Това страшно събитие беше повратен момент в живота ми, защото оттогава започнах да търся Създателя. Но преди да завърша историята си за тази тъмна нощ, нека ви разкажа за детството си, което оформи мисленето ми и събуди желанието ми да опозная Бога.

Роден съм през 1937 г. в Генан, миньорски град в северна Франция. От баща ми, който беше миньор, научих колко важно е трудолюбието. Възприех също неговото силно чувство за справедливост, което го подтикваше да се застъпва за миньорите, работещи в тежки условия. Опитвайки се да им помогне, той участваше в профсъюзи и стачки. Освен това се ядосваше заради лицемерието на местните свещеници. Много от тях бяха сравнително заможни и все пак искаха храна и пари от миньорите, които едва свързваха двата края. Баща ми беше толкова отвратен от поведението им, че изобщо не говорехме за религия, нито за Бога.

 Докато растях, и аз намразих несправедливостта. Например не ми харесваше, че някои хора имаха предразсъдъци към чужденците във Франция. Аз играех футбол с деца на имигранти и ми беше приятно с тях. Освен това майка ми не беше французойка, а полякиня. Копнеех за мир и равенство между хората.

През 1957 г. получих повиквателна за военна служба. Така се озовах в алжирските планини в онази тъмна нощ, за която споменах в началото. След като извиках „Боже! О, Боже!“, видях срещу себе си не вражески войник, а диво магаре. Само какво облекчение изпитах! И все пак това събитие, както и самата война, ме накараха да се замисля по-сериозно за смисъла на живота. Защо сме тук? Интересува ли се Бог от нас? Ще има ли някога траен мир?

По-късно, когато бях в отпуск и отидох да посетя родителите си, се запознах с един Свидетел на Йехова. Той ми даде католически превод на Библията и като се върнах в Алжир, започнах да го чета. Един конкретен откъс, който ми направи силно впечатление, беше Откровение 21:3, 4. Там се казва: „Шатърът на Бога е при хората ... и [Бог] ще изтрие всяка сълза от очите им, и вече няма да има смърт, нито жалеене, плач или болка.“ * Тези думи ме изненадаха. Чудех се възможно ли е да са истина. По това време на практика не знаех почти нищо за Бога и за Библията.

След като през 1959 г. приключих военната си служба, срещнах Свидетел на Йехова на име Франсоа, който ме научи на много истини от Библията. Например той ми показа, че Бог има лично име, Йехова. (Пс. 83:18) Обясни ми също, че Йехова ще донесе справедливост на земята, ще я превърне в рай и ще изпълни обещанието си от Откровение 21:3, 4.

Тези учения бяха много логични и докоснаха сърцето ми. Но същевременно много се ядосвах на свещениците и исках да ги изоблича, понеже учат хората на неща, които не са от Библията. Изглежда, все още бях повлиян от възгледите на баща ми. Бях нетърпелив и исках да направя нещо веднага.

Франсоа и другите ми приятели Свидетели ми помогнаха да съм уравновесен. Обясниха ми, че задачата ни като християни не е да съдим хората, а да им осигурим надежда чрез добрата новина за Божието Царство. Самият Исус вършил тази дейност и казал и на последователите си да я вършат. (Мат. 24:14; Лука 4:43) Трябваше да се науча също да говоря любезно и тактично с хората независимо от вярванията им. В Библията пише: „Робът на Господаря не бива да се кара, но трябва да бъде нежен към всички.“ (2 Тим. 2:24)

Направих нужните промени и през 1959 г. на един окръжен конгрес се покръстих като  Свидетел на Йехова. Там се запознах с една привлекателна млада сестра на име Анжел. Започнах да посещавам събранията на нейния сбор и през 1960 г. се оженихме. Тя е наистина прекрасна жена и съпруга и скъпоценен подарък от Йехова. (Пр. 19:14)

През годините научих много неща от мъдри и опитни братя. Един от най-важните уроци беше, че за да имаме успех в трудно назначение, трябва да сме смирени и да прилагаме мъдрите думи от Притчи 15:22. Там се казва, че при „множеството съветници намеренията се осъществяват“.

Разбрах колко верни са тези думи, когато бях назначен като окръжен надзорник през 1964 г. Пътувах, за да насърчавам и укрепвам духовно братята и сестрите. Тогава бях само на 27 години и ми липсваше опит, така че допусках грешки. Но се стараех да се уча от тях и най-вече от опитни и мъдри „съветници“.

Помня един пример от началото на пътуващата ми служба. При посещението ми на един сбор в Париж зрял брат дойде при мене и ме помоли да поговорим насаме. Отвърнах: „Разбира се!“

Той ме попита: „Луи, когато лекарят прави домашни посещения, при кого отива?“

„При болните“ — отговорих аз.

