1. Какво уверение дава Йехова на разкайващите се?

 ОСВЕН че е наш Създател, Законодател и Съдия, Йехова е и наш добър небесен Баща. (Пс. 100:3; Иса. 33:22) Когато сгрешим и искрено се разкаем, той не само може, но и иска да ни прости. (Пс. 86:5) Чрез пророк Исаия Йехова дал следното любещо уверение: „Ако греховете ви са като аленочервено платно, ще станат бели като сняг.“ (Иса. 1:18)

2. Какво трябва да правим, за да сме в мир с другите?

² Тъй като сме несъвършени, казваме и правим неща, които засягат другите. (Як. 3:2) Но това не означава, че не можем да сме близки с тях. За целта трябва да се научим да прощаваме. (Пр. 17:9; 19:11; Мат. 18:21, 22) Йехова иска да подминаваме дребните обиди. (Кол. 3:13) И имаме основателна причина да го правим, защото той ни „прощава щедро“. (Иса. 55:7)

3. Какво ще разгледаме в тази статия?

³ В тази статия ще обсъдим как несъвършените хора могат да прощават като Йехова. Ще отговорим също на въпросите: За кои грехове трябва да потърсим старейшините? Защо Йехова иска да си прощаваме? И какво можем да научим от някои братя и сестри, които са страдали заради чужди грехове?

4. а) Какво трябва да направи един служител на Йехова, извършил сериозен грях? б) Каква е ролята на старейшините?

⁴ Сериозните грехове трябва да се съобщават на старейшините. Примери за такива грехове намираме в 1 Коринтяни 6:9, 10. Сериозният грях представлява грубо нарушение на Божия закон. Християнин, извършил такъв грях, трябва да се обърне към Йехова Бог в молитва и да говори със старейшините. (Пс. 32:5; Як. 5:14) Каква е ролята на старейшините? Само Йехова има власт да прощава напълно греховете въз основа на изкупителната жертва. * Но той е поверил на старейшините отговорността да преценяват с помощта на Библията дали съгрешилият да остане в сбора. (1 Кор. 5:12) Едно от нещата, които правят, е да се опитат да отговорят на следните въпроси: Умишлен ли е бил грехът? Опитвал ли се е човекът да го скрие? Вършил ли го е продължително време? И най-вече има ли доказателства, че искрено се разкайва? Налице ли са признаци, че Йехова му е простил? (Деян. 3:19)

5. Каква е ползата от работата на старейшините?

⁵ Когато старейшините разговарят със съгрешилия, целта им е да вземат същото решение на земята, каквото вече е взето на небето. (Мат. 18:18) Как това носи полза на сбора? Неразкайващите се грешници, които могат да навредят на скъпоценните овце на Йехова, биват отстранени. (1 Кор. 5:6, 7, 11-13; Тит 3:10, 11) От друга страна, това може да подбуди съгрешилия да се разкае и да получи Божията прошка. (Лука 5:32) Старейшините също се молят на Йехова да помогне на разкайващия се да се възстанови духовно. (Як. 5:15)

6. Възможно ли е човек да получи прошка, дори да е изключен? Обясни.

⁶ В случай че не се разкайва, човек ще бъде изключен от сбора. Ако е нарушил законите на държавата, старейшините няма да го предпазят от последствията. Йехова позволява на светските власти да съдят и да наказват всеки, който нарушава закона, независимо дали се разкайва, или не. (Рим. 13:4) Ако по-късно обаче човек се осъзнае, искрено се разкае и се поправи, Йехова с радост ще му прости. (Лука 15:17-24) Това важи дори ако греховете му са много сериозни. (2 Лет. 33:9, 12, 13; 1 Тим. 1:15)

7. В какъв смисъл можем да простим на някого, който е съгрешил срещу нас?

