1-2. Какво е откупът и защо се нуждаем от него?

КОГАТО съгрешил, съвършеният човек Адам загубил възможността да живее вечно и лишил от нея и бъдещите си деца. За постъпката му нямало оправдание, защото била умишлена. Но какво да кажем за децата му, които не носили никаква вина? (Рим. 5:12, 14) Можело ли да бъдат избавени по някакъв начин от смъртната присъда, която техният баща напълно си заслужил? Скоро след греха на Адам Йехова започнал постепенно да разкрива как ще спаси милиони негови потомци от проклятието на греха и смъртта. (Бит. 3:15) В определеното време Йехова щял да изпрати от небето своя Син, за да „даде живота си като откуп в замяна на мнозина“. (Мар. 10:45; Йоан 6:51)

² Какво е откупът? Според употребата на тази дума в Християнските гръцки писания това е цената, която Исус платил, за да откупи загубеното от Адам. (1 Кор. 15:22) Защо се нуждаем от откупа? Защото стандартът на Йехова за справедливост, посочен в Закона, изисквал да се даде живот за живот. (Из. 21:23, 24) Адам изгубил съвършения си човешки живот и за да отговори на Божия стандарт за справедливост, Исус жертвал своя съвършен човешки живот. (Рим. 5:17) Така той станал „Вечен баща“ на всички, които проявяват вяра в откупа. (Иса. 9:6; Рим. 3:23, 24)

3. Според Йоан 14:31 и 15:13 защо Исус бил готов да жертва съвършения си човешки живот?

³ Исус бил готов да жертва живота си заради голямата си любов към своя небесен Баща и към нас.  (Прочети Йоан 14:31; 15:13.) Воден от тази любов, той бил решен да остане верен докрай и да изпълни волята на Баща си. Така първоначалното намерение на Йехова за човечеството и земята ще бъде изпълнено. В тази статия ще обсъдим защо Бог позволил Исус да страда толкова, преди да умре. Ще разгледаме накратко и примера на един библейски писател, който дълбоко ценял откупа. И накрая ще разберем как да проявим и задълбочим признателността си за жертвата, която Йехова и Исус са направили за нас.

4. Опиши как умрял Исус.

⁴ Представи си последния ден от живота на Исус на земята. Въпреки че може да поиска защита от легиони ангели, той позволява на римските войници да го хванат и да го бият безмилостно. (Мат. 26:52-54; Йоан 18:3; 19:1) Те нанасят ударите си с камшик, който разкъсва кожата му. После слагат на разранения му гръб тежка греда. Исус започва да я влачи към мястото на екзекуцията, но скоро принуждават един минувач да я носи вместо него. (Мат. 27:32) Когато пристига, екзекуторите приковават ръцете и краката му към стълба. Тежестта на тялото разкъсва още повече раните. Приятелите му страдат, майка му плаче, а юдейските водачи му се подиграват. (Лука 23:32-38; Йоан 19:25) Нижат се мъчителни часове. Сърцето и дробовете му са претоварени и той диша с голямо усилие. Със сетен дъх Исус изрича последната си молитва, постигнал пълен триумф. После отпуска глава и предава живота си в Божиите ръце. (Мар. 15:37; Лука 23:46; Йоан 10:17, 18; 19:30) Наистина, бавна, мъчителна и унизителна смърт!

5. Какво било по-мъчително за Исус от начина, по който трябвало да умре?

⁵ За Исус обаче най-мъчителна не била самата екзекуция, а причината, заради която бил осъден — фалшивото обвинение в богохулство. (Мат. 26:64-66) Той толкова се терзаел от тази мисъл, че се надявал Баща му да му спести това унижение. (Мат. 26:38, 39, 42) Защо Йехова позволил любимият му Син да страда и да умре? Да разгледаме три причини.

6. Защо Исус трябвало да бъде провесен на мъченически стълб?

⁶ Първо, Исус трябвало да бъде провесен на стълб, за да освободи юдеите от едно проклятие. (Гал. 3:10, 13) Те се били съгласили да спазват Божия закон, но не го направили. Така, освен че вече били осъдени като потомци на грешния Адам, те си навлекли и проклятие. (Рим. 5:12) Според Божия закон човек, който извършел грях, заслужаващ смърт, трябвало да бъде убит, след което в някои случаи мъртвото му тяло било провесвано на стълб. * (Втор. 21:22, 23; 27:26) Следователно, като бил прикован на стълб, Исус, който съвършено спазил Закона, поел върху себе си проклятието на всички под властта на Закона. Така той дал възможност на народа, който го отхвърлил, да се възползва от жертвата му.

7. Коя е втората причина Бог да позволи Синът му да страда?

 ⁷ Да разгледаме втората причина защо Бог позволил Синът му да страда. Той обучавал Исус за бъдещата му роля като Първосвещеник. Исус от личен опит разбрал колко е трудно да си послушен на Бога при сурово изпитание. Той бил под такова голямо напрежение, че се молил за помощ „със силни викове и сълзи“. Тъй като изпитал огромна емоционална болка, Исус несъмнено разбира от какво се нуждаем и „може да [ни] се притече на помощ“, когато сме „подложени на изпитание“. Колко сме благодарни на Йехова, че ни е осигурил милостив Първосвещеник, който „може да разбира слабостите ни“! (Евр. 2:17, 18; 4:14-16; 5:7-10)

8. Коя е третата причина Бог да позволи тежкото изпитание на Исус?

⁸ Трето, Йехова позволил Исус да страда по такъв начин, за да отговори на един важен въпрос: Могат ли хората да останат предани на Бога дори при тежко изпитание? Не и според Сатана. Той твърди, че те служат на Йехова от егоистични подбуди и подобно на своя прародител Адам не обичат истински Бога. (Йов 1:9-11; 2:4, 5) Сигурен в лоялността на Сина си, Йехова позволил издръжливостта му като човек да бъде изпитана докрай. Исус запазил неопетнеността си и доказал, че Сатана е лъжец.

