В началото на 40-те години родителите ми изучаваха със Свидетелите на Йехова. Впоследствие те прекратиха изучаването, но майка ми продължи да получава списанията „Стражева кула“ и „Пробудете се!“. През 1950 г. в Ню Йорк се проведе международен конгрес и семейството ми прие поканата да присъства.

Скоро след това брат Лорънс Джефрис започна да ни посещава и искаше да ми помогне да науча истината. Първоначално не бях съгласен с позицията на Свидетелите на Йехова, с отказа им да участват в политиката и да извършват военна служба. Смятах, че ако всички в Америка откажат да се бият, враговете ни ще превземат цялата страна. Брат Джефрис търпеливо ми помогна да разсъждавам: „Какво мислиш, че ще направи Йехова Бог, ако всички в Америка му служат и дойдат врагове да ги нападнат?“ Това, което ми каза по този и други въпроси, ми помогна да видя, че аргументите ми бяха безпочвени. Това събуди интереса ми.

Часове наред четях стари броеве на „Стражева кула“ и „Пробудете се!“, които майка ми беше сложила в мазето. След време осъзнах, че това е истината, и приех предложението на брат Джефрис да изучавам Библията. Започнах също редовно да посещавам събранията. Обичах това, което научавах, и реших да стана вестител на добрата новина. Целите ми се промениха, когато разбрах, че „великият ден на Йехова е близо“. (Соф. 1:14) Вместо да се стремя към висше образование, исках да  помагам на другите да научат библейската истина.

Завърших гимназия на 13 юни 1956 г. и три дни по-късно се покръстих на един окръжен конгрес. Тогава не осъзнавах колко благословии ще ми донесе решението да посветя живота си на това да уча за Йехова и да помагам на другите също да го опознаят.

Шест месеца след покръстването си станах редовен пионер. В броя на „Нашата служба на Царството“ за декември 1956 г. имаше статия, озаглавена „Можеш ли да служиш, където има повече нужда?“. Тази покана се отнасяше и за мене. Исках да помагам там, където има малко проповедници на добрата новина. (Мат. 24:14)

Преместих се в Еджфийлд (щата Южна Каролина). В сбора имаше само 4 вестители и с мене станахме 5. Провеждахме събранията в дома на един брат. Всеки месец прекарвах по 100 часа в проповедната служба. Бях зает със службата и имах много задачи на събранията. Интересното е, че колкото повече правех, толкова повече научавах за Йехова.

Една жена, с която изучавах, имаше погребален дом в съседния град Джонстън. Тя беше така добра да ми даде работа на непълно работно време и ни позволи да използваме една малка сграда за Зала на Царството.

Брат Джоли Джефрис, синът на брата, който изучаваше с мене, се премести от Бруклин и станахме партньори в пионерската служба. Двамата живеехме в малка каравана, с която ни услужи един брат.

Заплатите на юг бяха ниски. Изкарвахме по 2-3 долара на ден. Веднъж тъкмо бях похарчил последните си пари за храна и когато излязох от магазина, един мъж ме попита: „Търсиш ли работа? Ще ти плащам по долар на час.“ Нае ме за 3 дни да чистя строителна площадка. Беше ясно, че Йехова ми помага да остана в Еджфийлд. Все пак през 1958 г. успях да посетя международния конгрес в Ню Йорк.

На втория конгресен ден стана нещо специално. Запознах се с Руби Уадлингтън, която служеше като редовна пионерка в Галатин (щата Тенеси). Тъй като и двамата се интересувахме от мисионерската служба, посетихме срещата за Гилеад на конгреса. Впоследствие започнахме да си пишем. След това бях поканен да изнеса доклад в Галатин. Използвах възможността да предложа на Руби да се ожени за мене. Преместих се в сбора ѝ и през 1959 г. се оженихме.

Когато бях на 23, ме назначиха като служител на сбора (днес координатор на старейшинското тяло) в Галатин. Ние бяхме първият  сбор, който Чарлс Томпсън посети като окръжен надзорник. Той имаше много опит, но все пак ме попита за нуждите на братята и как другите окръжни надзорници са подхождали към такива неща. От него научих, че е добре да задаваш въпроси и да знаеш всички факти, преди да се занимаеш с някакъв проблем.

През май 1964 г. бях поканен на едномесечното Училище за служба на Царството в Саут Лансинг (щата Ню Йорк). Преподавателите засилиха желанието ми да уча още повече за Йехова и да раста духовно.

През януари 1965 г. с Руби получихме покана да започнем пътуваща служба. Първият ни окръг обхващаше голяма територия — от Ноксвил (щата Тенеси) почти до Ричмънд (щата Вирджиния). Включваше сборове в Северна Каролина, Кентъки и Западна Вирджиния. Посещавахме само сборовете с чернокожи, защото по онова време в южните щати имаше сегрегация и черните не можеха да се събират с белите. Братята бяха бедни и се научихме да споделяме каквото имаме с нуждаещите се. Един дългогодишен окръжен надзорник ми даде много ценен съвет: „Бъди техен брат. Не посещавай сборовете като шеф. Можеш да им помогнеш само ако гледат на тебе като на свой брат.“

По време на едно посещение в малък сбор Руби започна изучаване с млада жена, която имаше едногодишна дъщеричка. Когато никой в сбора не можеше да води изучаването, Руби го водеше чрез писма. При следващото ни посещение жената дойде на всички събрания. После в сбора бяха назначени две специални пионерки, които поеха изучаването, и скоро жената се покръсти. След около 30 години, през 1995 г., в Бетел в Патерсън една млада сестра заговори Руби. Това беше дъщерята на жената, с която Руби изучаваше. Тя и съпругът ѝ бяха ученици в 100-тния клас на Училището Гилеад.

