В 1 Коринтяни 15:8 Павел казал: „Накрая се появи и пред мене, сякаш съм някой, роден преждевременно.“ Тук апостолът очевидно говорел за случая, в който чрез видение видял Исус в небесната му слава. Но какво имал предвид с думите, че „сякаш е някой, роден преждевременно“? В миналото обяснявахме, че Павел един вид получил честта да бъде роден, или възкресен, за духовен живот предварително, векове преди да започне това възкресение. Но след допълнително изследване на този стих стана ясно, че е нужно да променим това тълкувание.

Тогава какво всъщност имал предвид Павел, като казал, че „сякаш е някой, роден преждевременно“? Има няколко възможности.

Обръщането му във вярата станало внезапно и било болезнено. Преждевременното раждане често става изненадващо. Когато Савел (познат по-късно като Павел) пътувал към Дамаск, за да преследва християните там, той не очаквал да види чрез видение възкресения Исус. Обръщането му във вярата било изненадващо не само за него, но и за християните, които планирал да преследва. Освен това преживяването му било съпътствано от телесна травма — той временно загубил зрението си. (Деян. 9:1-9, 17-19)

Обръщането му във вярата станало „не когато трябва“. Гръцката дума в оригинала, преведена като „някой, роден преждевременно“, може да се предаде и като „някой, роден не когато трябва“. В „Йерусалимска Библия“ стихът гласи: „Сякаш се родих, когато никой не очакваше.“ Исус вече бил в небето, когато Павел повярвал. За разлика от хората, които споменал в предишните стихове, апостолът не видял възкресения Исус преди възнасянето му на небето. (1 Кор. 15:4-8) Неочакваното явяване на Исус му дало тази възможност, макар че сякаш станало „не когато трябва“.

Павел проявил скромност. Според някои учени употребеният тук израз може да загатва пренебрежително отношение. Ако Павел го използвал в този смисъл, с думите си той признал, че не заслужава привилегията на апостол, която получил. Всъщност той после казал: „Аз съм най-незначителният от апостолите и не съм достоен да се наричам апостол, понеже преследвах сбора на Бога. Но благодарение на незаслужената милост на Бога аз съм това, което съм.“ (1 Кор. 15:9, 10)

Следователно Павел може да е имал предвид внезапния и неочакван начин, по който Исус се появил пред него, ненавременното си обръщане във вярата или това, че не е достоен да получи такова удивително видение. При всички случаи е ясно, че това преживяване било нещо много важно за апостола. То било неоспоримо доказателство за него, че Исус е възкръснал. Нищо чудно, че Павел често споменавал тази случка, когато говорел на другите за възкресението на Исус. (Деян. 22:6-11; 26:13-18)