Мария Магдалина гледа към небето и бърше сълзите си. Господарят, когото толкова обича, е провесен на стълб. Пролет е и е около обяд, „но тъмнина обхваща цялата тази земя“. (Лука 23:44, 45) Мария се намята, за да се стопли, и отива по-близо до другите жени. Слънчево затъмнение, което обикновено трае само няколко минути, не може да причини тази тричасова тъмнина. Вероятно Мария и другите, които стоят около Исус, започват да чуват животни, които по принцип са активни през нощта. Някои наблюдатели се изплашват много и казват: „Наистина, този беше Божи син.“ (Матей 27:54) Исусовите последователи и други хора може би мислят, че Йехова показва каква голяма болка и неодобрение изпитва заради жестокото отношение към Сина му.

Макар сърцето ѝ да се къса при тази гледка, Мария Магдалина не може да си тръгне. (Йоан 19:25, 26) Исус изпитва неописуема болка, а и майка му се нуждае от утеха и подкрепа.

След всичко, което Исус е направил за Мария, тя се чувства длъжна да направи каквото може за него. Преди била съкрушена и нещастна, но Исус ѝ помогнал. Той ѝ възвърнал достойнството и придал смисъл на живота ѝ. Мария се превърнала в жена с непоклатима вяра. Как станало това и какво научаваме от вярата ѝ?

Разказът за Мария Магдалина в Библията започва с един подарък. Исус ѝ подарил свобода, като я освободил от кошмарно робство. В онези дни демоните оказвали голямо влияние на хората. Тези зли духове нападали мнозина и дори обладавали някои от тях. Не знаем какво причинили демоните на клетата Мария Магдалина. Знаем само, че тя била обсебена от 7 от тези извратени и зли насилници. Но Исус Христос изгонил всички тях! (Лука 8:2)

Най-накрая свободна, Мария можела да започне нов живот. Как щяла да покаже благодарността си? Тя станала лоялна последователка на Исус. Освен това помагала с каквото може. Исус и апостолите му се нуждаели от храна, облекло и място за пренощуване. Те не били богати и по това време не работели. За да могат да се съсредоточат върху проповядването и поучаването, те се нуждаели от материална подкрепа.

Мария и няколко други жени им помагали, като „се грижили за нуждите им, използвайки притежанията си“. (Лука 8:1, 3) Някои от тях вероятно били заможни. В Библията не пише дали те приготвяли храна, перели дрехи или уреждали местата за пренощуване в различните села. Жените с радост се грижили за тази пътуваща група, която може би наброявала 20 души. Благодарение на усилията им Исус и апостолите му могли напълно да се посветят на проповедната дейност. Разбира се, Мария знаела, че никога няма да може да се отплати на Исус за доброто, което ѝ е сторил, но за нея било радост да помага с каквото може!

Мнозина днес може да гледат отвисоко на онези, които вършат по-обикновена работа в полза на другите. Но не и Бог. Представи си колко се радвал да вижда как Мария се раздава за другите и прави всичко по силите си да подкрепя Исус и апостолите! Днес също много верни християни с радост служат смирено на другите. Понякога малка услуга или дори една добра дума може да постигне много. Йехова цени подобни дела. (Притчи 19:17; Евреи 13:16)

Мария Магдалина била една от многото жени, които придружили Исус до Йерусалим за Пасхата през 33 г. (Матей 27:55, 56) Когато чула, че Исус е арестуван и осъден през нощта, тя със сигурност била ужасена. Но ситуацията се влошавала. Управителят Понтий Пилат се поддал на натиска от юдейските религиозни водачи и от множеството и осъдил Исус на жестока смърт на стълб. Напълно е възможно Мария да е видяла своя Господар, окървавен и на ръба на силите си, да ходи по улиците, влачейки дългия стълб за екзекуцията си. (Йоан 19:6, 12, 15-17)

По обяд настъпила тъмнина. Мария Магдалина и другите жени стоели „край мъченическия стълб на Исус“. (Йоан 19:25) Мария, която останала там до края, видяла и чула как Исус поверява грижите за майка си на любимия си апостол Йоан. Тя чула как Исус в агония извикал към Баща си, а също и последните му триумфални думи: „Изпълнено е!“ Мария била съкрушена. Въпреки това след смъртта на Исус очевидно все още била там. По-късно тя останала до новата гробница, където един богат човек на име Йосиф от Ариматея положил тялото на Исус. (Йоан 19:30; Матей 27:45, 46, 57-61)

Примерът на Мария ни напомня какво можем да правим, когато събратята ни се сблъскват с трудности. Макар да не е възможно да премахнем проблема или да отнемем болката им, можем да проявим състрадание и смелост. Самото присъствие на добър приятел може да е голяма подкрепа в труден момент. Като сме до приятелите си в нужда, можем да им донесем голяма утеха. Така показваме също, че имаме силна вяра. (Притчи 17:17)

След като тялото на Исус било положено в гробница, Мария била сред жените, които взели благоухания, за да намажат по-късно тялото му. (Марко 16:1, 2; Лука 23:54-56) Съботата вече била минала и Мария станала рано сутринта. Представи си как заедно с другите жени върви по тъмните улички към гробницата. По пътя те се чудели кой ще отмести тежкия камък на входа ѝ. (Матей 28:1; Марко 16:1-3) Въпреки това жените не се отказали. Очевидно вярата им ги подбудила да направят каквото могат и да оставят другото в ръцете на Йехова.

