„Възпитавай детето в подходящия за него път и то няма да се отклони от него дори когато остарее.“ (Притчи 22:6, „Превод на новия свят“)

 „Възпитавай детето отрано в подходящия за него път, и не ще се отклони от него, дори когато остарее.“ (Притчи 22:6, „Ревизирано издание на Библията“, 1938 г.)

 Родителите, които учат децата си да обичат Бога и да уважават законите му, могат да очакват това възпитание да им оказва положително влияние през целия им живот.

 „Възпитавай детето в подходящия за него път.“ Тези думи могат да бъдат предадени също като „насочи детето в правия път“. Книгата Притчи неведнъж подканя родителите да учат децата си от ранно детство какво е правилно и погрешно. (Притчи 19:18; 22:15; 29:15) Все пак любещите родители признават, че децата им, подобно на възрастните, имат свободна воля. Затова, вместо просто да им казват какво да правят, те им помагат да разсъждават и да станат зрели и отговорни хора, които сами могат да вземат добри решения. (Второзаконие 6:6, 7; Колосяни 3:21)

 Някои теолози са на мнение, че този израз означава „възпитавай детето съгласно природата му“, или според наклонностите му. Макар че това тълкувание може да звучи разумно, еврейският израз, преведен като „в подходящия за него път“, изглежда, се отнася за начин на живот, който е добър и праведен. В книгата Притчи се говори за два пътя, по които човек може да ходи. Единият е наречен „пътят на добрите“, „пътят на мъдростта“ и „правият път“. (Притчи 2:20; 4:11; 23:19) А другият — „пътят на злите“, „пътят на глупавия“ и „път, който не е добър“. (Притчи 4:14; 12:15; 16:29) Следователно подходящият път за детето е „правият път“ — начинът на живот, на който учи Божието Слово, Библията. (Псалм 119:105)

 „То няма да се отклони от него дори когато остарее.“ Когато родителите учат детето си на Божиите морални стандарти, е по-вероятно то да остане на правия път през целия си живот. Това обаче не означава непременно, че детето, което получава подходящо възпитание, никога няма „да се отклони“ от правия път, или да пренебрегне Божиите закони. Например, ако човек прекарва време с хора, които подтикват другите към зло, може да изостави „пътеките на честността“ и да постъпва погрешно. (Притчи 2:12-16; 1 Коринтяни 15:33) Въпреки това, ако родителите учат децата си да следват Божиите стандарти, те им предоставят най-добрата възможност да имат успех в живота. (Притчи 2:1, 11)

 Двайсет и втора глава на Притчи се състои от пословици, които ни помагат да прилагаме Божията мъдрост в най-различни ситуации в живота си. Подчертава се колко е важно да имаме добра репутация пред Йехова a — нещо, което човек придобива, като е смирен, щедър и трудолюбив. (Притчи 22:1, 4, 9, 29) А други стихове показват, че онези, които пренебрегват Божиите стандарти и потискат бедните, ще понесат лоши последствия. (Притчи 22:8, 16, 22-27)

 Макар че повечето стихове в 22 глава на Притчи не се отнасят за възпитаването на деца, те описват начин на живот, който печели Божието одобрение и води до истинско щастие. (Притчи 22:17-19) Като учат децата си да живеят по този начин, родителите показват, че искат най-доброто за тях. (Ефесяни 6:1-3)

 Гледай този кратък видеоклип за обобщение на книгата Притчи.