали, че сме Свидетели на Йехова. Затова внимаваме как се обличаме и как се държим. Хората забелязват такива неща.

Жак: Даваме свидетелство и като сме добри съседи. Събирам боклуците от земята и чистя листата около дома ни. Съседите го забелязват и понякога питат: „Имате ли Библия за мене?“

Много пъти сте проповядвали в отдалечени райони. Сещате ли се за някои интересни случки от тези пътувания?

Жак: В Гиана някои райони са труднодостъпни. Често се налага да изминаваме 600 км на седмица по лоши пътища. Посещението ни в село Сент Ели в Амазония беше незабравимо. Отне ни няколко часа да стигнем дотам с високопроходим автомобил и с лодка. Повечето хора в селото бяха златотърсачи. От благодарност за изданията ни някои дадоха малки късчета самородно злато като дарение! Вечерта им показахме един видеоклип на организацията. Дойдоха много местни хора.

Мари–Лин: Неотдавна помолиха Жак да изнесе доклада за Възпоменанието в Камопи. За да стигнем дотам, пътувахме 4 часа с лодка по река Ояпок. Беше вълнуващо преживяване!

Жак: На местата, където реката беше плитка, бързеите бяха много опасни. Удивително е да ги видиш. Трябва много умело да управляваш лодката. Въпреки всичко беше невероятно! Макар че на Възпоменанието имаше само 6 Свидетели, присъстващите бяха около 50 души, сред които и няколко индианци!

Мари–Лин: Такива обогатяващи преживявания очакват и младежите, които искат да дават повече на Йехова. В тези обстоятелства трябва да разчиташ на него и вярата ти ще укрепва. Често усещаме помощта на Йехова.

Научили сте няколко езика. Удават ли ви се езиците?

Жак: Съвсем не. Научих ги, защото се налагаше. Трябваше да водя Изучаването на „Стражева кула“ на сранантонго * още преди да ми дадат четене на Библията! Попитах един брат как съм се справил. Той отговори: „Не разбрахме някои думи, но беше много хубаво.“ Децата доста ни помагаха. Когато допусках грешки, те ме поправяха за разлика от възрастните. Научих много от тях.

Мари–Лин: В един район имах библейски изучавания на португалски, сранантонго и френски. Една сестра ми предложи да започвам с най–трудния за мене език и да завършвам с онзи, който ми е най–познат. Не след дълго разбрах колко мъдър е този съвет.

 Един ден трябваше да водя изучаване на сранантонго, а след това на португалски. Когато започнах второто изучаване, сестрата с мене ми каза: „Мари–Лин, жената не те разбира!“ Осъзнах, че говоря на една бразилка на сранантонго вместо на португалски.

Всички, с които сте служили, ви обичат. Как станахте толкова близки с братята?

Жак: В Притчи 11:25 се казва: „Щедрата душа ще бъде наситена.“ Обичаме да се раздаваме за другите. Относно поддръжката на Залата на Царството, някои братя са ми казвали: „Остави тази работа на вестителите.“ Но аз отвръщах: „И аз съм вестител. Ако трябва да се свърши някаква работа, искам да участвам.“ Макар че всички се нуждаем от време за себе си, с Мари–Лин често си напомняме, че не искаме това да ни пречи да вършим добро за другите.

Мари–Лин: Като полагаме усилия да проявяваме личен интерес към братята и сестрите си, научаваме например кога имат нужда някой да гледа децата им или да ги вземе от училище. Така можем да променим програмата си, за да сме на разположение да помогнем. По този начин ставаме близки с тях.

Какви благословии сте получили, като сте служили, където нуждата е по–голяма?

Жак: Целодневната служба обогати живота ни. Често бяхме близо до природата и се наслаждавахме на разнообразните творения на Йехова. Макар и да има трудности, ние сме спокойни, като знаем, че имаме подкрепата на Божиите служители, където и да сме.

Когато бях млад, бях хвърлен в затвора в Гиана заради християнския си неутралитет. Никога не съм си представял, че един ден ще се върна там като мисионер и ще посещавам затворниците. Йехова наистина ни благославя щедро!

Мари–Лин: Най–голяма радост ми носи да давам от себе си на другите. Радваме се да служим на Йехова. Това също ни сближи като двойка. Понякога Жак ме пита дали може да поканим някое обезсърчено семейство на гости. Много пъти отговарям: „И аз си мислех същото!“ Често сме единомислени.

Жак: Неотдавна ми откриха рак на простатата. Често казвам на Мари–Лин, макар да не ѝ става приятно: „Скъпа, ако умра утре, няма да умра „в дълбока старост“. Но ще умра удовлетворен, понеже знам, че животът ми е бил изпълнен с духовни неща, със стойностни неща.“ (Бит. 25:8)

Мари–Лин: Йехова ни даде назначения, които никога не сме очаквали да получим. Животът ни е чудесен. Уповавайки се на Бога, сме готови да отидем навсякъде, където организацията му ни изпрати!