Мария може би стигнала до гробницата преди другите. Тя се стъписала — камъкът бил отместен, а гробницата била празна! Без да губи време, тя се върнала тичешком при Петър и Йоан, за да им каже какво е видяла. Представи си как останала без дъх казва: „Отнесли са Господаря от гробницата и не знаем къде са го положили.“ Петър и Йоан се втурнали към гробницата, за да се уверят, че е празна, след което се върнали по домовете си. * (Йоан 20:1-10)

Когато се върнала при гробницата, Мария останала там сама. Насред тишината на ранното утро и при вида на празната гробница Мария заплакала неутешимо. Все още не вярвайки, че Господаря го няма, тя надникнала вътре в гробницата и видяла нещо изумително. Там били двама ангели в бели дрехи! Те я попитали: „Защо плачеш?“ Смаяна, Мария повторила онова, което била казала и на апостолите: „Отнесли са Господаря ми и не знам къде са го положили.“ (Йоан 20:11-13)

Тя се обърнала и зад нея стоял един мъж. Мария не го разпознала и предположила, че е градинарят, който се грижи за мястото. Той любезно я попитал: „Жено, защо плачеш? Кого търсиш?“ Тя отвърнала: „Господине, ако ти си го отнесъл, кажи ми къде си го положил и аз ще го взема.“ (Йоан 20:14, 15) Само помисли какво казала! Можела ли сама жена да вдигне и да носи тялото на Исус Христос, който бил здрав и силен мъж? Тя изобщо не мислила за това. Единственото, което било в ума ѝ, било да направи каквото може.

Когато сме изправени пред трудности и проблеми, които изглеждат непреодолими, можем ли да подражаваме на Мария Магдалина? Ако се съсредоточаваме само върху слабостите и ограниченията си, страхът, че няма да се справим, може да ни парализира. Но ако сме решени да правим всичко каквото можем и поверим останалото в ръцете на нашия Бог, можем да постигнем много повече, отколкото сме си представяли. (2 Коринтяни 12:10; Филипяни 4:13) И най-вече ще радваме Йехова. Мария определено го направила и той я възнаградил по най-необичайния начин.

Мъжът, който стоял пред Мария, не бил градинар. Преди той бил дърводелец, после учител, а след това Господарят, когото много обичала. Тя обаче не го познала и решила да си тръгне. Мария изобщо не предполагала, че Исус е възкресен за живот като могъща духовна личност. Той се материализирал в човешко тяло, но не в това, което бил пожертвал. В изпълнените с вълнение дни след възкресението му често дори онези, които го познавали добре, не можели да го разпознаят. (Лука 24:13-16; Йоан 21:4)

Как Исус ѝ помогнал да разбере кой е? С начина, по който я нарекъл. Той казал: „Мария!“ Тя се обърнала и възкликнала „Равуни!“, еврейското обръщение, което несъмнено изричала безброй пъти. Пред нея стоял обичният ѝ Учител! Обзела я неописуема радост. Тя се хванала за него и не искала да го пусне. (Йоан 20:16)

Исус знаел какво си мисли Мария. Той ѝ казал: „Не се дръж за мене.“ Можем да си представим, че Исус казва тези думи по мил начин, вероятно с усмивка на лице. Той внимателно се отдръпнал от нея и я уверил, че още не се е възнесъл при Бащата. Не било дошло времето да се възнесе на небето. Исус все още имал работа на земята и искал Мария да му помогне. Тя била цялата в слух. Той ѝ заръчал: „Върви при братята ми и им кажи: ‘Отивам при моя Баща и вашия Баща и при моя Бог и вашия Бог.’“ (Йоан 20:17)

Само каква задача получила от Господаря! От всички ученици Мария била една от първите, удостоени с честта да видят възкресения Исус и да предадат добрата новина на другите. Само си представи с какво въодушевление и радост търсила учениците. Задъхана, тя изрекла думите „Видях Господаря!“, които отеквали в ума ѝ и в ума на другите дълго след това. С голям ентусиазъм тя им предала всичко, което Исус бил казал. (Йоан 20:18) Разказът ѝ допълнил онова, което учениците чули от другите жени, видели празната гробница. (Лука 24:1-3, 10)

Как реагирали мъжете? В началото не много добре. В Библията пише: „Тези думи им се сториха глупости и не повярваха на жените.“ (Лука 24:11) Тези добронамерени мъже били израснали в общество, в което се гледало с недоверие на жените. Според равинската традиция не можело жена да свидетелства в съда. Може би апостолите били повлияни от културата си повече, отколкото осъзнавали. Но Исус и Баща му нямат такива предразсъдъци. Само каква чест оказали на тази вярна жена!

Мария не позволила реакцията на мъжете да я огорчи. За нея било достатъчно, че Господарят ѝ има доверие. На всички последователи на Исус им е възложена задачата да носят послание. Библията нарича това послание „добрата новина за Божието царство“. (Лука 8:1) Исус не обещал на последователите си, че всички ще им вярват и ще ценят работата им. Точно обратното. (Йоан 15:20, 21) Затова е добре да помним примера на Мария Магдалина. Дори скептицизмът на духовните ѝ братя не ѝ попречил да споделя с радост добрата новина за възкресения Исус!

Впоследствие Исус се появявал пред апостолите и пред все повече от своите последователи. При един случай той се появил пред повече от 500 души наведнъж! (1 Коринтяни 15:3-8) С всяко негово появяване вярата на Мария укрепвала, независимо дали била очевидец, или само била чула за това. Вероятно Мария Магдалина била една от жените, които присъствали на събранието в Йерусалим на Петдесетница, когато светият дух бил излят върху събралите се последователи на Исус. (Деяния 1:14, 15; 2:1-4)

Какъвто и да е случаят, имаме основателна причина да сме уверени в следното: Мария Магдалина запазила вярата си до края. Нека всеки от нас бъде решен на същото! Ще подражаваме на вярата на Мария Магдалина, като проявяваме признателност за всичко, което Исус е направил за нас, като смирено служим на другите и като разчитаме на Божията помощ.