1. Какво ни носи истинска радост?

 ЙЕХОВА иска да сме щастливи. Това личи от факта, че радостта е аспект на плода на светия дух. (Гал. 5:22) Тъй като повече щастие има в даването, отколкото в получаването, когато активно участваме в службата и помагаме на братята си по различни начини, изпитваме истинска радост. (Деян. 20:35)

2-3. а) Според Галатяни 6:4 кои две неща ще ни помогнат да останем радостни в службата за Йехова? б) Какво ще разгледаме в тази статия?

² В Галатяни 6:4 апостол Павел споменава две неща, които ще ни помогнат да запазим радостта си. (Прочети.) Първо, нашата цел трябва да е да даваме на Йехова най-доброто, на което ние сме способни, и би трябвало да сме щастливи, ако го правим. (Мат. 22:36-38) Второ, не бива да се сравняваме с другите. Каквото и да ни позволява да правим нашето здраве, обучение или вродени способности, трябва да сме благодарни на Йехова, защото в крайна сметка всичко, което имаме, е от него. От друга страна, ако някой се справя по-добре в даден аспект на службата от нас, трябва да се радваме, че той използва талантите си, за да възхвалява Йехова, а не за лична изгода или за да се изтъква. Затова, вместо да се състезаваме с него, трябва да се учим от него.

³ Тази статия ще ни помогне, ако се чувстваме обезсърчени, че не можем да правим толкова, колкото ни се иска. Ще обсъдим също как можем да използваме пълноценно дарбите си и на какво ни учат примерите на другите.

4. Какво обезсърчава някои? Дай пример.

⁴ На някои служители на Йехова им е трудно да свикнат с ограниченията на напредналата възраст или влошеното здраве. Така било и със сестра на име Каръл. Тя имала възможност да служи, където нуждата е по-голяма, и през това време водила 35 библейски изучавания и помогнала на няколко души да се покръстят. Наистина продуктивна служба! Каръл обаче се разболяла и през повечето време трябвало да си седи вкъщи. Тя казва: „Знам, че заради здравето ми не мога да правя колкото другите, но имам чувството, че не съм толкова вярна, колкото тях. Това е борба между желанието и реалността и е много трудно.“ Похвално е, че Каръл иска да прави каквото може за Йехова, и можем да сме сигурни, че нашият състрадателен Бог оценява хубавия ѝ дух.

5. а) Какво трябва да помним, ако нашите ограничения ни обезсърчават? б) Как братът на снимките цял живот е давал най-доброто в службата за Йехова?

⁵ Ако понякога се обезсърчаваш заради ограниченията си, се запитай: „Какво изисква Йехова от мене?“ Най-доброто — каквото и да е то в момента. Да помислим върху следното. Сестра на 80 години е обезсърчена, защото не може да участва в службата толкова, колкото когато е била на 40. Въпреки че дава най-доброто, на което е способна, тя си мисли, че то не е достатъчно за Йехова. Така ли е наистина? Щом на 40 години тази сестра е давала най-доброто и продължава да го прави и сега, на 80 години, значи тя никога не е преставала да дава най-доброто. Ако и ние започнем да се съмняваме, че службата ни е задоволителна за Йехова, трябва да си припомним, че той е този, който решава какво му е угодно и какво — не. Даваме ли му най-доброто, той ще ни каже: „Чудесно!“ (Сравни Матей 25:20-23.)

6. Какво можем да научим от Мария?

⁶ Ще ни е по-лесно да сме радостни, ако се съсредоточаваме върху това, което можем да правим, а не върху това, което не можем. Да разгледаме примера на сестра на име Мария. Заради болестта си тя не може да участва много в службата. Отначало била много потисната и се чувствала безполезна. Но после се замислила за една сестра в сбора, която била на легло, и решила да ѝ помогне. Мария казва: „Започнах да се уговарям с нея да проповядваме по телефона и с писма и всеки път се прибирах вкъщи доволна и щастлива, че съм могла да помогна на своята сестра.“ Ние също можем да увеличим радостта си, ако мислим за това, което сме в състояние да правим. Какво да кажем обаче за обратната ситуация — можем да даваме повече или има някои области, в които се справяме много добре?

7. Какъв полезен съвет дал апостол Петър на християните?

⁷ В първото си писмо апостол Петър насърчил събратята си да използват своите дарби и таланти, за да укрепват другите. Той писал: „Според дара, който всеки е получил, служете с него един на друг, като добри  управители на Божията незаслужена милост.“ (1 Пет. 4:10) Не трябва да се въздържаме да използваме дарбите си докрай от страх, че някой може да завижда или да се обезсърчи, защото така няма да даваме на Йехова най-доброто, на което сме способни.

8. Според 1 Коринтяни 4:6, 7 защо не бива да се хвалим с дарбите си?

