Говоренето на езици се отнася за чудодейната способност на някои от първите християни „да говорят на езици“, които никога не са учили. (Деяния 10:46) Хората, които знаели съответния език, лесно можели да разбират говорещия. (Деяния 2:4-8) Говоренето на езици било един от даровете на светия дух, които Бог дал на някои християни през І век. (Евреи 2:4; 1 Коринтяни 12:4, 30)

•  Къде и кога започнало говоренето на езици?

•  Каква била целта на говоренето на езици?

•  Щяло ли говоренето на езици да продължава безкрайно?

•  Кога престанало говоренето на езици?

•  Какво да кажем за говоренето на езици днес?

•  Как да бъдат разпознати истинските християни?

 Това чудо станало за първи път в Йерусалим на юдейския празник Петдесетница през 33 г. Сутринта около 120 ученици на Исус Христос се били събрали заедно, когато всички те се изпълнили „със свети дух“ и започнали „да говорят различни езици“. (Деяния 1:15; 2:1-4) Струпало се голямо множество хора „от всеки народ под небето“ и всеки ги чувал „как говорят на неговия роден език“. (Деяния 2:5, 6)

1.   Да покаже, че Бог подкрепя християните. В миналото Бог давал знамения, за да покаже, че подкрепя свои верни служители, като например Моисей. (Изход 4:1-9, 29-31; Числа 17:10) Говоренето на езици имало подобна цел — то показвало, че Бог подкрепя новосформирания християнски сбор. Апостол Павел писал: „Говоренето на езици не е знак за вярващите, а за невярващите.“ (1 Коринтяни 14:22)

2.   Да помогне на християните да дадат пълно свидетелство. Хората, които чули Христовите последователи в деня на Петдесетница, казали: „Всички ние ги чуваме да говорят на нашите езици за величествените дела на Бога.“ (Деяния 2:11) Следователно друга важна цел на това чудо била да помогне на християните да дадат „пълно свидетелство“ и да правят „ученици сред всички народи“, както им заповядал Исус. (Деяния 10:42; Матей 28:19) Около 3000 души, които видели това чудо и слушали даденото свидетелство, станали Христови ученици още същия ден. (Деяния 2:41)

 Не. Даровете на светия дух, включително говоренето на езици, били временна мярка. Библията предсказала: „Що се отнася обаче до даровете на пророкуване, езиците или получаването на познание, те ще бъдат премахнати.“ (1 Коринтяни 13:8)

 По принцип даровете на светия дух били предавани на други християни в присъствието на апостолите, които обикновено полагали ръце върху тях. (Деяния 8:18; 10:44-46) Очевидно тези, които получавали даровете на духа от апостолите, не ги предавали на други. (Деяния 8:5-7, 14-17) Можем да го обясним със следния пример: представител на властта може да издаде шофьорска книжка на някого, но получилият книжката няма право да издава книжка на други хора. По всичко изглежда, че говоренето на езици престанало със смъртта на апостолите и тези, които лично получили дара от тях.

 Чудодейното говорене на езици очевидно престанало в края на І век. Никой днес не може с право да твърди, че има такъв дар от Бога. a

 Исус казал, че учениците му ще се познават по себеотрицателната любов помежду си. (Йоан 13:34, 35) Така и апостол Павел учил, че любовта винаги ще отличава истинските християни. (1 Коринтяни 13:1, 8) Той посочил, че Божият дух ще развива в тях качества, наричани събирателно „плод на духа“, и първото от тези качества е любовта. (Галатяни 5:22, 23)