Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

38 УЧЕБНА СТАТИЯ

Бъди достоен за доверие

Бъди достоен за доверие

„Който ходи наоколо и клевети, разкрива тайни, а който е верен, ги пази“ (ПР. 11:13)

ПЕСЕН 101 Трудим се в единство

РЕЗЮМЕ a

1. По какво се познава достойният за доверие човек?

 ДОСТОЙНИЯТ за доверие човек се старае да спазва обещанията си и казва истината. (Пс. 15:4) Другите знаят, че могат да разчитат на него. Несъмнено искаме братята и сестрите ни да ни смятат за такива хора. Какво ще ни помогне да спечелим доверието им?

2. Какво трябва да направим, за да сме достойни за доверие?

2 Не можем да принудим другите да ни вярват. Доверието трябва да бъде спечелено. Смята се, че то е като парите. Трудно се печели и лесно се губи. Йехова несъмнено е спечелил доверието ни. И никога няма да ни даде повод да загубим доверието си в него, защото „е верен във всичките си дела“. (Пс. 33:4) Той очаква да му подражаваме. (Еф. 5:1) Да разгледаме някои примери на Божии служители, които подражавали на небесния си Баща и показали, че са достойни за доверие. Ще видим и пет качества, които ще ни помогнат да сме хора, на които може да се вярва.

УЧИ СЕ ОТ ВЕРНИТЕ СЛУЖИТЕЛИ НА ЙЕХОВА

3-4. Как пророк Даниил показал, че е достоен за доверие, и за какво трябва да се замислим?

3 Пророк Даниил е чудесен пример за човек, на когото можело да се има доверие. Макар че бил взет в плен от вавилонците, скоро той показал, че може да му се вярва. Даниил затвърдил тази своя репутация, когато с помощта на Йехова разтълкувал сънищата на вавилонския цар Навуходоносор. Веднъж той трябвало да каже на царя, че си е навлякъл неодобрението на Йехова — послание, което никой цар не би искал да чуе. Това изисквало смелост, защото Навуходоносор бил избухлив. (Дан. 2:12; 4:20-22, 25) Много години по-късно Даниил отново показал, че е достоен за доверие, когато разтълкувал тайнствено послание, което се появило на стената на двореца във Вавилон. (Дан. 5:5, 25-29) След време мидиецът Дарий и висшите му служители също видели, че Даниил има „забележителен дух“. Те признали, че той е „достоен за доверие“ и не проявява небрежност, нито постъпва нечестно. (Дан. 6:3, 4, бел. под линия) Да, дори езическите владетели видели ясно, че може да се вярва на този поклонник на Йехова.

4 Като имаме предвид примера на Даниил, можем да се запитаме: „Каква репутация имам извън сбора? Познат ли съм като човек, който изпълнява задълженията си и на когото може да се разчита?“ Защо е важно да си зададем тези въпроси? Защото, когато сме достойни за доверие, носим слава на Йехова.

Неемия избрал надеждни мъже да изпълняват важни задачи (Виж 5 абзац)

5. Защо Ханания бил познат като достоен за доверие човек?

5 През 455 г. пр.н.е., след като възстановил стените на Йерусалим, управителят Неемия потърсил надеждни мъже, които да се грижат добре за града. Сред хората, които избрал, бил Ханания, князът на Крепостта. Библията го описва като „човек, достоен за доверие“, който се боял от истинския Бог „повече от много други“. (Неем. 7:2) Любовта към Йехова и страхът да не го разочарова подбудили Ханания да се отнася сериозно към всички задачи, които получавал. Тези качества ще помогнат и на нас да сме надеждни хора в службата за Бога.

6. Как Тихик показал, че е достоен за доверие приятел на апостол Павел?

6 Друг хубав пример е Тихик, който бил доверен сътрудник на апостол Павел. Когато бил под домашен арест, Павел разчитал на Тихик и го нарекъл „верен служител“. (Еф. 6:21, 22) Той му оказал доверие, че не само ще занесе писма до братята в Ефес и Колоса, но и ще насърчи и утеши сборовете. Тихик ни напомня за верните и надеждни мъже, които се грижат за духовните ни нужди днес. (Кол. 4:7-9)

7. Как старейшините и помощник-служителите в твоя сбор показват, че са достойни за доверие?

7 Днес много ценим нашите достойни за доверие старейшини и помощник-служители. Като Даниил, Ханания и Тихик те гледат сериозно на отговорностите си. Например, когато отиваме на делничното събрание, не се съмняваме, че всички части от програмата са били възложени на някого. И старейшините са дълбоко признателни, когато тези, на които са възложени частите, се подготвят и ги изнасят. Освен това не се притесняваме да каним изучаващите си на събрание в края на седмицата, страхувайки се, че някой ще забрави да уреди да има публичен доклад. Разчитаме също, че ще имаме литературата, която ни трябва за служба. Виждаме колко добре се грижат за нас тези верни братя и благодарим на Йехова за тях! Но как самите ние можем да покажем, че сме достойни за доверие?

