1. Какво пътуване сме предприели според Матей 7:13, 14?

ВСИЧКИ сме предприели пътуване и дестинацията ни е новият свят, където ще живеем под любещото управление на Йехова. Всеки ден се стремим да следваме пътя, водещ към живот. Но по думите на Исус този път е тесен и понякога това е трудно. (Прочети Матей 7:13, 14.) И тъй като сме несъвършени, е лесно да се отклоним. (Гал. 6:1)

2. Какво ще разгледаме в тази статия? (Виж също блока „ Смирението ни помага да поправяме стъпките си“.)

² За да останем на тесния път, трябва да сме готови да променяме мисленето, нагласата и действията си. Апостол Павел насърчил християните в Коринт да продължават „да се поправят“. (2 Кор. 13:11) Съветът му важи и за нас. В тази статия ще разгледаме как с помощта на Библията можем да насочваме стъпките си и как зрелите приятели могат да ни помогнат да останем на пътя към живота. Ще обсъдим кога може да е трудно да следваме напътствията от организацията на Йехова. Ще видим и че със смирение ще успяваме да променяме посоката, без да губим радостта си в службата за Йехова.

3. Как ни помага Библията?

³ Предизвикателство е да изследваме собствените си мисли и чувства. Сърцето ни е измамливо, поради което може да ни е трудно да разберем накъде точно ни води. (Йер. 17:9) Лесно е да измамим сами себе си с „лъжливи разсъждения“. (Як. 1:22) Затова трябва да се  анализираме чрез Божието Слово. В известен смисъл то е като рентгенов апарат — разкрива ни какви сме отвътре, какви са съкровените „мисли и намерения“ на сърцето ни. (Евр. 4:12, 13) Но за да имаме полза от съветите, които получаваме от Библията и от Божиите представители, трябва да сме смирени.

4. От какво личи, че цар Саул се възгордял?

⁴ Примерът на цар Саул показва какво може да стане, ако ни липсва смирение. Той толкова се възгордял, че отказвал да признае, дори пред себе си, че мисленето и действията му трябва да се променят. (Пс. 36:1, 2; Авак. 2:4) Това проличало след победата над амаликитците. Йехова му дал конкретна заповед, но той не я спазил. И когато пророк Самуил повдигнал въпроса, царят не признал грешката си. Вместо това започнал да се оправдава, като омаловажил сериозността на непослушанието си и прехвърлил вината на другите. (1 Царе 15:13-24) Саул бил проявил подобна нагласа и по-рано. (1 Царе 13:10-14) За съжаление, той позволил сърцето му да се възгордее. Тъй като Саул не поправил мисленето си, Йехова го укорил и го отхвърлил.

5. Какво научаваме от примера на Саул?

⁵ За да се поучим от примера на Саул, е добре да се запитаме: „Когато чета някакъв съвет в Божието Слово, намирам ли си оправдания за своя начин на мислене? Омаловажавам ли последствията от непослушанието? Прехвърлям ли вината на друг?“ Ако отговаряме с „да“ на някой от тези въпроси, значи трябва да поправим мисленето си. В противен случай сърцето ни може да стане толкова високомерно, че Йехова да ни отхвърли. (Як. 4:6)

6. По какво се различавали цар Саул и цар Давид?

⁶ Обърни внимание на контраста между цар Саул и приемника му цар Давид. Давид обичал „закона на Йехова“. (Пс. 1:1-3) Той знаел, че Бог спасява смирените, но се противопоставя на високомерните. (2 Царе 22:28) Затова позволил на неговия закон да поправя мисленето му. Давид писал: „Ще благославям Йехова, който ме наставлява със съветите си, нощем моите най-съкровени чувства ме поучават.“ (Пс. 16:7)

7. Какво ще правим, ако сме смирени?

