Роден съм през 1941 г. в скромно семейство в Париж. Обичах да уча, затова можете да си представите разочарованието ми, когато на 10 години се разболях от туберкулоза и трябваше да прекъсна училище. Лекарите ми препоръчаха да си стоя в леглото, за да не си натоварвам дробовете. Затова няколко месеца убивах времето в четене на речник и слушане на радио „Сорбона“ на Парижкия университет. Когато моят лекар ми каза, че съм излекуван и мога да се върна в училище, много се зарадвах. Казах си: „Това, което правят лекарите, е чудесно!“ И оттогава си мечтаех един ден да лекувам хората. Всеки път, когато баща ми ме питаше какъв искам да бъда като порасна, му отговарях, че искам да стана лекар. Ето как медицината се превърна в първата ми любов.

Всички в семейството ми бяхме католици, но представата ми за Бога не беше много ясна и имах доста въпроси без отговор. Едва след като започнах да уча медицина в университета, се уверих, че животът е бил създаден.

Спомням си първия път, когато гледах клетките на лалето под микроскоп. Бях удивен как частите на клетката реагират на топлина и студ. Наблюдавах също как цитоплазмата (вещество вътре в клетката) се свива в солена среда и се разширява в чиста вода. Тези и безброй други реакции позволяват на организмите да се адаптират към променящите се условия. Невероятната сложност на всяка клетка ме убеждаваше, че не е възможно животът да е възникнал случайно.

 През втората година в университета видях още доказателства за съществуването на Бога. В часовете по анатомия изучавахме как устройството на човешката предмишница ни позволява да свиваме и изпъваме пръстите си. Разположението на мускулите, лигаментите и сухожилията е инженерно чудо. Например сухожилията, свързващи един от мускулите на предмишницата с втората фаланга на пръстите, се разделят на две, за да образуват мостове, под които да минават сухожилията, отиващи към върховете на пръстите. Освен това здрави тъкани държат сухожилията близо до костите на пръстите. Иначе те щяха да са опънати като тетива на лък. Ясно виждах, че зад устройството на човешкото тяло стои велик интелект.

Възхищението ми към Създателя на живота нарасна още повече, докато изучавах процеса на раждане. В утробата здравият плод получава кислород от майката чрез пъпната връв. Ето защо алвеолите (малки балончета в дробовете) все още не се пълнят с въздух. Известно време преди раждането алвеолите биват обвити с вещество, познато като сърфактант. Когато бебето се ражда и поема първия си дъх, протичат редица процеси — дупка в сърцето му се затваря и така кръвта се насочва към дробовете. В този важен момент сърфактантът предпазва алвеолите от слепване, докато се изпълват с въздух. Мигновено бебето започва да диша самостоятелно.

Исках да опозная Този, който е създал такива чудеса, затова започнах да чета Библията. Възхитих се на законите за хигиената, които Бог дал на народа на Израил преди повече от 3000 години. Той им заповядал да заравят изпражненията си, да се мият редовно с вода и да поставят под карантина всеки, който проявява симптоми на заразна болест. (Лев. 13:50; 15:11; Втор. 23:13) Тези библейски закони показват разбиране за това как се разпространяват болестите — нещо, което учените откриват едва през последните векове. Направи ми впечатление също, че законите за сексуалната хигиена в книгата Левит допринасяли за здравето на целия народ. (Лев. 12:1-6; 15:16-24) Стигнах до заключението, че Създателят дал тези закони на израилтяните за тяхно добро и благославял хората, които ги спазвали. Убедих се, че Библията е вдъхновена от Бога — Бога, чието име все още не знаех.

Докато учех медицина в университета, срещнах Лиди и се влюбих в нея. Оженихме се през 1965 г., когато бях по средата на обучението си. През 1971 г. три от шестте ни деца вече се бяха родили. Лиди винаги е била голяма опора за мене както в работата, така и в семейството.