БЪДИ ДОСТОЕН ЗА ДОВЕРИЕ, КАТО ПАЗИШ ПОВЕРИТЕЛНОСТ

8. Защо трябва да сме разумни, когато се интересуваме от другите? (Притчи 11:13)

8 Ние обичаме братята и сестрите си и се интересуваме как са. Но трябва да сме разумни и да уважаваме личното им пространство. Някои християни през първи век били познати с това, че „клюкарстват и се бъркат в чуждите работи, като говорят за неща, за които не бива да говорят“. (1 Тим. 5:13) Определено не искаме да сме като тях. Но да си представим, че някой сподели нещо лично с нас и очаква да не го разпространяваме. Например някоя сестра може да ни каже, че се бори със здравословен проблем или друго изпитание, и да ни помоли да не споделяме с останалите. Трябва да уважим желанието ѝ. b (Прочети Притчи 11:13.) Нека да разгледаме няколко други ситуации, в които е важно да пазим поверителност.

9. Как всички в семейството могат да покажат, че са достойни за доверие?

9 В семейството. Всеки в семейството има отговорността да не разкрива определени семейни въпроси пред външни хора. Например една християнка може да има някакъв навик, който мъжът ѝ да смята за забавен. Дали той ще говори за него пред другите и така ще я засрамва? Разбира се, че не. Той обича жена си и никога не би я наранил. (Еф. 5:33) Тийнейджърите искат хората да се отнасят към тях с известно уважение. Важно е родителите да разбират това. Те няма да злепоставят децата си, като говорят за грешките им пред другите. (Кол. 3:21) Децата трябва да се научат да са дискретни и да не разкриват на външни хора информация, която ще накара другите в семейството да се чувстват неудобно. (Втор. 5:16) Когато всеки член на семейството се старае да пази семейните въпроси поверителни, цялото семейство се сплотява.

10. Какви хора са истински приятели? (Притчи 17:17)

10 С приятелите. В един или друг момент повечето от нас имат нужда да споделят с близък приятел. Това невинаги е лесно. Може би не сме свикнали да разкриваме най-съкровените си мисли и ще бъдем съсипани, ако впоследствие научим, че приятелят ни е казал на другите какво сме споделили с него. От друга страна, безкрайно ценим тези, които могат да пазят поверителност! Те са „истински приятели“. (Прочети Притчи 17:17.)

Старейшините не разкриват поверителни въпроси на семейството си (Виж 11 абзац) c

11. а) Как старейшините и съпругите им показват, че са достойни за доверие? б) Какво можем да научим от старейшина, който прекарва време със семейството си, след като се е занимавал с поверителен въпрос в сбора? (Виж илюстрацията.)

11 В сбора. Старейшините, които пазят поверителност, са „като убежище от вятър и като скривалище“ за братята си. (Иса. 32:2) Знаем, че можем да говорим свободно с тези мъже, уверени, че каквото им кажем, ще си остане между нас. И не ги притискаме да ни казват неща, за които не бива да говорят. Ценим също жените на старейшините, защото не се опитват да измъкнат информация от мъжете си. Всъщност за самата съпруга е много хубаво, когато не знае поверителни неща за братята и сестрите. Една жена на старейшина споделя: „Благодарна съм, че мъжът ми не ми разказва нищо за хората, при които е бил на пастирско посещение или които се нуждаят от духовна помощ, дори не ми казва имената им. Радвам се, че не ме обременява с проблеми, за които нищо не мога да направя. Така мога да говоря спокойно с всички в сбора. И съм уверена, че когато самата аз споделям чувствата или проблемите си с него, те също ще си останат между нас.“ Разбира се, всички искаме да имаме репутацията, че сме достойни за доверие. Кои качества ще ни помогнат да сме такива хора? Да разгледаме пет от тях.

РАЗВИЙ КАЧЕСТВА, КОИТО ЩЕ ТИ ПОМОГНАТ ДА СИ ДОСТОЕН ЗА ДОВЕРИЕ

12. Защо може да се каже, че любовта е основата за доверието?

12 Любовта е основата за доверието. Исус казал, че двете най-важни заповеди са да обичаме Йехова и да обичаме ближния си. (Мат. 22:37-39) Тъй като обичаме Йехова, искаме да подражаваме на съвършения му пример и да сме достойни за доверие като него. Например любовта към братята и сестрите ни подбужда да пазим поверителност във връзка с личните им проблеми. Никога не искаме да разкриваме неща, които ще ги наранят, засрамят или злепоставят. (Йоан 15:12)

13. Как смирението ни помага да сме достойни за доверие?