⁷ Колко се радваме, че не се налага ние да решаваме дали Йехова ще прости на някого, или не. И все пак има нещо, което трябва да решим. Какво е то? Когато някой съгреши срещу нас, дори сериозно, може да дойде да ни се извини и да ни помоли за прошка, но може и да не го направи. Въпреки това ние можем да решим да му простим, в смисъл че ще се освободим от гнева и огорчението си към него. Истината е, че за това са нужни време и усилия, особено ако той ни е наранил дълбоко. В „Стражева кула“ от 15 февруари 1995 г. се казваше:  „Когато прощаваш на сгрешилия, това не означава, че оправдаваш греха. За християнина прошката означава с доверие да остави нещата в ръцете на Йехова. Той е справедливият Съдия на цялата вселена и ще извърши правосъдие точно навреме.“ Защо Йехова ни насърчава да прощаваме и да оставяме въздаването на справедливост на него?

8. Защо да прощаваме, е проява на благодарност за милостта на Йехова?

⁸ Да прощаваме, е проява на благодарност. В една от своите притчи Исус сравнил Йехова с господар, опростил огромен дълг на един от робите си, който не можел да му се отплати. Този роб обаче впоследствие не проявил милост към друг роб, който му дължал много по-малко. (Мат. 18:23-35) Какво искал да ни покаже Исус с тази притча? Ако истински ценим голямата милост на Йехова към нас, ще сме готови да прощаваме. (Пс. 103:9) Преди години в „Стражева кула“ се казваше следното: „Колкото и пъти да прощаваме, никога няма да достигнем степента, в която Бог ни прощава и проявява милост към нас чрез Христос.“

9. Към кого Йехова проявява милост? (Матей 6:14, 15)

⁹ Който прощава, ще получи прошка. Йехова е милостив към милостивите. (Мат. 5:7; Як. 2:13) Исус ясно обяснил това, когато учел учениците си да се молят. (Прочети Матей 6:14, 15.) Същата поука извличаме и от онова, което Йехова поискал много по-рано от служителя си Йов. Този верен мъж бил дълбоко наранен от жестоките думи на Елифаз, Валдад и Софар. Йехова обаче му казал да се помоли за тях и след като Йов го направил, той го благословил. (Йов 42:8-10)

10. Защо таенето на неприязън е навреждащо? (Ефесяни 4:31, 32)

¹⁰ Да таим неприязън, е навреждащо. Йехова иска да се освободим от този тежък товар и да изпитаме облекчение. (Прочети Ефесяни 4:31, 32.) Той ни подканя „да отхвърлим гнева и да оставим яростта“. (Пс. 37:8) Този съвет е мъдър, защото таенето на лоши чувства може да ни навреди физически и психически. (Пр. 14:30) Това е все едно да изпиеш отрова и да очакваш, че на онзи, който те е обидил, ще му стане зле. Следователно, като прощаваме на другите, правим добро на себе си. (Пр. 11:17) Изпитваме вътрешен мир и можем да продължим напред в службата си за Йехова.

11. Какво се казва в Библията за отмъщението? (Римляни 12:19-21)

¹¹ Отмъщението е на Йехова. Той не ни е дал право да си отмъщаваме, когато някой сгреши срещу нас. (Прочети Римляни 12:19-21.) Тъй като гледната ни точка е ограничена и несъвършена, просто не сме способни да преценяваме правилно като Бога. (Евр. 4:13) И понякога позволяваме на емоциите да замъглят преценката ни. Йехова вдъхновил Яков да напише: „Гневът на човека не води до праведността, изисквана от Бога.“ (Як. 1:20) Можем да сме сигурни, че Йехова ще действа праведно и ще се погрижи да бъде въздадена справедливост.

12. Как можем да проявим доверие в справедливостта на Йехова?

 ¹² Да прощаваме, е проява на доверие в справедливостта на Йехова. Като оставяме нещата в неговите ръце, показваме, че вярваме, че той ще поправи вредата от греха. В неговия нов свят дълбоките емоционални рани повече „няма да бъдат помнени, нито ще дойдат в сърцето“. (Иса. 65:17) Но възможно ли е наистина да се освободим от гнева и неприязънта, ако сме били наранени дълбоко? Да разгледаме как някои са успели да го направят.

13-14. Какво научи за прошката от случката с Тони и Хосе?

¹³ Много братя и сестри са решили да простят, въпреки че са били силно наранени от някого. Какви благословии са изпитали в резултат на това?

