1-2. а) Какво било заповядано на трима от апостолите и какво направили те? б) Какво ще разгледаме в тази статия?

СЛЕД Пасхата през 32 г. апостолите Петър, Яков и Йоан станали свидетели на удивително видение. На една висока планина, вероятно някъде в планината Ермон, Исус се преобразил пред тях. В Библията се казва: „Лицето му засия като слънцето, а дрехите му заблестяха като светлината.“ (Мат. 17:1-4) Към края на видението апостолите чули Бог да казва: „Това е моят любим Син, когото одобрявам. Него слушайте!“ (Мат. 17:5) С живота си тримата мъже показали, че слушат Исус, и ние искаме да им подражаваме.

² От предишната статия научихме, че да слушаме гласа на Исус, означава да престанем да правим някои неща. В тази статия ще говорим за две неща, които той иска да правим.

3. Какво трябва да правим според Матей 7:13, 14?

³ Прочети Матей 7:13, 14. Обърни внимание, че Исус говори за две порти, водещи към два пътя — „просторен“ и „тесен“. Няма трети път и ние трябва да изберем по кой път ще вървим. Това е най-важното решение,  което някога ще вземем, защото от него зависи дали ще живеем вечно.

4. Как би описал „просторния“ път?

⁴ Важно е да имаме предвид разликата между двата пътя. „Просторният“ път е популярен, защото по него се върви лесно. За съжаление, мнозина избират да останат на този път и да следват множеството. Те не разбират, че Сатана Дяволът ги тласка към него и краят му е бездънна пропаст. (1 Кор. 6:9, 10; 1 Йоан 5:19)

5. Какви усилия са положили някои да намерят „тесния“ път и да тръгнат по него?

⁵ Другият път обаче е „тесен“ и Исус казал, че малко хора успяват да го намерят. Защо? Интересна подробност е, че в следващия стих той предупреждава последователите си относно лъжливите пророци. (Мат. 7:15) По някои изчисления има хиляди религии, повечето от които твърдят, че учат истината. Това толкова обезсърчава и обърква милиони хора, че те дори не се опитват да намерят пътя към живота. Но той може да бъде намерен. Исус казал: „Ако останете в моето учение, наистина сте мои ученици, и ще знаете истината и истината ще ви освободи.“ (Йоан 8:31, 32) Похвално е, че ти не си последвал множеството, а си търсил истината. Изучавал си старателно Библията, за да разбереш какво изисква Бог от нас, и си се вслушал в гласа на Исус. Научил си например, че Йехова очаква да отхвърляме ученията на фалшивите религии и да престанем да празнуваме празници с езически корени или обичаи. Разбрал си още, че да изпълняваш изискванията на Бога и да престанеш да вършиш неща, които той не одобрява, може да не е лесно. (Мат. 10:34-36) Въпреки това не си се отказал, защото обичаш небесния си Баща и искаш да имаш одобрението му. Само каква радост му носи това! (Пр. 27:11)

6. Според Псалм 119:9, 10, 45, 133 какво ще ни помогне да останем на тесния път?

⁶ Щом вече сме на тесния път, какво ще ни помогне да останем на него? Да разгледаме един пример: мантинелата на тесен планински път служи за защита на преминаващите коли. Целта ѝ е да предпази шофьорите да не се приближават твърде до ръба или да излязат от пътя. Едва ли някой ще се оплаче, че тези прегради са много ограничаващи. Стандартите на Йехова в Библията са като мантинелите — те ни помагат да останем на тесния път. (Прочети Псалм 119:9, 10, 45, 133.)

7. Как Йехова иска младите да гледат на тесния път?

⁷ Младежи, струва ли ви се понякога, че стандартите на Йехова са много ограничаващи? Сатана иска да мислите така. Неговото желание е да се съсредоточите над това, което правят хората на просторния път — те сякаш си прекарват много добре. Той може да използва това, което правят връстниците ви в училище, или това, което виждате в интернет, за да ви внуши, че изпускате нещо. Сатана иска да мислите, че стандартите на Йехова  ви пречат да се наслаждавате напълно на живота. * Но помнете: Той не желае онези, които вървят по неговия път, да видят какво ги очаква накрая, докато Йехова ви казва ясно какво е предвидил за хората, които останат на пътя към живота. (Пс. 37:29; Иса. 35:5, 6; 65:21-23)

8. Какво могат да научат младите от примера на Олаф?

⁸ Да видим какво можем да научим от преживяното от млад брат на име Олаф *. Неговите съученици му оказвали натиск да върши неморалност. Когато той им обяснил, че Свидетелите на Йехова живеят според високите морални стандарти в Библията, някои момичета приели това като предизвикателство и се опитали  да го прелъстят. Олаф обаче останал твърд, а бил подложен и на друг натиск. Той казва: „Учителите ме убеждаваха да следвам висше, за да стана някой и да успея в живота.“ Какво помогнало на Олаф да устои? „Много се сближих със сбора и той ми стана като семейство. Започнах също да изучавам по-сериозно. Колкото повече изучавах, толкова повече се убеждавах, че това е истината. Това ми помогна да реша да служа на Йехова.“

9. Какво трябва да правят тези, които искат да останат на тесния път?

⁹ Сатана иска да се отклоним от пътя, водещ към живот, и да се присъединим към мнозинството хора на просторния път, „който води към унищожение“. (Мат. 7:13) Но ако продължаваме да слушаме Исус и да гледаме на тесния път като на защита, ще останем на него. Сега да обсъдим нещо друго, което Исус ни казал да правим.