13 Смирението ще ни помогне да сме достойни за доверие. Смиреният християнин не се опитва да впечатли другите, като се стреми да е първият, който разкрива някакъв въпрос. (Флп. 2:3) Той не си придава важност, намеквайки, че знае някаква информация, която трябва да пази в тайна. Смирението ще ни помогне също да не разпространяваме личните си възгледи по въпроси, които не са обсъдени в Библията или в изданията ни.

14. Как проницателността ни помага да сме достойни за доверие?

14 Проницателността ще помогне на християнина да прецени кога е „време за мълчание и време за говорене“. (Екл. 3:7) Хората казват „Говоренето е сребро, а мълчанието е злато“. С други думи, понякога е по-добре да мълчим, вместо да говорим. Така и в Притчи 11:12 се посочва: „Който притежава дълбока проницателност, мълчи.“ Например един опитен старейшина често е търсен за помощ от други сборове, които имат сериозни проблеми. Във връзка с това друг старейшина казва: „Той винаги внимава да не споделя поверителна информация за другите сборове.“ Тъй като проявява проницателност, старейшината си е спечелил уважението на братята, с които служи в старейшинското тяло. Те са сигурни, че той няма да разкрие поверителните им въпроси на другите.

15. Дай пример, който показва как честността може да спечели доверието на другите.

15 Честността е друг елемент на доверието. Вярваме на честния човек, защото знаем, че винаги ще каже истината. (Еф. 4:25; Евр. 13:18) Представи си например, че един брат иска да стане по-добър учител. Затова моли приятел да слуша доклада му и да му каже къде може да се подобри. На кого ще се довери да му даде честно мнение? На човек, който ще му каже това, което иска да чуе, или който любещо ще му каже истината? Отговорът е очевиден. Библията посочва: „По-добре е открито порицание, отколкото скрита любов. Ударите от онзи, който те обича, са израз на вярност.“ (Пр. 27:5, 6) Макар че в началото може да ни е трудно да ги чуем, искрените думи на наш приятел ще ни помогнат в дългосрочен план.

16. Как Притчи 10:19 подчертава, че ни трябва самоконтрол?

16 Самоконтролът е незаменим, ако искаме да спечелим доверието на околните. Той ни помага да си мълчим, когато се изкушаваме да разкрием нещо поверително, което са ни казали. (Прочети Притчи 10:19.) Може да установим, че ни е трудно да имаме самоконтрол, когато използваме социалните мрежи. Ако не внимаваме, може, без да искаме, да разкрием поверителни въпроси пред много хора. И след като пуснем такава информация електронно, нямаме власт как ще се използва тя и колко вреда може да нанесе. Самоконтролът ни помага също да си мълчим, когато противниците се опитват да ни подмамят да издадем неща, които ще навредят на братята и сестрите ни. Това може да стане, когато сме разпитвани от полицията в страна, където дейността ни е забранена или ограничена. В тези и други ситуации е добре да приложим принципа да сложим „юзда да пази устата [ни]“. (Пс. 39:1) Трябва да показваме, че може да ни се има доверие във взаимоотношенията с всички, независимо дали става въпрос за семейството ни, приятелите ни, братята и сестрите ни или някой друг. И за да сме такива хора, ни трябва самоконтрол.

17. Какво трябва да правим, ако искаме в сбора да цари дух на доверие?

17 Колко сме благодарни, че Йехова ни е привлякъл в братство, съставено от хора, които проявяват любов и на които може да се вярва! Всички имаме отговорността да спечелим доверието на братята и сестрите си. Когато всеки от нас се старае да проявява любов, смирение, проницателност, честност и самоконтрол, в сбора ще цари дух на доверие. Изграждането на доверие е продължителен процес. Нека подражаваме на нашия Бог Йехова и да показваме, че сме достойни за доверие.

ПЕСЕН 123 Да следваме теократичния ред

a Ако искаме другите да ни вярват, първо трябва да покажем, че сме достойни за доверие. В тази статия ще разгледаме защо доверието е толкова важно и какви качества ще ни помогнат да сме хора, на които може да се вярва.

b Ако научим, че някой в сбора е извършил сериозен грях, трябва да го насърчим да потърси помощ от старейшините. Ако той не го направи, лоялността ни към Йехова и към християнския сбор, ще ни подбуди да кажем за това на духовните пастири.

c ОПИСАНИЕ НА ИЛЮСТРАЦИИТЕ: Старейшина не разкрива на семейството си поверителен въпрос, с който се е занимавал.