¹⁴ Много преди да научи истината, Тони *, който живее във Филипините, научил, че убиецът на един от по-големите му братя е мъж на име Хосе. По това време Тони бил много агресивен човек и искал да си отмъсти. Хосе бил арестуван и осъден за престъплението си. По-късно той бил освободен и тогава Тони се зарекъл, че ще го намери и ще го убие. Той дори си купил оръжие. Междувременно Тони започнал да изучава Библията със Свидетелите на Йехова. Той казва: „От изучаването научих, че трябва да се променя и да се освободя от гнева.“ След време Тони се покръстил и бил назначен като старейшина. Представи си изненадата му, като научил, че Хосе също е станал служител на Йехова. Когато двамата се срещнали, се прегърнали сърдечно и Тони казал на Хосе, че му е простил. Той споделя също, че прошката му е донесла огромна радост, която му е трудно да опише с думи. Да, Йехова благословил готовността на Тони да прости.

15-16. Какво научи за прошката от случилото се с Питър и Сю?

¹⁵ Един ден през 1985 г., когато  Питър и Сю били на събрание, станала силна експлозия. В Залата на Царството била поставена бомба. Заради сериозните наранявания зрението и слухът на Сю били трайно увредени и тя загубила обонянието си. * Двамата с Питър често се питали що за човек би извършил такова ужасно нещо. След много години мъжът, поставил бомбата, който не бил служител на Йехова, бил арестуван и осъден до живот. На въпроса дали са простили на мъжа, Питър и Сю отговорили: „Йехова ни учи, че ако таим гняв и неприязън, ще си навредим физически и емоционално. Затова много скоро след инцидента започнахме да молим Йехова да ни помогне да се отърсим от лошите чувства и да продължим напред.“

¹⁶ Лесно ли им било да направят всичко това? Невинаги. Те казват още: „Всеки път, когато уврежданията на Сю ни напомнят за себе си, в нас се надига гняв. Стараем се обаче да не се съсредоточаваме върху тези чувства и те бързо изчезват. Дори с чисто сърце можем да кажем, че ако един ден извършителят стане наш брат, ще го приемем с отворени обятия. Това преживяване ни научи, че библейските принципи носят свобода, и то по повече начини, отколкото си представяме. Утеха ни носи също и мисълта, че Йехова скоро ще поправи всичко.“

17. Какво научи за прошката от преживяното от Майра?

¹⁷ Майра научила истината, когато вече била омъжена и майка на две малки деца. Съпругът ѝ не приел истината и след време ѝ изневерил и изоставил семейството. Майра казва: „Когато съпругът ми ни изостави, изпитах всички емоции, които изпитват много хора, предадени от близък човек — шок, отрицание, мъка, съжаление,  самообвинение и гняв.“ Макар че бракът ѝ приключил, болката от предателството останала. Майра продължава: „Тези чувства ме тормозеха месеци наред и осъзнах, че се отразяваха на отношенията ми с Йехова и с другите.“ Тя споделя, че вече се е освободила от гнева към бившия си съпруг, не му мисли злото и се надява един ден той да се приближи до Йехова. Майра се съсредоточава върху бъдещето. Макар и самотна майка, тя успяла да отгледа двете си деца като служители на Йехова и днес се радва да му служи заедно с тях и семействата им.

18. Какво доверие имаме в Йехова като Върховен съдия?

¹⁸ Какво облекчение е, че не сме натоварени с отговорността да съдим другите. Като Върховен съдия, Йехова ще свърши тази важна задача. (Рим. 14:10-12) Ние можем да сме напълно уверени, че той ще съди в хармония със съвършените си стандарти за правилно и погрешно. (Бит. 18:25; 3 Царе 8:32) Йехова никога няма да постъпи несправедливо!

19. Какво ще постигне съвършената справедливост на Йехова?

¹⁹ Копнеем за времето, когато Йехова ще поправи всички лоши последствия от несъвършенството и греха. Тогава всичките ни физически и емоционални рани ще бъдат напълно излекувани. (Пс. 72:12-14; Откр. 21:3, 4) И вече няма да ги помним. Очаквайки това прекрасно време, ние сме много благодарни на Йехова, че ни е дал способността да му подражаваме, като прощаваме.