Представи си как воините от един стражеви отряд на филистимците стоят на пост и наблюдават сухата и скалиста местност около тях. В еднообразния пейзаж нещо интересно привлича вниманието им: двама мъже, израилтяни, стоят на видно място в клисурата. Вместо да се чувстват застрашени, воините са развеселени. Филистимците отдавна владеят над израилтяните, които не могат дори да наострят земеделските си инструменти, без да ходят при филистимците за помощ. Затова израилските воини са слабо въоръжени. Още повече, че това са само двама мъже! Дори да са въоръжени, какво могат да направят? С насмешка филистимците извикват: „Качете се при нас да ви кажем нещо!“ (1 Царе 13:19–23; 14:11, 12)

С други думи, филистимците си мислят, че ще им дадат урок, но не става така. Двамата израилтяни прекосяват клисурата и започват да се изкачват по близкия склон. Той е толкова стръмен, че те се катерят с ръце и крака, но не се отказват, устремени към стражевия отряд. (1 Царе 14:13) Сега филистимците виждат, че мъжът, който води, е въоръжен, а оръженосецът му го следва. Но наистина ли предводителят ще се изправи срещу цял отряд воини? Да не е полудял?

Той не бил полудял, а притежавал силна вяра. Името му било Йонатан и разказът за него е изпълнен с поуки за истинските християни днес. Макар че не участваме в буквална война, можем да научим много от Йонатан за смелостта, лоялността и себеотрицанието, от които се нуждаем, за да изградим истинска вяра. (Исаия 2:4; Матей 26:51, 52)

За да разберем защо Йонатан предприел атака срещу стражевия отряд, трябва да научим повече за миналото му. Той бил най–големият син на Саул, първия цар на Израил. Когато Саул бил помазан за цар, Йонатан бил на 20 години или повече. Изглежда, той бил близък с баща си, който често му доверявал намеренията си. В началото на царуването си Саул бил не само висок красив мъж и смел воин, но и нещо далеч по–значимо — той бил смирен и верен на Йехова. Несъмнено Йонатан виждал това. Той ясно разбирал защо Йехова бил избрал баща му за цар. Дори пророк Самуил казал, че сред целия народ няма подобен на Саул! (1 Царе 9:1, 2, 21; 10:20–24; 20:2)

За Йонатан сигурно било чест да се бие с враговете на Божия народ под командването на баща си. Тогавашните войни не били като националистичните конфликти днес. По онова време Йехова избрал народа на Израил за свой представител. Израилтяните били под постоянни нападения от народи, които се покланяли на фалшиви богове. Филистимците, които били покварени от поклонението на богове като Дагон, често потискали или дори се опитвали да унищожат избрания народ на Йехова.

Ето защо за Йонатан воюването било лоялна служба за Йехова Бог, който благословил усилията на този мъж. Скоро след като станал цар, Саул назначил сина си да ръководи 1000 воини и той ги повел в атака срещу филистимския гарнизон в Гава. Въпреки че воините му били слабо въоръжени, с помощта на Йехова Йонатан спечелил битката. В отговор филистимците събрали голяма войска. Воините на Саул били обзети от страх. Някои побягнали и се скрили, а други дори преминали на страната на враговете! Смелостта на Йонатан обаче не отслабнала. (1 Царе 13:2–7; 14:21)

В деня, описан в началото, Йонатан решил да тръгне незабелязано към стражевия отряд на филистимците, който бил при Михмас. Докато вървял натам само със своя оръженосец, Йонатан му разкрил какво е намислил. Двамата щели да се покажат пред филистимските воини и ако те ги предизвикат да се качат при тях, това щяло да е знак, че Йехова ще помогне на служителите си. Оръженосецът веднага се съгласил, вероятно окуражен от въздействащите думи на Йонатан: „Нищо не може да попречи на Йехова да донесе спасение и с много, и с малко воини.“ (1 Царе 14:6–10) Какво искал да каже?