Той каза: „Точно така. Но забелязах, че прекарваш повече време с тези, които са добре духовно, като например надзорника на сбора. А в нашия сбор има много братя и сестри, които са обезсърчени, нови или срамежливи. Те много ще се радват да им обърнеш внимание и дори да им отидеш на гости.“

Съветът на този скъп брат беше основателен и много ценен. Любовта му към овцете на Йехова силно ме трогна. Така че преглътнах гордостта си и веднага приложих съвета му. Благодарен съм на Йехова, че има такива братя.

През 1969 и 1973 г. бях назначен да надзиравам отдела за осигуряване на храна по време на два международни конгреса в Коломб (Париж). На конгреса през 1973 г. трябваше да раздаваме храна на  60 000 души в продължение на 5 дни! Бях меко казано разтревожен, но ключът към успеха за пореден път се оказа Притчи 15:22 — да се съветваме с мъдрите. Затова потърсих помощ от духовно зрели мъже с опит в хранителната индустрия. Някои от тях бяха месари, земеделци, готвачи и прекупвачи. Така заедно успяхме да се справим с тази огромна задача.

През 1973 г. с жена ми бяхме поканени да служим в Бетел във Франция. Първото ми назначение там също се оказа голямо предизвикателство. Трябваше да се грижа за доставката на литература до братята в Камерун, където дейността ни беше забранена от 1970 до 1993 г. Бях доста притеснен. Братът, който надзираваше дейността във Франция, явно го забеляза, затова ме насърчи с думите: „Братята в Камерун имат огромна нужда от духовна храна. Нека да ги нахраним!“ Точно така и направихме.

Пътувах няколко пъти до държави, граничещи с Камерун, за да се срещна със старейшини от страната. Тези смели и предпазливи братя ми помогнаха да намеря начин вестителите там редовно да получават литература. И Йехова благослови усилията ни. Всъщност за 20 години служителите му в Камерун не пропуснаха нито един брой на „Стражева кула“ и „Нашата служба на Царството“.

Още откакто с Анжел започнахме да ходим, забелязах духовните ѝ качества. Те станаха дори по-явни, след като се оженихме. Всъщност още в деня на сватбата ни тя поиска да се помолим на Йехова за желанието ни да му служим възможно най-пълно като двойка. И Йехова отговори на молитвата ни.

 Освен това Анжел винаги ми е помагала да разчитам още повече на Йехова. Например, когато ни поканиха да служим в Бетел, първоначално се колебаех, защото обичах пътуващата служба. Но Анжел ми напомни, че сме отдали живота си на Йехова. Тогава не трябва ли да приемаме всяко назначение, което организацията му ни възлага? (Евр. 13:17) Нямаше как да не се съглася и разбира се, отидохме в Бетел. През дългия ни съвместен живот проницателността, разумността и духовната нагласа на съпругата ми са укрепвали брака ни и са ни помагали да вземаме добри решения.

Въпреки че сега сме по-възрастни, Анжел продължава да ме подкрепя. Например, за да може да посещаваме различни теократични училища, много от които се провеждат на английски, с нея положихме усилия да научим езика по-добре. Затова се преместихме в английски сбор, макар че бяхме около 75-годишни. Като член на Комитета на клона във Франция, не ми беше лесно да намеря време да уча чужд език. Но с Анжел си помагахме. Сега вече сме над 80-годишни, но продължаваме да се подготвяме за събрание и на английски, и на френски. Стараем се също да участваме колкото се може повече на събранията и в службата. Йехова благославя усилията ни да учим английски.

През 2017 г. получихме прекрасна благословия от Йехова. С Анжел имахме честта да посетим Училището за членове на Комитета на клона и техните съпруги в Образователния център на „Стражева кула“ в Патерсън (Ню Йорк).

Йехова наистина е Великият наставник. (Иса. 30:20) Затова не е изненадващо, че той осигурява най-доброто обучение на служителите си, както на младите, така и на възрастните. (Втор. 4:5-8) Мога да кажа, че младите, които се учат от Йехова и от опитните братя и сестри, стават зрели християни и вземат добри решения в живота си. Притчи 9:9 ни напомня: „Поучавай мъдрия и той ще стане по-мъдър. Давай познание на праведния и той ще знае повече.“

От време на време си мисля за онази тъмна страшна нощ в алжирските планини преди около 60 години. Тогава дори не предполагах какъв щастлив живот ще имам. Научих толкова много от другите! Йехова даде на мене и Анжел богат и възнаграждаващ живот. Затова сме решени никога да не спираме да се учим от небесния си Баща и от мъдрите и опитни братя и сестри, които го обичат.