10. Какво ни казал Исус да правим в Матей 5:23, 24?

¹⁰ Прочети Матей 5:23, 24. Исус описал нещо доста важно за юдеите, които го слушали. Представи си един човек в храма, който се готви да предаде на свещеника животно за жертва. Ако точно в този момент, си спомни, че брат му има нещо против него, той трябва да остави жертвата си и „да си отиде“. Защо? Какво може да е по-важно от принасянето на жертва на Йехова? Исус ясно казал: „Първо се помири с брат си.“

11. Какви усилия положил Яков да се помири с Исав?

¹¹ Можем да си извлечем важни поуки за помиряването от една случка от живота на патриарха Яков. След около 20 години далече от родната си земя чрез ангел Яков получил заповед от Бога да се върне там. (Бит. 31:11, 13, 38) Но имало един проблем — по-големият му брат Исав преди искал да го убие. (Бит. 27:41) Яков „много се изплашил и обезпокоил“, защото Исав можело още да му е ядосан. (Бит. 32:7) Какво предприел, за да се помири с него? Първо, помолил се горещо на Йехова. После изпратил щедри дарове на брат си. (Бит. 32:9-15) И накрая, когато двамата се изправили лице в лице, Яков пръв отдал почит на Исав. Той му се поклонил не един, не два пъти, а цели седем пъти! Със смирение и уважение Яков успял да се сдобри с брат си. (Бит. 33:3, 4)

12. Какво научаваме от Яков?

¹² Начинът, по който Яков се подготвил за срещата с брат си и подходът му към него, е поучителен. Той смирено помолил Йехова за помощ, след което действал в съгласие с молитвата си, като предприел стъпки да предразположи Исав. А когато се срещнали, Яков не започнал да спори кой е прав и кой е крив. Неговата цел била да се помирят. Как можем да му подражаваме?

13-14. Какво трябва да направим, ако сме обидили свой събрат?

¹³ Ние, които сме на пътя към живота, искаме да допринасяме за мирните  отношения помежду ни. (Рим. 12:18) Какво да правим, ако разберем, че сме обидили някого? Като Яков трябва да се обърнем към Йехова в молитва и да го помолим да благослови усилията ни да спечелим брат си.

¹⁴ Трябва също да отделим време да си направим самоанализ с въпроси като следните: „Готов ли съм да преглътна гордостта си, смирено да се извиня и да се помиря с брат си? Как ще се чувстват Йехова и Исус, ако направя това?“ Отговорите ни могат да ни подтикнат да послушаме Исус и смирено да отидем да се сдобрим със своя събрат. Във връзка с това можем да вземем пример от Яков.

15. Как принципът от Ефесяни 4:2, 3 може да ни помогне да се помирим с брат си?

¹⁵ Представи си какво щеше да стане, ако Яков беше проявил гордост при срещата с брат си! Резултатът може би щеше да е много различен. Когато искаме да разрешим разногласие с някого, трябва да подходим със смирение. (Прочети Ефесяни 4:2, 3.) В Притчи 18:19 пише: „Братът, срещу когото са прегрешили, е по-недостъпен от укрепен град, и някои кавги са като резе на укрепена кула.“ Смиреното извинение ще ни помогне да влезем в тази „укрепена кула“.

16. За какво трябва да помислим и защо?

¹⁶ Важно е също да помислим внимателно какво ще кажем и как ще го кажем. След това трябва да отидем при засегнатия си брат, с целта да заличим болката от сърцето му. Отначало той може да каже неща, които няма да ни е приятно да чуем, и много лесно може да се ядосаме или да започнем да се оправдаваме. Но дали така ще постигнем мир? Определено не. Помни, че е по-важно да възстановим мира с брат си, отколкото да установим кой е прав и кой греши. (1 Кор. 6:7)

17. Какво научаваш от примера на Жилбер?

¹⁷ Брат на име Жилбер положил много усилия да е миротворец. Той разказва: „Имах доста проблеми с един член на семейството. Повече от две години се опитвах да проведа честен и спокоен разговор с него, за да си оправим отношенията.“ Какво още направил  Жилбер? „Преди разговорите ни се молех и се подготвях умствено за всякакви нелюбезни изказвания, които може да чуя. Трябваше да съм готов да прощавам. Научих се да не настоявам на правата си и разбрах, че е мой дълг да работя за мира.“ Какъв бил резултатът? Жилбер казва: „Днес изпитвам мир, защото съм в добри отношения с всички от семейството си.“

18-19. Какво трябва да сме решени да направим, ако сме засегнали някого, и защо?

¹⁸ Какво тогава трябва да си решен да направиш, ако установиш, че си засегнал някого? Да се вслушаш в думите на Исус да се помириш с брат си. Говори с Йехова за проблема и разчитай на неговия дух да ти помогне да си миротворец. Така ще бъдеш щастлив и ще покажеш, че слушаш Исус. (Мат. 5:9)

¹⁹ Благодарни сме на Йехова, че ни осигурява любещо ръководство чрез „главата на сбора“, Исус Христос. (Еф. 5:23) Нека сме решени „да го слушаме“ подобно на апостолите Петър, Яков и Йоан. (Мат. 17:5) Разбрахме, че можем да го слушаме, като се помирим със събрат, когото сме обидили. Като правим това и оставаме на тесния път към живота, ще получим много благословии сега и безкрайно щастие в бъдеще.