Йонатан явно добре познавал своя Бог. Без съмнение той знаел, че в миналото Йехова помагал на служителите си да победят врагове, които многократно ги превъзхождали по брой. Понякога той донасял победа дори чрез един–единствен човек. (Съдии 3:31; 4:1–23; 16:23–30) Затова Йонатан знаел, че нито броят, нито силата, нито въоръжението на Божиите служители били от значение — важна била вярата им. И така с вяра той оставил Йехова да определи дали с оръженосеца му да нападнат стражевия отряд. Йонатан избрал знак, с който Йехова да засвидетелства одобрението си. Когато го получил, той безстрашно пристъпил към действие.

Обърни внимание на два аспекта на вярата на Йонатан. Първо, той изпитвал дълбоко страхопочитание към своя Бог, Йехова. Йонатан знаел, че Всемогъщият Бог няма нужда от човешка сила, за да изпълни намерението си, но се радва да благославя хората, които му служат вярно. (2 Летописи 16:9) Второ, преди да предприеме действия, той искал да се увери в подкрепата на Йехова. Днес ние не търсим свръхестествени знаци от Бога, за да сме сигурни, че той одобрява дадено действие. На разположение имаме цялото Божие Слово и то е всичко, от което се нуждаем, за да разберем каква е волята на Бога. (2 Тимотей 3:16, 17) Проверяваме ли какво казва Библията, преди да вземем важно решение? Ако го правим, показваме, че сме по–загрижени за Божията воля, отколкото за своята, точно като Йонатан.

Воинът и оръженосецът му бързо се изкачвали по стръмния склон към стражевия отряд. Най–накрая филистимците осъзнали, че ги нападат, и изпратили мъже да отблъснат двамата нашественици. Филистимците не само ги превъзхождали числено, но и стояли по–нависоко, затова изглеждало, че бързо ще се справят с тях. Йонатан обаче повалял воин след воин, а оръженосецът му ги убивал след него. Само за кратко време двамата мъже убили 20 вражески воини! Тогава Йехова направил още нещо. В повествованието четем: „Всички в стана сред полето, както и всички от стражевия отряд, се разтрепериха от страх. Дори мъжете от грабителския отряд трепереха от страх, а и земята започна да се тресе. И това беше страх от Бога.“ (1 Царе 14:15)

От разстояние Саул и неговите воини наблюдавали настаналия смут сред филистимците, които от страх дори започнали да се бият помежду си. (1 Царе 14:16, 20) Израилтяните събрали смелост и преминали в атака, като вероятно използвали оръжията на паднали в боя филистимци. В този ден Йехова дал на народа си голяма победа. Той не се е променил. Ако проявяваме вяра в него подобно на Йонатан и неговия неназован оръженосец, няма да бъдем разочаровани. (Малахия 3:6; Римляни 10:11)

За Саул тази победа не била толкова славна, колкото за Йонатан. Царят допуснал някои сериозни грешки. Той не послушал Самуил, левит и пророк, назначен от Йехова, като принесъл жертва вместо него. Затова, когато дошъл, Самуил казал на Саул, че заради непослушанието му царството му няма да остане дълго. После, преди да изпрати воините си в битка, Саул ги обвързал с неразумна клетва: „Проклет да бъде онзи, който яде нещо, преди да дойде вечерта, преди да отмъстя на враговете си!“ (1 Царе 13:10–14; 14:24)

Думите на Саул показват, че той бил започнал да се променя. Превръщал ли се смиреният и духовен мъж в амбициозен егоист? Все пак Йехова не бил казал да бъде наложено такова неразумно ограничение на тези храбри и усърдни воини. Да помислим и за думите на Саул: „Преди да отмъстя на враговете си.“ Дали с тях искал да каже, че това е неговата война? Забравил ли бил, че от значение е справедливостта на Йехова, а не желанието му за мъст, слава или победа?

Йонатан не знаел за клетвата на баща си. Изтощен от ожесточената битка, той натопил тоягата си в медена пита. След като ял малко мед, веднага силите му се възвърнали. Тогава един от мъжете му казал какво бил наредил баща му. Йонатан отговорил: „Баща ми навлече беда на тази земя. Вижте как очите ми заблестяха, поради това че хапнах малко мед! Колко по–добре щеше да бъде, ако хората бяха яли днес от плячката, която взеха от враговете си! Но сега поражението на филистимците не е голямо.“ (1 Царе 14:25–30) Той бил прав. Йонатан бил предан син, но не се подчинявал сляпо. Той не се съгласявал с всичко, което баща му казвал или вършел. С разумността си той си спечелил уважението на другите.