Вторият ни окръг беше в централна Флорида. Нуждаехме се от кола и успяхме да купим една на много добра цена. Но още първата седмица водната помпа се развали, а не ни бяха останали пари за ремонт. Обадих се на един брат, който смятах, че може да ни помогне. Той помоли един от работниците си да поправи колата и не искаше да ми взема пари за работата. Просто каза: „Всичко е уредено.“ Дори ни даде малко пари като подарък! Това беше чудесен пример как Йехова се грижи за служителите си и ни напомни и ние да сме щедри с другите.

Когато посещавахме сборовете, отсядахме при братя и сестри. Така намерихме много добри приятели. Един ден оставих недовършения си отчет за сбора на пишещата машина. Когато се прибрах вечерта, разбрах, че 3-годишният син на двойката, при която бяхме настанени, ми е „помогнал“ да завърша отчета. Дълги години се шегувах с него за този случай.

През 1971 г. получих писмо с назначение да служа като областен надзорник в град Ню Йорк. Бяхме шокирани! Когато се преместихме там, бях само на 34 години. Бях първият чернокож областен надзорник за братята там, но те ме посрещнаха сърдечно.

На това назначение се радвах всяка седмица да уча другите за Йехова на окръжните конгреси, които се провеждаха. Много от окръжните надзорници имаха повече опит от мене. Един от тях беше изнесъл доклада за покръстването ми. А друг, Тиодор Джаръс, по-късно стана член на Ръководното тяло. Имаше също много опитни братя, които служеха в Бетел в Бруклин. Бях толкова благодарен, че окръжните надзорници и бетеловите служители бяха мили с мене и така ми помагаха да не се притеснявам. Лично видях, че те са любещи пастири, които разчитат на Божието Слово и лоялно подкрепят организацията. Смирението им много улесни моето назначение.

През 1974 г. Ръководното тяло назначи друга група окръжни надзорници да служат като областни надзорници и аз отново щях да бъда окръжен надзорник — този път в Южна Каролина. За щастие, по това време сборовете и окръзите вече не бяха расово разделени и братята много се радваха.

В края на 1976 г. бях назначен в един окръг в щата Джорджия, между Атланта и Кълъмбъс. Ясно си спомням как изнесох погребалното слово за 5 чернокожи деца, които загинаха, след като подпалвачи опожариха дома им. Майката беше в болницата с наранявания и както чернокожи, така и бели Свидетели на Йехова постоянно идваха да утешават родителите. Любовта на братята беше забележителна. Такова състрадание може да помогне на Божиите служители да се справят и с най-тежките изпитания.

През 1977 г. ни поканиха в Бетел в Бруклин да помагаме за няколко месеца с един проект. Когато бяхме почти готови с работата двама братя от Ръководното тяло говориха с мене и ме попитаха дали с Руби бихме искали да останем да служим в Бетел. Приехме поканата.

Работих 24 години в Отдела по службата, където братята често се занимават със сложни и деликатни въпроси. През годините Ръководното тяло е осигурило напътствия в хармония с библейските принципи. Те помагат на Отдела по службата да отговаря на въпроси, както и да обучава окръжните надзорници, старейшините и пионерите. Благодарение на това обучение мнозина напредват духовно, което от своя страна укрепва организацията на Йехова.

От 1995 до 2018 г. посещавах различни клонове като представител на централата или, както преди се наричаше, зонов надзорник. Срещах се с Комитетите на клоновете, бетеловите служители и мисионерите, за да ги насърча и да им помогна, ако имат някакви притеснения. На свой ред ние с Руби също много се насърчавахме от случките, които другите споделяха с нас. Например през 2000 г. посетихме Руанда. Бяхме силно развълнувани да научим как братята и бетеловото семейство са преживели геноцида през 1994 г. Мнозина бяха загубили свои близки. Но въпреки случилото се тези братя имаха вяра, надежда и радост.

Вече сме над 80-годишни. През последните 20 години служа в Комитета на клона в САЩ. Така и не отидох в университет, но получих най-високото образование от Йехова и организацията му. Това ми помага да уча другите на истините от Библията, които ще са им от полза завинаги. (2 Кор. 3:5; 2 Тим. 2:2) Видях как библейското послание помага на много хора да подобрят живота си и да се приближат до своя Създател. (Як. 4:8) Винаги когато можем, с Руби продължаваме да насърчаваме другите да ценят привилегията да учат за Йехова и да споделят библейските истини с хората. Това е най-голямата привилегия за един служител на Йехова!