ВЪВ ВОЙСКАТА на Давид имало мъже, които не били израилтяни, като например амонеца Силек, хета Урия и моавеца Итма. a (1 Лет. 11:39, 41, 46) Имало също херетци, фелетци и гетци. (2 Царе 15:18) Смята се, че херетците и фелетците били тясно свързани с филистимците. (Езек. 25:16) А гетците били жителите на филистимския град Гет. (Ис. Н. 13:2, 3; 1 Царе 6:17, 18)

Защо Давид приел такива мъже във войската си? Защото бил сигурен, че са му лоялни, и най-вече, че са лоялни на Йехова. В „Нов тълковен речник на Библията“ се казва следното за херетците и фелетците: „Те останали лоялни на Давид в най-трудните моменти от управлението му.“ Например, когато „всички израилтяни“ го изоставили и последвали „един негодник“ на име Савей, херетците и фелетците останали с Давид и му помогнали да спре бунта на Савей. (2 Царе 20:1, 2, 7) При друг случай синът на Давид, Адония, се опитал да си присвои властта. Но херетците и фелетците отново показали, че са лоялни, като помогнали на Соломон, избраника на Йехова, да стане цар. (3 Царе 1:24-27, 38, 39)

Друг чужденец, който ревностно застанал на страната на Давид, бил гетецът Итай. Той и 600-те му воини подкрепили Давид, когато синът му Авесалом се разбунтувал и настроил израилтяните срещу баща си. Отначало Давид казал на Итай, че понеже е чужденец, няма нужда да се бие. Но той отговорил: „Както е сигурно, че Йехова е жив и че моят господар, царят, е жив, така е сигурно, че където и да бъде моят господар, царят, там ще бъде и служителят ти! Готов съм и да умра с тебе!“ (2 Царе 15:6, 18-21)

Въпреки че били чужденци, херетците, фелетците и гетците вярвали, че Йехова е истинският Бог и че Давид е неговият помазаник. Със сигурност Давид бил много благодарен, че има такива лоялни хора до себе си!