ОБЯСНЕНИЕ НА БИБЛЕЙСКИ СТИХОВЕ

Римляни 10:13 | „Който призове Господнето име“

ПУСНИ

„Всеки, който призове името на Йехова, ще бъде спасен.“ (Римляни 10:13, „Превод на новия свят“)

„Всеки, който призове Господнето име, ще се спаси.“ (Римляни 10:13, „Ревизирано издание на Библията“, 2000 г.)

Значението на Римляни 10:13

Бог е безпристрастен и предоставя на всички хора възможността да бъдат спасени и да получат вечен живот независимо от националността, расата или социалното им положение. От нас обаче се изисква да призоваваме името на Йехова a, тоест личното име на Всемогъщия Бог. (Псалм 83:18)

В Библията изразът „призовавам името на Йехова“ не означава само да знаем Божието име и да го използваме в поклонението си. (Псалм 116:12–14) В него се включва това да разчитаме на Бога за помощ. (Псалм 20:7; 99:6)

Божието име било важно за Исус Христос. Още в началото на молитвата „Отче наш“ той казал: „Нека се свети твоето име.“ (Матей 6:9) Исус показал също, че за да получим вечен живот, е нужно да познаваме Бога, да сме му послушни и да го обичаме. (Йоан 17:3, 6, 26)

Защо можем да кажем, че под „Господ“ в Римляни 10:13 според „Ревизирано издание на Библията“, 2000 г., се има предвид Йехова? Защото цитатът в този стих е взет от Йоил 2:32, където на оригиналния еврейски език се появява Божието име, а не титлата „Господ“. b

Контекстът на Римляни 10:13

От 10 глава на Римляни разбираме, че ако искаме да имаме Божието одобрение, трябва да проявяваме вяра в Исус Христос. (Римляни 10:9) Тази мисъл е подкрепена с няколко цитата от т.нар. Стар завет. Човек проявява вяра, като „прави пред всички изявление“, което включва известяването на добрата новина за спасение на хора, които не вярват. По този начин им се дава възможност да развият вяра, водеща към живот. (Римляни 10:10, 14, 15, 17)

Прочети Римляни, 10 глава, заедно с бележките под линия и препратките.

a Божието име се появява около 7000 пъти в древните библейски ръкописи. На еврейски то се изписва с четири букви, наричани тетраграма. На български името често се предава като „Йехова“, но някои учени предпочитат формата „Яхве“.

b Вероятно християнските писатели на Библията са използвали Божието име, когато са цитирали текстове от „Стария завет“, съдържащи това име. В един речник се казва: „Има доказателства, че когато бил писан Новият завет, тетраграмата, Божието име Яхве, се появявала в някои или във всички цитати от Стария завет.“ (The Anchor Bible Dictionary, т. 6, стр. 392) За повече информация виж „Божието име в Християнските гръцки писания“ във 2 част от брошурата „Помагало за изучаване на Божието Слово“.