„Ти ще пазиш с непрестанен мир онези, чиито сърца са непоколебими, защото се уповават на тебе.“ (Исаия 26:3, „Превод на новия свят“)

 „Ще опазиш в съвършен мир непоколебимия ум, защото на Тебе уповава.“ (Исаия 26:3, „Ревизирано издание на Библията“, 1938 г.)

 С тези окуражителни думи пророк Исаия показва, че Бог защитава хората, които се уповават изцяло на Него. Той прави това, като им помага да изпитват сигурност и мир.

 „Ти ще пазиш ... онези, чиито сърца са непоколебими.“ Тази част от стиха описва онези, които са твърдо решени винаги да се уповават на Йехова a Бог. Хората, които се уповават на Бога, разбират, че трябва да разчитат на него. Например, когато вземат важни решения, те не се осланят на своето мислене, а вземат предвид Божията гледна точка. (Притчи 3:5, 6) Те разбират каква е тя, като старателно четат неговото Слово, Библията, и размишляват задълбочено върху него. (Псалм 1:2; 119:15) Когато са в трудна ситуация, тези хора искрено се молят на Йехова за помощ. (Псалм 37:5; 55:22) По този начин показват доверието си в Бога и на свой ред той им дава мир.

 „С непрестанен мир.“ На еврейски думата за „мир“ е повторена два пъти за наблягане. За да се изрази това наблягане, изразът може да се предаде като „непрестанен мир“, „съвършен мир“ или „пълен мир“. С други думи, тези, които напълно се уповават на Йехова, усещат мир — вътрешно спокойствие, което не зависи от обстоятелствата им. (Псалм 112:7; 119:165) Човек изпитва такъв мир, когато има близки лични отношения с Йехова и се стреми да върши каквото е правилно в неговите очи. (Притчи 3:32; Исаия 48:18)

 Този „непрестанен мир“ не означава, че Бог предпазва поклонниците си от проблеми, за да не изпитват никакво безпокойство. (1 Царе 1:6, 7; Йов 6:1, 2; Псалм 31:9) По-скоро той им помага да се справят с трудностите. (Исаия 41:10, 13) Бог отговаря на техните молитви, като им дава мъдрост, сили и утеха. (Псалм 94:19; Притчи 2:6; Исаия 40:29) В резултат на това те запазват спокойствие дори в трудни обстоятелства. (Филипяни 4:6, 7)

 Пророк Исаия живял през VIII в. пр.н.е. По това време, а и през последвалите години, много хора в Юда не служили вярно на Йехова Бог. Затова в крайна сметка Йехова позволил столицата Йерусалим да бъде унищожена през 607 г. пр.н.е.

 Но повече от 100 години преди унищожението Исаия записал пророческата песен за възхвала на Йехова, която се намира в 26 глава. (Исаия 26:1-6) Тя описвала град в земята на Юда, очевидно Йерусалим, който в бъдеще щял да бъде възстановен.

 Йерусалим бил възстановен през годините след 537 г. пр.н.е. Щом това станало, завърналите се верни юдеи можели пак да се чувстват спокойни и да кажат: „Имаме укрепен град.“ (Исаия 26:1) Но сигурността на града не зависела от укрепените му стени, а от благословията и защитата на Йехова. (Исаия 26:2)

 Същото е и днес. Хората, които изцяло се уповават на Йехова, изпитват сигурност, защото го смятат за своя „Скала“, или убежище. (Исаия 26:4)

 Гледай този кратък видеоклип за обобщение на книгата на Исаия.