Здравословните проблеми може да са най–различни.

•   При някои болести симптомите са видими, а при други се усещат само от болния.

•   Определени здравословни проблеми се появяват само от време на време, докато други са постоянни и създават ежедневни трудности.

•   Някои заболявания са лечими или могат поне да бъдат овладени, докато други се влошават и дори застрашават живота.

 Младите хора се сблъскват с всички тези здравословни проблеми. В тази статия ще се запознаем с четирима младежи, които изпитват подобни трудности. Ако и ти имаш здравословен проблем, може да се насърчиш от техните изказвания.

•  ГЕНАЕЛ

•  ЗАКАРИ

•  АНАИС

•  ЖУЛИАНА

 Най–трудно ми е да приема ограниченията си. Искам да правя толкова много неща, но всеки ден трябва да се съобразявам със състоянието си.

 Страдам от заболяване, което пречи на мозъка да изпраща правилни сигнали до тялото. Някои части на тялото ми понякога треперят или се парализират. Не ми е лесно да правя обикновени неща, като например да ходя, да говоря, да чета, да пиша и да разбирам другите. Когато ми е особено трудно, старейшините от моя сбор се молят заедно с мене, след което веднага се чувствам по–спокойна.

 С каквито и изпитания да се сблъсквам, усещам, че Йехова винаги ме подкрепя. Не искам болестта да ми пречи да му служа в пълна степен. Поставила съм си за цел да помагам на другите да научат за обещанието на Библията, че Йехова Бог скоро ще направи земята рай и ще премахне страданията. (Откровение 21:1–4)

 Помисли върху следното: Как, подобно на Генаел, можеш да проявяваш съчувствие към другите? (1 Коринтяни 10:24)

 Когато бях на 16, установиха, че страдам от агресивна форма на рак на мозъка. Докторите казаха, че ми остават осем месеца. Оттогава се боря за живота си.

 Поради разположението на туморите дясната част на тялото ми е парализирана. Тъй като не мога да ходя, се налага някой винаги да е вкъщи, за да ми помага да се придвижвам.

 С напредването на болестта ми е все по трудно да общувам с другите. Бях много енергичен, обичах да карам водни ски, да играя баскетбол и волейбол. Като Свидетел на Йехова, съм активен в християнската служба. Мисля, че повечето хора не разбират какво е да не си в състояние да правиш онова, което толкова обичаш.

 Думите от Исаия 57:15 ме насърчават, защото ме уверяват, че Йехова Бог е с онези, които са със „съкрушен дух“, и е загрижен за мене. В Исаия 35:6 се съдържа обещанието на Йехова, че ще мога отново да ходя и да му служа, радвайки се на съвършено здраве.

 Макар че понякога ми е трудно да се справям с болестта си, съм уверен, че мога да разчитам на помощта на Йехова. Посредством молитвата винаги имам някого, с когото да говоря, когато съм обезсърчен или се страхувам, че ще умра. Нищо не може да ме раздели от Божията любов. (Римляни 8:39)

 Закари почина на 18–годишна възраст, 2 месеца след като беше интервюиран. Вярата му в Божието обещание за възкресение в рай на земята остана силна до края.

 Помисли върху следното: Как, подобно на Закари, молитвата може да ти помогне да останеш в Божията любов?

 Когато съм била едва на няколко дни, съм получила мозъчен кръвоизлив, който е причинил увреждания на цялото ми тяло и най–вече на краката ми.

 Сега мога да се придвижвам на малки разстояния с проходилка, но обикновено използвам инвалидна количка. Освен това получавам мускулни спазми, поради които ми е трудно да извършвам прецизни движения, като например да пиша на ръка.

 Освен трудностите, свързани със състоянието ми, лечението ми също не е лесно. Откакто се помня по няколко пъти седмично ходя на физиотерапия. Когато бях на пет години, ми направиха първата сериозна операция и оттогава насам претърпях още три. Последните две процедури бяха особено тежки, тъй като три месеца трябваше да се възстановявам далече от дома си.

 Семейството ми много ме подкрепя. Смеем се заедно, което особено ми помага, когато съм потисната. Майка ми и сестра ми се грижат за външния ми вид, тъй като не съм в състояние да го правя сама. Мъчно ми е, че не мога да нося обувки на високи токчета. Веднъж обаче, когато бях малка, успях да го направя, като пълзях с обувките на ръцете си. Падна голям смях!

 Опитвам се да не позволявам на болестта да ме обсебва. Уча езици, плувам, което компенсира факта, че не мога да карам сърф или сноуборд. Като Свидетелка на Йехова, обичам да ходя на служба и да споделям вярата си с другите. Изглежда, че хората ме слушат с внимание, когато им говоря.

 От малка родителите ми ме учеха, че състоянието ми е само временно. Оттогава изградих вяра в Йехова и в обещанието му да премахне всички страдания, включително и моите. Това ми дава сили. (Откровение 21:3, 4)

 Помисли върху следното: По какви начини, подобно на Анаис, можеш да не позволяваш на болестта си да те обсебва?

 Страдам от болезнено автоимунно заболяване, което може да засегне сърцето, белите дробове и кръвта. То вече е увредило бъбреците ми.

 Бях на 10, когато установиха, че имам лупус — болест, поради която изпитвам болки, умора и промени в настроението. Понякога се чувствам безполезна.

 Когато бях на 13 години, една Свидетелка на Йехова дойде вкъщи. Тя ми прочете стиха от Исаия 41:10, където Йехова казва: „Не се страхувай, защото съм с тебе ... Ще те подкрепям с праведната си десница!“ Тогава започнах да изучавам Библията със Свидетелите на Йехова. Днес, осем години по–късно, служа на Бога всеотдайно и съм решена да не позволявам на болестта да контролира живота ми. Чувствам, че Йехова ми дава „силата, надхвърляща нормалното“, така че да запазвам положителна нагласа. (2 Коринтяни 4:7)

 Помисли върху следното: Как думите от Исаия 41:10 могат да ти помогнат да запазваш положителна нагласа, подобно на Жулиана?