ОБЯСНЕНИЕ НА БИБЛЕЙСКИ СТИХОВЕ
Притчи 17:17 | „Приятел обича всякога“
„Истинският приятел обича всякога и е брат, роден за време на беда.“ (Притчи 17:17, „Превод на новия свят“)
„Приятел обича всякога и е роден, като брат за във време на нужда.“ (Притчи 17:17, „Ревизирано издание на Библията“, 1938 г.)
Значението на Притчи 17:17
Истинските приятели са достойни за доверие. Подобно на родни братя и сестри те са лоялни и грижовни особено във време на трудности.
„Истинският приятел обича всякога.“ Този израз може да се преведе и като „приятел обича във всяко време“. Еврейската дума за „обич“, използвана тук, включва повече от чувство към някого. Тя представлява неегоистична любов, която се проявява чрез дела. (1 Коринтяни 13:4-7) Приятелите, свързани с такъв вид любов, остават заедно, когато приятелството им е подложено на изпитание може би заради недоразумения или трудности в живота. Те също така са готови да си прощават. (Притчи 10:12) И когато на единия му потръгне, другият не му завижда, а се радва за него. (Римляни 12:15)
„Истинският приятел ... е брат, роден за време на беда.“ Тази притча подчертава идеята, че отношенията между родни братя и сестри могат да са особено близки. Така че, когато правим всичко възможно да помогнем на приятел в трудност, ние постъпваме точно както един брат или сестра би постъпил. Нещо повече, връзката между такива приятели не отслабва при проблеми, а става по-здрава, тъй като любовта и уважението помежду им се засилват.
Контекстът на Притчи 17:17
В книгата Притчи се съдържа мъдрост под формата на пословици, които помагат на читателя да се замисли. Цар Соломон написал голяма част от тази библейска книга. Той я съчинил в стил, характерен за еврейската поезия — вместо рими използвал паралели и контрасти, така че една мисъл да допълни друга, или да я противопостави. Притчи 17:17 е пример за паралелизъм, където втората част допълва първата. А Притчи 18:24 е пример за мисли, които си контрастират: „Има другари, които са готови да се разкъсат взаимно, но има приятел, който е по-близък и от брат.“
Когато написал Притчи 17:17, Соломон може да е мислил за приятелството между баща му Давид и Йонатан, син на цар Саул. (1 Царе 13:16; 18:1; 19:1-3; 20:30-34, 41, 42; 23:16-18) Макар че нямали кръвна връзка, Давид и Йонатан били по-близки и от братя. Йонатан дори рискувал живота си за своя приятел. a
Гледай този кратък видеоклип за обобщение на книгата Притчи.
a Виж статията „Душата му се привърза към душата на Давид“.