⁷ Ако сме смирени, ще позволяваме на Библията да поправя погрешното ни мислене, преди то да е повлияло на действията ни. Божието Слово ще е като глас, който ни казва: „Това е пътят, ходете по него!“ То ще ни предупреждава, когато се отклоняваме наляво или надясно. (Иса. 30:21) Послушанието към Йехова ще ни носи полза по много начини. (Иса. 48:17) Например ще си спестим неудобството да ни поправи някой друг. И ще се приближаваме до Йехова, понеже съзнаваме, че той се отнася към нас като към обични деца. (Евр. 12:7)

8. Предвид Яков 1:22-25 как можем да използваме Божието Слово като огледало?

⁸ Божието Слово може да ни служи като огледало. (Прочети Яков 1:22-25.) Повечето от нас се оглеждат в огледало всяка сутрин, за да проверят дали не трябва да оправят нещо, преди другите да ги видят. По подобен начин, когато четем Библията всеки ден, виждаме в какви отношения да променим мисленето си. Мнозина са установили, че е полезно да четат ежедневния текст сутрин, преди да излязат от дома си. Те позволяват на прочетеното да им влияе и през  деня търсят начини да прилагат съветите от Божието Слово. Освен това трябва да имаме навика всеки ден да четем Библията и да размишляваме. Това може да звучи елементарно, но е едно от най-съществените неща, за да останем на тесния път към живота.

9. Кога може да се наложи някой приятел да ни даде съвет?

⁹ Случвало ли ти се е да започнеш да се отклоняваш от правилния път? (Пс. 73:2, 3) Ако зрял приятел е имал смелостта да ти даде съвет, послуша ли го? В такъв случай си постъпил правилно и несъмнено си благодарен за предупреждението на приятеля си. (Пр. 1:5)

10. Как ще е добре да реагираш, ако твой приятел ти даде съвет?

¹⁰ Божието Слово ни напомня: „Ударите от онзи, който те обича, са израз на вярност.“ (Пр. 27:6) Какво означава това? Да разгледаме следния пример: Чакаш да пресечеш натоварена улица, но правиш нещо на телефона си. Стъпваш на улицата, без да се огледаш. Точно тогава твой приятел те хваща за ръката и те издърпва на тротоара. Той те стиска толкова силно, че ти се появява синина, но ако не беше бързата му реакция, щеше да те блъсне кола. Дори да те боли няколко дни, ще се сърдиш ли на приятеля си, че те е дръпнал? Със сигурност не! Ще си му благодарен за помощта. Подобно на това, ако приятел те предупреди, че думите или действията ти не са в хармония с Божиите праведни стандарти, може отначало да те заболи. Но не отхвърляй съвета, нито се обиждай. Това ще е безразсъдно. (Екл. 7:9) По-скоро бъди благодарен, че приятелят ти е имал смелостта да говори с тебе.

11. Защо някой може да отхвърли добър съвет от приятел?

¹¹ Защо някой може да отхвърли добър съвет от любещ приятел? От гордост. Гордите хора обичат „да им гъделичкат слуха“ и „отвръщат ушите си от истината“. (2 Тим. 4:3, 4) Те имат прекалено високо мнение за себе си и за възгледите си. Апостол Павел обаче писал: „Ако някой мисли, че е нещо, като всъщност е нищо, заблуждава сам себе си.“ (Гал. 6:3) Цар Соломон хубаво изразил това със следните думи: „По-добре е беден, но мъдър младеж, отколкото стар, но безразсъден цар, който не смята, че има нужда от съвет.“ (Екл. 4:13)

12. Какъв пример ни е дал апостол Петър в ситуацията, описана в Галатяни 2:11-14?

¹² Обърни внимание какъв пример дал апостол Петър, когато бил публично поправен от апостол Павел. (Прочети Галатяни 2:11-14.) Петър можело да се засегне, съсредоточавайки се върху начина, по който бил посъветван, и пред кого. Но той бил мъдър. Приел поправянето и не таял неприязън. По-късно дори нарекъл Павел „любим брат“. (2 Пет. 3:15)

13. Какво трябва да имаме предвид, когато даваме съвет?

