„Аз съм Йехова. Това е моето име и няма да дам славата си на другиго, нито възхвалата си — на изваяните изображения.“ (Исаия 42:8, „Превод на новия свят“)

 „Аз съм ГОСПОД, това е Името Ми; и славата Си няма да дам на друг, нито хвалата Си — на изваяните идоли.“ (Исаия 42:8, „Библията, преработка „Верен“, 2000 г.)

 Бог ни казва личното си име и добавя, че няма да дели с идоли славата и почитта, която заслужава.

 Бог си дал това име, което на български често се превежда като „Йехова“. a (Изход 3:14, 15) Макар че Божието име се появява почти 7000 пъти в Стария завет (Еврейско-арамейските писания), много преводи го заместват с титлата „ГОСПОД“ (с главни букви). Пример за това е Псалм 110:1, където се говори пророчески за Йехова и Исус. В „Библията, преработка „Верен“ този стих гласи: „Каза ГОСПОД [Йехова] на моя Господ [Исус].“ (Сравни Деяния 2:34-36.) „Превод на новия свят“ премахва всяко объркване между двете личности, наречени „Господ“, като поставя Божието име на подобаващото му място. Там пише: „Йехова каза на моя Господар: ‘Седни от дясната ми страна, докато не положа твоите врагове под краката ти!’“

 Според много учени Божието име означава „Той причинява да става“. Единствено истинският Бог може да носи това име, защото само той е в състояние да стане или да накара творението си да стане каквото е необходимо, за да се изпълни намерението му.

 Като наш Създател и единствения истински Бог, Йехова заслужава пълна преданост. Никой друг и нищо друго нямат право на нашето поклонение и това включва идолите и изображенията. (Изход 20:2-6; 34:14; 1 Йоан 5:21)

 В първите стихове на 42 глава Йехова предсказал какво ще направи неговият „избраник“. Този одобрен от него служител щял „да донесе справедливост на народите“. (Исаия 42:1) Във връзка с това Бог посочил: „Сега ви казвам нови [неща]. Казвам ви ги, преди да се сбъднат.“ (Исаия 42:9) Пророчеството за „избраника“ се сбъднало векове по-късно, когато Месията, или Христос, дошъл на земята и изпълнил службата си. (Матей 3:16, 17; 12:15-21)