Павел писал: „Чрез закона аз умрях спрямо закона, за да оживея спрямо Бога.“ (Гал. 2:19)

Тези думи на Павел са свързани с една основна мисъл, на която искал да наблегне в писмото си до сборовете в римската провинция Галатия. Някои християни там били повлияни от лъжливи учители, които твърдели, че за да бъде спасен, човек трябва да спазва Моисеевия закон, особено заповедта за обрязването. Павел обаче знаел, че Бог вече не изисква служителите му да се обрязват. С желязна логика апостолът оборил лъжливите учения и укрепил вярата на братята в изкупителната жертва на Исус Христос. (Гал. 2:4; 5:2)

В Библията ясно се казва, че след като умре, човек не съзнава нищо, нито се влияе от нещо. (Екл. 9:5) С думите „умрях спрямо закона“ Павел имал предвид, че вече не е под властта на Моисеевия закон. Той бил сигурен, че чрез вярата си в изкупителната жертва е „оживял спрямо Бога“.

Тази промяна станала „чрез закона“. Как така? Малко преди това Павел обяснил, че „човек бива обявен за праведен не въз основа на дела според закон, но единствено чрез вяра в Христос Исус“. (Гал. 2:16) Вярно е, че Законът изпълнил важна цел. Павел обяснил на галатяните: „Той беше добавен, за да направи престъпленията явни, докато не дойде потомството, на което е дадено обещанието.“ (Гал. 3:19) Законът показал, че несъвършени, грешни хора не могат да го спазват съвършено и се нуждаят от съвършена жертва веднъж завинаги. Така той довел хората до „потомството“, Христос. Човек можел да бъде обявен за праведен от Бога, като проявявал вяра в Исус Христос. (Гал. 3:24) Павел бил обявен за праведен, защото чрез Закона приел Исус и повярвал в него. Тогава той „умрял спрямо закона“ и „оживял спрямо Бога“. Над него вече не властвал Законът, а Бог.

Павел изразил подобна мисъл в писмото си до римляните: „Братя мои, вие също умряхте спрямо Закона чрез Христовото тяло ... Сега сме освободени от Закона, защото умряхме спрямо онова, което ни държеше здраво.“ (Рим. 7:4, 6) Тези стихове и Галатяни 2:19 разкриват, че Павел не говорил за смърт като осъден от Закона грешник, а за освобождение. Законът повече нямал власт над него и над другите християни, които също били освободени чрез вяра в откупа на Христос.