Прочети какво се случило с Карина и си представи, че си на нейно място. Как щеше да постъпиш ти в тази ситуация?

 Карина: „Тъй като карах много бързо на път за училище, ме спря полиция и ме глобиха. Много се притесних! Казах на майка ми и тя ми каза да кажа на баща ми, което никак не ми се искаше.“

  Как ще постъпиш ти?

1.  Вариант А: Ще си мълчиш, като се надяваш баща ти да не разбере.

2.  Вариант Б: Ще кажеш на баща си какво се е случило.

 Може би се изкушаваш да избереш вариант А. В крайна сметка майка ти сигурно ще реши, че си отишъл при баща си и си му казал всичко. Но има основателни причини да си признаеш — както в този случай, така и във всички останали, когато допуснеш някаква грешка.

1.  1. Така е правилно. Библията определя следния стандарт за християните: „Искаме да постъпваме честно във всичко.“ (Евреи 13:18)

    „Старая се винаги да съм честна и да поемам отговорност за действията си, като си признавам веднага щом допусна грешка.“ (Алексис)

2.  2. Хората прощават по–лесно на онези, които признават грешките си. Библията казва: „Който прикрива престъпленията си, няма да има успех, а който ги признава и оставя, ще намери милост.“ (Притчи 28:13)

    „Нужна е смелост, за да признаеш, че си сгрешил, но така печелиш доверието на другите. Те виждат, че си честен. С признанието си превръщаш нещо лошо в нещо добро.“ (Ричард)

3.  3. Най–вече това радва Йехова Бог. В Библията пише: „Йехова се отвращава от коварния човек, а е близък с честните хора.“ (Притчи 3:32)

    „След като допуснах сериозна грешка, започнах да разбирам, че трябва да си призная. Йехова щеше да ме благослови само ако постъпя както той иска.“ (Рейчъл)

 А как постъпила Карина? Тя се опитала да скрие от баща си, че са я глобили. Но не можела вечно да пази това в тайна. Карина споделя: „Около година по–късно баща ми проверяваше документите за застраховката и забеляза, че има глоба на мое име. Имах си големи неприятности — дори майка ми се ядоса, че не съм постъпила както ми е казала!“

 Поука: Карина казва: „Като криеш грешките си, става по–зле. По–късно пак си плащаш за тях!“

 Всеки човек греши. (Римляни 3:23; 1 Йоан 1:8) Но е признак на смирение и зрялост да си признаеш, при това веднага.

 Следващата стъпка е да се поучиш от грешките си. За съжаление някои младежи пропускат тази възможност! Те може би се чувстват като Присила, която казва: „Много се обезсърчавах от грешките си. Тъй като имах ниско самочувствие, те ми се струваха като гигантски товар, който не можех да нося. Отчайвах се и си мислех, че съм безнадежден случай.“

 Чувстваш ли се така понякога? Ако е така, помни, че да мислиш постоянно за грешките си, е все едно да гледаш постоянно в огледалото за обратно виждане, докато шофираш. Ако се съсредоточаваш върху миналото, ще се чувстваш безполезен и няма да имаш сили да се справяш с нови предизвикателства.

 Защо вместо това не започнеш да гледаш по–уравновесено на нещата?

 „Припомняй си грешките си и се учи от тях, за да не ги повтаряш. Но недей да мислиш за тях толкова много, че да се обезсърчиш.“ (Елиът)

 „Опитвам се да си извадя поука от всяка грешка, за да стана по–добър човек и следващия път да постъпя различно. В крайна сметка това е най–добрият подход, понеже ти помага да израснеш.“ (Вера)