Не. Нито Библията, нито историята потвърждават това.

Някои мислят, че по времето на Павел се извършвало покръстване във вода в името на мъртвите, заради начина, по който този стих е формулиран в много Библии. Ето един пример: „Иначе, какво ще правят тия, които се кръщават заради мъртвите?“ („Ревизирано издание на Библията“, 1938 г.)

Обърни внимание обаче на изказванията на двама теолози. Грегъри Локуд казал, че покръствания „в името на хора, които вече са мъртви“, биха били, „доколкото може да се определи, без исторически или библейски аналог“. Професор Гордън Фий писал нещо подобно: „Няма исторически или библейски прецедент за такъв вид покръстване. В Новия завет никъде не се говори за това; не е известно да е имало такава практика в нито една от другите църкви, нито в някоя традиционна християнска общност през следващите векове.“

Библията казва, че последователите на Исус трябва да правят ученици сред всички народи, „като ги покръстват“ и „като ги учат да спазват“ всичко, което той е наредил. (Мат. 28:19, 20) Преди да се покръсти, човек трябва да опознае Йехова и Сина му, да развие вяра в тях и да започне да им се подчинява. Някой, който вече е мъртъв и е в гроба, не може да направи тези неща, нито пък един жив християнин може да ги направи вместо него. (Екл. 9:5, 10; Йоан 4:1; 1 Кор. 1:14-16)

Тогава какво искал да каже Павел?

Някои християни отричали, че мъртвите ще бъдат възкресени. (1 Кор. 15:12) Павел опровергал този възглед. Той казал, че „ежедневно е изправен пред смъртта“. Разбира се, все още бил жив. Но въпреки грозящите го опасности той бил уверен, че след смъртта си, подобно на Исус, ще бъде възкресен като силно духовно създание. (1 Кор. 15:30-32, 42-44)

Коринтяните трябвало да осъзнаят, че като помазани християни, те щели всеки ден да срещат изпитания и да умрат, за да могат да възкръснат. Да бъдат „покръстени в Христос Исус“, включвало да бъдат „покръстени в неговата смърт“. (Рим. 6:3) С това фигуративно покръстване те поемали по път, който щял да доведе до буквалната им смърт и възкресение на небето.

Повече от две години след като се покръстил във вода, Исус казал на двама от апостолите си: „Ще се покръстите с покръстването, с което аз ще се покръстя.“ (Мар. 10:38, 39) В този случай Исус не говорел за покръстване във вода, а „в смъртта“, тоест че неговата неопетненост ще доведе до смъртта му. Павел писал, че помазаните ще „страдат заедно с Христос, та да бъдат и прославени заедно с него“. (Рим. 8:16, 17; 2 Кор. 4:17) Така че те също трябвало да умрат, за да възкръснат за живот в небето.

Следователно думите на Павел по-точно се предават така: „Иначе на какво да се надяват онези, които се покръстват, за да бъдат мъртви? Ако мъртвите изобщо няма да бъдат възкресени, тогава защо тези се покръстват, за да бъдат мъртви?“