⁸ Макар че е добре да използваме дарбите си, трябва да внимаваме да не се хвалим с тях. (Прочети 1 Коринтяни 4:6, 7.) Например, ако ни се удава да започваме библейски изучавания, нека използваме този талант. Но едно нещо е да го използваме, а съвсем друго — да се хвалим с него. Да речем, че си имал хубава случка в службата и си започнал изучаване. Нямаш търпение да разкажеш на групата си за служба, но когато имаш тази възможност, една сестра започва да разказва как е успяла да даде списание. Тя е дала списание, ти си започнал библейско изучаване. Какво ще направиш? Знаеш, че другите в групата ще се насърчат от случката ти, но решаваш да изчакаш друг удобен момент да я разкажеш, за да не помрачиш радостта на сестрата, която е оставила списание. Това би било много мило от твоя страна. Недей обаче да спираш да предлагаш библейски изучавания. Имаш ли дар, използвай го!

9. Как трябва да използваме способностите си?

⁹ Нека да помним, че нашите вродени способности са дар от Бога и трябва да служим с тях на сбора, вместо да се изтъкваме. (Флп. 2:3) Като използваме силата и уменията си, за да вършим Божията воля, можем да се радваме не защото сме надминали другите или сме показали, че сме нещо повече от тях, а защото носим слава на Йехова.

10. Защо не е разумно да се сравняваме с другите?

¹⁰ Ако не внимава, човек може да започне да сравнява своите силни страни с нечии слабости. Например на един брат силата му е да изнася чудесни доклади. Той обаче може да гледа отвисоко на друг брат, на когото това му е трудно. Този брат пък може да е много гостоприемен, да възпитава добре децата си и да е пламенен в  службата. Само колко сме благодарни за многото талантливи братя и сестри, които използват дарбите си за Йехова и за другите!

11. Защо трябва да се стараем да подражаваме на Исус?

¹¹ Макар че трябва да избягваме сравненията, все пак можем да научим много от другите. Да помислим за Исус. Въпреки че бил съвършен, с чудесните си качества и дела той е хубав пример за нас. (1 Пет. 2:21) Като се стараем да му подражаваме колкото се може повече, ще ставаме по-добри служители на Йехова и по-резултатни в службата си.

12-13. Какво можем да научим от цар Давид?

¹² В Божието Слово намираме много примери на верни мъже и жени, които са достойни за подражание въпреки несъвършенството си. (Евр. 6:12) Да помислим за цар Давид, когото Йехова нарекъл „мъж, угоден на сърцето ми“, или, както се казва в един друг превод, „такъв човек, какъвто най-много харесвам“. (Деян. 13:22) Давид обаче не бил съвършен, дори допуснал някои сериозни грешки. И все пак той е добър пример за нас. Защо? Защото, когато бил поправен, не се опитал да се оправдава, а приел съвета и искрено се разкаял за това, което бил направил. Ето защо Йехова му простил. (Пс. 51:3, 4, 10-12)

¹³ Можем да се поучим от Давид, като си зададем следните въпроси: „Как реагирам на съвет? Признавам ли веднага грешките си, или се опитвам да се оправдавам? Прехвърлям ли вината на другите? Старая ли се да не повтарям грешките си?“ Можеш да си задаваш подобни въпроси и като четеш за други верни мъже и жени в Библията. Борили ли са се с подобни на твоите проблеми? Какви хубави качества са проявили? И всеки път си задавай следния въпрос: „Как мога да приличам повече на този лоялен служител на Йехова?“

14. Каква полза ще имаме, като обръщаме внимание на примера на събратята си?

¹⁴ Ще имаме полза също, като обръщаме внимание на примера на събратята си, както млади, така и възрастни. Сещаш ли се за някого в твоя сбор, който вярно издържа някакво изпитание  — може би натиск от връстниците, противопоставяне в семейството или здравословен проблем? Виждаш ли в него хубави черти, които би искал да развиеш по-пълно? От добрия му пример може да научиш полезни начини как да се справяш със своите изпитания. Колко сме благодарни за тези живи примери на вяра! Голяма радост е да ги имаме! (Евр. 13:7; Як. 1:2, 3)

15. Какъв съвет на Павел може да ни помогне да продължаваме да изпитваме радост от службата си за Йехова?

¹⁵ За да допринасяме за мира и единството в сбора, всеки от нас трябва да дава най-доброто, на което е способен. Християните през първи век имали най-различни дарове и назначения, но това не било причина да се съревновават и делят. (1 Кор. 12:4, 7-11) Павел насърчил всеки от тях да прави каквото е необходимо, „за да изгражда Христовото тяло“. Той писал на ефесяните: „Действието на всяка една част в съответната степен [допринася] за растежа на тялото, за да изгради само̀ себе си в любов.“ (Еф. 4:1-3, 11, 12, 16) Тези, които го послушали, допринасяли за мира и единството, които виждаме и в сборовете ни днес.

16. На какво трябва да сме решени? (Евреи 6:10)

¹⁶ Бъди решен да не се сравняваш с другите. Учи се от Исус и се стреми да подражаваш на качествата му. Извличай полза от библейските и съвременните примери на вяра. Продължавай да даваш най-доброто, на което си способен, и бъди уверен, че Йехова „не е неправеден, та да забрави делата ти“. (Прочети Евреи 6:10.) Радвай се на службата за Йехова, като знаеш, че той цени всеотдайните ти усилия да си му угоден.