Работих 3 години в една болница, преди да отворя клиниката. Малко след това една семейна двойка, двамата пациенти, за  които споменах в началото, дойде на преглед. Тъкмо щях да напиша рецепта за съпруга и жената каза: „Моля ви, докторе, само да няма кръв в лекарствата.“ Учуден, попитах: „Така ли? Защо?“ Тя отговори: „Ние сме Свидетели на Йехова.“ Никога не бях чувал за Свидетелите на Йехова и за становището им относно кръвта. Жената извади Библията си и ми показа какви са основанията за отказа им от кръв. (Деян. 15:28, 29) После двамата със съпруга ѝ ми обясниха, че Божието Царство ще премахне страданията, болестите и смъртта. (Откр. 21:3, 4) „Това е детската ми мечта! — възкликнах аз. — Станах лекар точно за да облекчавам страданията на хората.“ Толкова се въодушевих, че разговаряхме час и половина. Като си тръгнаха, в сърцето си вече не бях католик и бях научил, че Създателят, на когото толкова се възхищавам, си има име — Йехова.

Видях се със семейството три пъти в клиниката, като всеки път говорихме повече от час. После ги поканих вкъщи, за да можем да разговаряме по-дълго. Макар че присъстваше на библейските ни обсъждания, Лиди не беше съгласна, че някои от католическите доктрини са погрешни. Затова веднъж поканих един свещеник. Разисквахме църковните учения до късно, използвайки само Библията. Този разговор убеди Лиди, че Свидетелите на Йехова учат истината. Любовта ни към Йехова се засили и двамата се покръстихме през 1974 г.

Това, което научих за Божието намерение за хората, промени напълно приоритетите ми. За нас с Лиди службата за Йехова стана най-важна. Бяхме решени да възпитаме децата си според библейските стандарти. Учихме ги да обичат Бога и ближните си и това ни обединяваше като семейство. (Мат. 22:37-39)

С Лиди често се смеем, като се сещаме как децата ни знаеха, че винаги сме на едно мнение. Беше им ясно, че вкъщи са закон думите на Исус: „Като кажете ‘да’, нека това означава ‘да’, и като кажете ‘не’ — да бъде ‘не’.“ (Мат. 5:37) Веднъж, когато една от дъщерите ни беше на 17, Лиди не я пусна да излезе с група младежи. Някой  от тях казал на дъщеря ни: „Щом майка ти не ти позволява, питай баща ти!“ Но дъщеря ни отговорила: „Няма смисъл. Те винаги са на едно мнение.“ Наистина, шестте ни деца виждаха, че сме единодушни в прилагането на библейските принципи. Благодарни сме на Йехова, че днес голяма част от нашето разраснало се семейство му служи.

Макар че истината промени приоритетите ми, исках да използвам любовта си към медицината в полза на Божия народ. Затова станах приходящ сътрудник в Бетел като лекар — първо в Париж, а после в новите сгради в Лувие. Помагам в Бетел почти 50 години. През това време си намерих много скъпи приятели сред бетеловото семейство, някои от които сега са над 90-годишни. Веднъж бях приятно изненадан при запознанството си с един нов бетелов служител. Оказа се, че преди 20 години аз съм го израждал!

През годините любовта ми към Йехова растеше, като виждах как той ръководи и защитава народа си чрез своята организация. В началото на 80-те години Ръководното тяло стартира програма в САЩ с цел по-добра комуникация между Свидетелите на Йехова и медицинските лица.

По-късно, през 1988 г., Ръководното тяло създаде нов отдел в Бетел с името Служба за болнична информация. Първоначално той надзираваше създадените в САЩ Комитети за връзка с болниците, които трябваше да помагат на Свидетелите да получат подходящи здравни грижи. Когато тази уредба беше въведена по целия свят, се сформираха такива комитети и във Франция. Възхищавам се на любещите грижи на Божията организация за болните ни братя и сестри!

Медицината беше първата ми любов, но след като обмислих приоритетите си, осъзнах, че най-важно е хората да бъдат излекувани духовно — да им се помогне да се помирят с Йехова Бог, Източника на живота. След пенсионирането ми с Лиди прекарвахме много часове всеки месец в проповядването на добрата новина за Божието Царство като редовни пионери. Все още участваме колкото можем в тази животоспасяваща дейност.

Продължавам да правя каквото мога, за да облекчавам временно страданията на болните, но осъзнавам, че дори най-добрият лекар не може да излекува всички болести и да предотврати смъртта. Затова очаквам с нетърпение времето, когато болката, болестите и смъртта няма да ги има. В наближаващия нов свят ще разполагам с цяла вечност да уча за Божиите творения, включително за великолепната направа на човешкото тяло. Всъщност детската ми мечта се изпълни само отчасти. Сигурен съм, че най-доброто тепърва предстои!