„Нека Бог, който дава надежда, ви изпълни с много радост и мир поради вашата вяра, та да изобилствате с надежда чрез силата на светия дух.“ (Римляни 15:13, „Превод на новия свят“)

 „Бог на надеждата да ви изпълни с пълна радост и мир във вярването ви, тъй щото чрез силата на Светия Дух да се преумножава надеждата ви.“ (Римляни 15:13, „Ревизирано издание на Библията“, 1938 г.)

 Апостол Павел изразил желанието си Бог да изпълни събратята му с „радост и мир“. Тези хубави качества са свързани с надеждата, която Бог ни дава, и със силата на неговия свети дух.

 Надеждата от Бога е записана в Словото му Библията. Според Римляни 15:4 „всичко, което е било написано преди, е било написано, за да бъдем учени и чрез издръжливостта си и утехата от Писанието да имаме надежда“. Библията ни разкрива Божието обещание да разреши проблемите, заради които животът днес може да изглежда безнадежден, като бедността, несправедливостта, болестите и смъртта. (Откровение 21:4) Тъй като Бог ще направи това чрез Исус Христос, можем да имаме надежда за по-добро бъдеще. (Римляни 15:12)

 Можем „да изобилстваме“ с надежда или тя „да се преумножава“ единствено ако се уповаваме на Бога. Колкото повече научаваме за него, толкова по-сигурни ще сме, че можем напълно да му вярваме. (Исаия 46:10; Тит 1:2) Благодарение на сигурната надежда от Бога човек може да е изпълнен с радост и мир дори когато има трудности. (Римляни 12:12)

 Мирът, радостта и надеждата имат връзка също със „светия дух“ — силата, с която Бог действа. a Бог използва този дух, за да изпълнява обещанията си, и това ни вдъхва надежда. Светият дух може също да произвежда в хората хубави качества като радост и мир. (Галатяни 5:22)

 Книгата Римляни всъщност е писмо до християните, които живеели в Рим. Някои от тях били с юдейски произход, други — не. Но Павел насърчил всички да полагат усилия да са единни в мислите и действията си въпреки различния си произход и култура. (Римляни 15:6)

 Апостолът напомнил на тези християни, че Бог отдавна е предсказал време, когато хора от всички народи обединено ще го възхваляват. Като доказателство Павел цитирал четири пъти от Еврейските писания b. (Римляни 15:9-12) Идеята му била следната: Наред с юдеите хора от всички народи могат да имат полза от това, което направил Исус Христос. И двете групи имат една и съща надежда от Бога. Така че всички християни в Рим, независимо от произхода си, трябвало сърдечно „да се приемат един другиго“. (Римляни 15:7)