¹³ Ако мислиш, че е необходимо да дадеш съвет на приятел, какво трябва да имаш предвид? Преди да разговаряш с него, се запитай: „Дали не съм ‘прекалено праведен’?“ (Екл. 7:16) Прекалено праведният човек съди другите не според стандартите на Йехова, а според своите и вероятно не е много милостив. Ако, след като си направиш самоанализ, все още смяташ, че е нужно да говориш с приятеля си, му посочи ясно проблема и чрез въпроси за гледната точка му  помогни да види грешката си. Основавай думите си на Библията и помни, че приятелят ти носи отговорност пред Йехова, а не пред тебе. (Рим. 14:10) Не разчитай на своето разбиране, а на мъдростта от Божието Слово и когато даваш съвет на някого, подражавай на състраданието на Исус. (Пр. 3:5; Мат. 12:20) Защо? Защото Йехова ще се отнася към нас по същия начин, по който ние се отнасяме към другите. (Як. 2:13)

14. Какво ни осигурява Божията организация?

¹⁴ Йехова ни води по пътя към живота чрез земната част на организацията си. Тя ни осигурява видеоклипове, печатни издания и събрания, които ни помагат да прилагаме библейските съвети. Тези материали се основават изцяло на Библията. Когато решава как да се извършва проповедната дейност, Ръководното тяло разчита на светия дух. Все пак то редовно преразглежда решенията си относно тази дейност. Защо? Защото „сцената на този свят се променя“ и Божията организация трябва да се приспособява към новите обстоятелства. (1 Кор. 7:31)

15. Какво предизвикателство срещат някои вестители?

¹⁵ Несъмнено с готовност приемаме новите разбирания и напътствия по доктринални или морални въпроси. Как обаче реагираме, когато Божията организация прави промяна, засягаща други аспекти на живота ни? Например през последните години разходите за строеж и поддръжка на места за поклонение се увеличиха драстично. Затова Ръководното тяло реши Залите на Царството да се използват в пълния им капацитет. Ето защо някои сборове бяха обединени и някои Зали на Царството — продадени, като със средствата от тях се строят Зали там, където има нужда. Ако живееш в област, в която се продават Зали и се сливат сборове, може да ти е трудно да се приспособиш към новите обстоятелства. Някои вестители сега трябва да пътуват повече до събранията. Други, които са се трудили доста да построят или поддържат една Зала, може да се питат защо сега се продава и да си мислят, че времето и усилията им са отишли на вятъра.  Въпреки това те подкрепят новата уредба и заслужават похвала.

16. Как съветът от Колосяни 3:23, 24 ще ни помогне да запазим радостта си?

¹⁶ Ще запазим радостта си, ако помним, че правим всичко за Йехова и че той ръководи организацията си. (Прочети Колосяни 3:23, 24.) Цар Давид оставил хубав пример, когато дарил средства за построяването на храма. Той казал: „Кой съм аз и кой е моят народ, та да можем да представим тези доброволни приноси? Всичко е от тебе и каквото получим от твоята ръка, това даваме на тебе.“ (1 Лет. 29:14) Като правим дарения, ние също даваме на Йехова това, което сме получили от неговата ръка. И все пак той цени времето, силите и средствата, които посвещаваме на делото му. (2 Кор. 9:7)

17. Защо не бива да се обезсърчаваш, ако трябва да пренасочиш стъпките си?

¹⁷ За да останем на тесния път, трябва да следваме Исусовите стъпки. (1 Пет. 2:21) Ако изглежда, че трябва да пренасочиш стъпките си, не се обезсърчавай. Това всъщност е добър знак, защото показва, че искаш да следваш напътствията на Йехова. Помни, че той не очаква от нас, в това несъвършено състояние, да подражаваме съвършено на примера на Исус.

18. Какво трябва да правим, за да стигнем дестинацията си?

¹⁸ Нека всички ние да гледаме към бъдещето и да сме готови да поправяме мисленето, нагласата и действията си. (Пр. 4:25; Лука 9:62) Нека да оставаме смирени, да се радваме и да се поправяме. (2 Кор. 13:11) Ако го правим, „Богът на любовта и на мира ще бъде с [нас]“. И не само ще стигнем дестинацията си, но и ще се наслаждаваме на пътуването.