Дори когато научил, че Йонатан престъпил заповедта му, Саул отказал да признае колко абсурдна била тя. Вместо това той смятал, че синът му трябва да бъде убит! Йонатан не спорел с баща си, нито молел за милост. Обърни внимание на забележителния му отговор. Той себеотрицателно казал: „Ето ме, готов съм да умра!“ Но израилтяните се застъпили за него: „Нима Йонатан, който по такъв славен начин спаси Израил, трябва да умре? В никакъв случай! Както е сигурно, че Йехова е жив, така е сигурно, че нито един косъм от главата на Йонатан няма да падне на земята. Та нали днес той действаше с помощта на Бога!“ Саул се вслушал в гласа на разума. В повествованието се казва: „Така хората спасиха Йонатан и той не умря.“ (1 Царе 14:43–45)

Със смелостта, усърдието и себеотрицанието си Йонатан си изградил добра репутация. Когато бил в опасност, именно репутацията му го предпазила. Добре е да се замислим какво име си градим ден след ден. Библията казва, че доброто име е скъпоценно. (Еклисиаст 7:1) Ако подобно на Йонатан си спечелим добра репутация пред Йехова, тя ще е истинско съкровище.

Въпреки грешките на Саул Йонатан вярно продължавал да се сражава редом с баща си. Колко ли потресен бил той, като виждал как баща му се превръща в непослушен и горд човек! Саул затъвал все повече и той не можел да го спре.

Чашата преляла, когато Йехова наредил на Саул да поведе война срещу амаликитците, които били толкова покварени, че в дните на Моисей Йехова предсказал унищожението на целия народ. (Изход 17:14) Царят трябвало да убие добитъка им и техния владетел Агаг. Саул спечелил войната несъмнено с помощта на Йонатан, който смело се биел под командването на баща си. Но Саул проявил отявлено неподчинение към Йехова, като пощадил Агаг и запазил богатството и добитъка непокътнати. Тогава пророк Самуил произнесъл окончателната присъда на Йехова срещу Саул: „Понеже ти отхвърли словото на Йехова, то и той те отхвърля и няма да бъдеш вече цар!“ (1 Царе 15:2, 3, 9, 10, 23)

Не след дълго Йехова оттеглил светия си дух от Саул. Без любещата подкрепа на Йехова той започнал да изпитва резки промени в настроението и големи страхове и не можел да контролира гнева си. Сякаш Бог позволил „зъл дух“ да замени добрия. (1 Царе 16:14, бел. под линия; 18:10–12) Със сигурност ужасната промяна в Саул, който преди бил благороден човек, натъжавала Йонатан. Йонатан обаче никога не престанал лоялно да служи на Йехова. Той подкрепял баща си, доколкото можел, и дори понякога му говорел доста прямо. Въпреки всичко погледът му бил съсредоточен върху неговия Бог и Баща, Йехова, който не се променя. (1 Царе 19:4, 5)

Случвало ли ти се е да видиш как някой, когото обичаш, може би член на семейството ти, се променя напълно и тръгва по лош път? Това може да е много болезнено. Примерът на Йонатан ни напомня за думите на псалмиста: „Дори ако баща ми и майка ми ме изоставят, Йехова ще ме приеме.“ (Псалм 27:10) Йехова е лоялен. Той ще те приеме и ще бъде най–добрият Баща за тебе, независимо колко могат да те разочароват несъвършените хора.

Йонатан вероятно разбрал, че Йехова ще отнеме царската власт от Саул. Как реагирал? Дали някога си мислел какъв цар би бил той? Таял ли надежди да поправи стореното от баща си и да остави по–добър пример като лоялен и послушен цар? Не знаем дали са му минавали подобни мисли, но знаем, че те никога не се изпълнили. Означава ли това, че Йехова изоставил този верен мъж? Напротив, Йехова направил така, че Йонатан да бъде запомнен като един от най–забележителните примери за лоялен приятел в Библията. Това ще бъде обсъдено в следваща статия за Йонатан.