Не, цялата Библия е хармонична. Макар да изглежда, че някои части на Библията си противоречат, обикновено те могат да бъдат разбрани правилно с помощта на един или няколко от следните принципи:

1.   Разгледай контекста. За всеки автор би могло да се каже, че си противоречи, ако думите му бъдат извадени от контекста.

2.   Помисли за гледната точка на автора. Свидетелите на някакво събитие могат да го опишат точно, без да използват едни и същи думи или да включват едни и същи подробности.

3.   Вземи предвид историческата обстановка и обичаите.

4.   Прави разлика между символичната и буквалната употреба на дадена дума.

5.   Имай предвид, че едно действие може да бъде приписано на някого дори ако той не го е извършил лично. a

6.   Използвай точен превод на Библията.

7.   Не се опитвай да съгласуваш записаното в Библията с погрешните религиозни идеи или доктрини.

 Следните примери показват как с помощта на тези принципи могат да се обяснят привидни противоречия в Библията.

1 принцип: Контекстът

  Ако Бог започнал да си почива на седмия ден, защо се казва, че продължава да работи? Контекстът на разказа за сътворението в Битие разкрива, че думите „на седмия ден [Бог] започна да си почива от всичките дела, които беше направил“ се отнасят конкретно за работата му във връзка с физическите творения за земята. (Битие 2:2–4) Исус не противоречал на това, когато казал, че Бог „работи досега“, защото имал предвид други Божии дела. (Йоан 5:17) Тези дела включват осигуряването на Библията, както и на ръководство и грижи за човечеството. (Псалм 20:6; 105:5; 2 Петър 1:21)

2 и 3 принцип: Гледната точка и историята

  Къде Исус излекувал слепия мъж? В Евангелието според Лука се казва, че Исус излекувал един сляп мъж, докато ‘се приближавал към Йерихон’, а в паралелното повествование в Матей се споменават двама слепци и се казва, че това станало, когато Исус ‘излизал от Йерихон’. (Лука 18:35–43; Матей 20:29–34) Тези два разказа, записани от различна гледна точка, всъщност се допълват. Матей е по–конкретен относно броя на мъжете и записва, че са двама, докато Лука насочва вниманието върху мъжа, към когото Исус се обърнал. Относно мястото археолозите са установили, че имало два града с името Йерихон, като старият юдейски град се намирал на около километър и половина от новия римски град. Исус вероятно бил между двата града, когато извършил чудото.

4 принцип: Символични и буквални изрази

  Ще бъде ли унищожена земята? В Еклисиаст 1:4 се казва, че „земята стои до безпределни времена“, което според някои противоречи на записаното, че „земята и каквото се е вършило по нея ще изчезнат“. (2 Петър 3:10, „Ревизирано издание на Библията“, 1938 г.) Но в Библията думата „земя“ се използва както буквално относно планетата, така и символично относно хората, които живеят на нея. (Битие 1:1; 11:1) С унищожението на „земята“, описано във 2 Петър 3:10, се има предвид не премахването на планетата, а „унищожението на безбожните хора“. (2 Петър 3:7)

5 принцип: Действие, приписано на някого

  В Капернаум кой предал молбата на стотника към Исус? В Матей 8:5, 6 се казва, че един стотник (центурион) лично дошъл при Исус, докато в Лука 7:3 се посочва, че изпратил някои юдейски старейшини да отправят молбата му вместо него. Това привидно противоречие в Библията може да бъде разбрано, че стотникът отправил молбата, но изпратил старейшините като свои представители.

6 принцип: Точен превод

  Дали всички хора грешат? Библията учи, че всички сме наследили греха от първия човек, Адам. (Римляни 5:12) Някои преводи изглежда противоречат на това, като казват, че добрият човек „не съгрешава“. (1 Йоан 3:6, РИ–1938) В езика на оригинала обаче гръцкият глагол, преведен като „съгрешавам“ в 1 Йоан 3:6, е в сегашно време, което обикновено означава продължително действие. Има разлика между наследения грях, който не можем да избегнем, и съзнателното, продължително нарушаване на Божиите закони. Затова някои преводи изясняват това привидно противоречие, като използват точни изрази като „не върши грях“. („Превод на новия свят“)

7 принцип: Библията, а не доктрини

  Дали Исус е равен на Бога, или Бог е по–велик от него? Веднъж Исус казал: „Аз и Бащата сме едно“, което изглежда е в противоречие с думите му „Бащата е по–велик от мене“. (Йоан 10:30; 14:28) За да разберем тези стихове правилно, трябва първо да изследваме какво казва Библията за Йехова и Исус, вместо да се опитваме да съгласуваме записаното с доктрината за Троицата, която не е основана на Библията. Библията разкрива, че Йехова е не само Баща на Исус, но и негов Бог, на когото той служи. (Матей 4:10; Марко 15:34; Йоан 17:3; 20:17; 2 Коринтяни 1:3) Исус не е равен на Бога.

 От контекста на думите на Исус „Аз и Бащата сме едно“ виждаме, че той говорел за единството между него и Баща му, Йехова Бог, по отношение на целите им. После Исус казал: „Бащата е в единство с мене и аз съм в единство с Бащата.“ (Йоан 10:38) Исус и последователите му също се радвали на единство по отношение на целите си, тъй като той се помолил на Бога за тях, казвайки: „Аз им дадох славата, която ти ми даде, за да бъдат те едно, както и ние сме едно, аз в единство с тях, и ти в единство с мене.“ (Йоан 17:22, 23)