Йехова е истинският Бог, за когото се говори в Библията, Създателят на всичко. (Откровение 4:11) Именно на него се покланяли Авраам, Моисей и Исус Христос. (Битие 24:27; Изход 15:1, 2; Йоан 20:17) Той е Бог не само на един народ, но на „цялата земя“. (Псалм 47:2)

 Според Библията Йехова е уникалното име на Бога. (Изход 3:15; Псалм 83:18) То идва от еврейски глагол със значение „ставам“ и редица учени смятат, че името означава „Той причинява да става“. Това значение съответства на ролята на Йехова като Създател и като Бог, който изпълнява намерението си. (Исаия 55:10, 11) Библията също така ни помага да опознаем личността зад името Йехова, особено основното му качество — любовта. (Изход 34:5–7; Лука 6:35; 1 Йоан 4:8)

 Името на български „Йехова“ е превод на еврейското име на Бога, предавано с четирите букви יהוה (ЙХВХ), познати като тетраграмата. Не знаем как точно се произнасяло Божието име на староеврейски, но формата „Йехова“ има дълга история на много езици, включително на български. Намираме формата „Iеова“ още в първия пълен превод на Библията на новобългарски език, отпечатан в Цариград през 1871 г. a

Защо не се знае точното произношение на Божието име на староеврейски?

 В писмената форма на староеврейски език не се използвали гласни букви, а само съгласни. Хората, говорещи еврейски, не се затруднявали да добавят правилните гласни при четене. Но след като Еврейските писания („Старият завет“) били завършени, някои юдеи възприели суеверието, че е погрешно да се изговаря личното име на Бога. Когато четели на глас библейски стих, съдържащ Божието име, те го замествали с изрази като „Господар“ и „Бог“. С течение на вековете това суеверие станало широко разпространено и в крайна сметка точното произношение било загубено. b

 Според някои Божието име е било „Яхве“, но има и други мнения. Един свитък от Мъртво море, съдържащ откъс от книгата Левит на гръцки, предава името като „Яо“. Освен тази форма гръцките писатели от първите векове посочват и произношенията „Яе“, „Яве“ и „Яуе“. Но не можем да твърдим, че която и да е от тези форми представлява точното произношение на староеврейски. c

Погрешни схващания за Божието име

 Погрешно схващане: Божието име не трябва да се използва в Библията, защото не знаем как точно се е произнасяло на еврейски.

 Факт: В такъв случай би трябвало да направим заключението, че Бог очаква хората, които говорят различни езици, да произнасят името му по един и същи начин. От Библията обаче научаваме, че Божиите служители в миналото, които говорели различни езици, произнасяли личните имена по различен начин.

 Нека разгледаме например името на израилския съдия Исус Навиев. Християните през I век, които говорели еврейски, произнасяли името му „Йехошуа“, а онези, говорещи гръцки, го наричали „Иисус“. В Библията е записан гръцкият еквивалент на името му, което показва, че първите християни произнасяли личните имена според възприетата на гръцки език форма. (Деяния 7:45; Евреи 4:8)

 Същият принцип важи и при превода на Божието име. Далеч по–важно от избраното произношение е името на Бога да бъде поставено на правилното място в Библията.