9. Какъв пример ни оставил апостол Йоан?

⁹ Учението за откупа е укрепвало вярата на много християни. Те са проповядвали въпреки противопоставянето и са издържали всякакви изпитания дори в напреднала възраст. Пример за това е апостол Йоан. Той лоялно проповядвал истината за Христос и откупа вероятно повече от 60 години. Почти 100-годишният Йоан явно бил смятан за толкова голяма заплаха за Римската империя, че бил заточен на остров Патмос. Какво бил извършил? Говорел за Бога и свидетелствал за Исус. (Откр. 1:9) Само какъв забележителен пример на вяра и издръжливост!

10. Как книгите, написани от Йоан, показват, че той ценял откупа?

¹⁰ В библейските книги, които написал, Йоан изразил силната си любов към Исус и признателността си за откупа. Над 100 пъти той споменал самия откуп и ползите от него. Например Йоан писал: „Ако някой извърши грях, имаме помощник, който е с Бащата — Исус Христос, праведният.“ (1 Йоан 2:1, 2) Апостолът също наблегнал на важността на „свидетелстването за Исус“. (Откр. 19:10) Очевидно Йоан много ценял откупа. Как и ние можем да покажем, че го ценим?

11. Какво може да ни помогне да устояваме на изкушенията?

¹¹ Устоявай на изкушенията. Ако истински ценим откупа, няма да мислим: „Защо да полагам усилия да устоявам на изкушенията? Като извърша грях, просто ще помоля за прошка.“ По-скоро ще си казваме: „Не! Не мога да постъпя така след всичко, което Йехова и Исус са направили за мене.“ Освен това ще молим Йехова да ни дава сили  и да не позволява да се поддадем на изкушение. (Мат. 6:13)

12. Как можем да приложим съвета от 1 Йоан 3:16-18?

¹² Обичай братята и сестрите си. Като проявяваме любов към тях, проявяваме признателност за откупа. Защо можем да кажем това? Защото Исус дал живота си не само за нас, но и за братята и сестрите. Щом бил готов да умре за тях, значи са му много скъпи. (Прочети 1 Йоан 3:16-18.) Можем да проявим любовта си към другите с начина, по който се отнасяме към тях. (Еф. 4:29, 31 — 5:2) Ние им помагаме, когато са болни или изпитват трудности, например вследствие на природни бедствия. Но какво да правим, ако наш събрат каже или направи нещо, с което ни обиди?

13. Защо трябва да прощаваме?

¹³ Склонен ли си да таиш лоши чувства към другите? (Лев. 19:18) Ако е така, вслушай се в следния съвет: „Проявявайте търпимост един към друг и си прощавайте щедро, ако някой от вас има причина за оплакване срещу другия. И както Йехова щедро ви е простил, така си прощавайте и вие.“ (Кол. 3:13) Всеки път, когато прощаваме, показваме на небесния си Баща, че истински ценим откупа. Как обаче можем да задълбочаваме признателността си за този дар от Бога?

14. Кой е един от начините да задълбочим признателността си за откупа?

¹⁴ Благодари на Йехова за откупа. „Стремя се всеки ден в молитвите си да споменавам откупа и да благодаря за него“ — казва 83-годишна сестра на име Джоана, която живее в Индия. Признавай пред Йехова грешките, които си допуснал през деня, и го моли за прошка. Разбира се, ако си извършил сериозен грях, се нуждаеш също от помощта на старейшините. Те ще те изслушат и ще ти дадат любещи съвети от Божието Слово. Освен това ще се помолят заедно с тебе Йехова да приложи стойността на Исусовата жертва, за да „бъдеш излекуван“ духовно. (Як. 5:14-16)

15. Защо трябва да отделяме време да четем и да размишляваме за откупа?

¹⁵ Размишлявай за откупа. „Когато  чета за страданията на Исус, се просълзявам“ — казва 73-годишна сестра на име Раджамани. Ти също може би се натъжаваш, като мислиш за мъките на Божия син. Но колкото повече размишляваш за жертвата на Исус, толкова по-силна ще става любовта ти към него и към Баща му. За целта може да изследваш тази тема в личното си изучаване.

16. Каква полза имаме, като учим другите за откупа? (Виж илюстрацията на корицата.)

¹⁶ Учи другите за откупа. Всеки път, когато говорим за него, нашата признателност расте. Имаме на разположение чудесни помагала, с които можем да обясняваме на хората защо Исус трябвало да умре. Например можем да използваме 4 урок от брошурата „Добра новина от Бога!“, който е озаглавен „Кой е Исус Христос?“, или 5 глава от книгата „Какво в действителност учи Библията?“ със заглавие „Откупът — най-големият дар от Бога“. И всяка година засилваме признателността си, като присъстваме на Възпоменанието на Исусовата смърт и пламенно каним другите на него. Само каква привилегия ни е дал Йехова да учим хората за Сина му!

17. Защо откупът е най-големият дар от Бога за хората?

¹⁷ Без съмнение имаме всички основания да изпитваме голяма признателност за откупа. Благодарение на него можем да имаме близко приятелство с Йехова, въпреки че сме несъвършени. Благодарение на него делата на Дявола ще бъдат унищожени. (1 Йоан 3:8) И благодарение на него първоначалното Божие намерение за земята ще се изпълни. Цялата планета ще стане рай и всеки човек на нея ще обича Йехова и ще му служи. Затова нека ден след ден търсим възможности да проявим благодарността си за откупа — най-големия дар от Бога за хората!