Много жертви на сексуално насилие се срамуват от случилото се. Може дори да смятат, че те са отговорни за това. Обърни внимание на примера на 19–годишната Карън, която била малтретирана сексуално на възраст между 6 и 13 години. Тя казва: „Най–трудно ми е да се боря с чувството за вина. Питам се как допуснах този тормоз да продължи толкова дълго.“

 Ако и ти се чувстваш по същия начин, помисли върху следното:

•   Децата не са готови нито физически, нито емоционално да имат сексуални отношения. Те не знаят какво представляват тези отношения и затова не са способни съзнателно да участват в тях. Следователно децата нямат вина за случилото се.

•   Децата имат доверие на възрастните и не могат да прозрат нечистите намерения на злите хора, което ги прави лесни жертви на сексуално насилие. В една книга се казва: „Педофилите са изкусни измамници и децата не могат да осъзнаят какво се крие зад подлите им лъжи.“ (The Right to Innocence)

•   Детето може да усети сексуална възбуда, когато го малтретират. Ако ти се е случвало, знай, че това е нормална реакция на тялото, когато е докосвано по определен начин. Това не означава, че тези отношения са били по взаимно съгласие или че носиш вина за тях.

 Предложение: Познаваш ли някое дете, което е на възрастта, на която ти си бил изнасилен? Запитай се: „Ако това дете беше обект на сексуално насилие, щеше ли да е справедливо да обвинявам него?“

 Карън размишлявала върху тази мисъл, когато се грижела за три деца, едното от които било почти на 6 — възрастта, на която била самата тя, когато започнали да я малтретират. Карън казва: „Осъзнах колко уязвимо е едно дете на тази възраст и колко уязвима бях аз тогава.“

 Факт: Виновникът за малтретирането е насилникът. Библията казва: „Върху злосторника ще падне неговото зло.“ (Езекиил 18:20)

 Ако споделиш преживяното с някой възрастен, на когото имаш доверие, ще почувстваш облекчение. В Библията пише: „Истинският приятел обича всякога и е брат, роден за време на беда.“ (Притчи 17:17)

 Нормално е да чувстваш известна сигурност, като не говориш за случилото се. Вероятно мълчанието се е превърнало в стена, с която се предпазваш от още повече болка. Но тази стена, която те предпазва от болката, може също да ти пречи да получиш помощ.

 За една млада жена на име Джанет било голямо облекчение да говори за сексуалното насилие, което преживяла. Тя казва: „Бях малтретирана на много ранна възраст и то от човек, на когото имах доверие, но го премълчавах години наред. Когато обаче разказах за това на майка ми, сякаш огромен товар падна от раменете ми.“

 Джанет добре разбира защо някои се колебаят да разкажат на някого за преживяното. Тя споделя: „Сексуалното насилие е много деликатна тема. Аз обаче не можех да живея с тази болка. За мене беше по–добре да говоря за проблема възможно най–скоро.“

 Заради сексуалното малтретиране може да си изградиш погрешна представа за себе си — например, че си непълноценен и лишен от стойност или че съществуваш единствено, за да задоволяваш нечии сексуални желания. Сега имаш възможността да се отърсиш от тези лъжи и да се възползваш от „времето за лекуване“. (Еклисиаст 3:3) Какво може да ти помогне?

 Изучаване на Библията. Библията съдържа Божиите мисли, които имат силата „да побеждават здрави укрепления“ — включително погрешни мисли за собствената ти стойност. (2 Коринтяни 10:4, 5) Например прочети и помисли върху следните стихове: Исаия 41:10; Йеремия 31:3; Малахия 3:16, 17; Лука 12:6, 7; 1 Йоан 3:19, 20.

 Молитва. Когато чувстваш, че нямаш стойност или изпитваш вина, „прехвърли бремето си на Йехова“ в молитва. (Псалм 55:22) Помни, че не си сам!

 Старейшините в сбора. Тези християни са обучени да бъдат „като убежище от вятър и като скривалище от буря“. (Исаия 32:2) Те могат да ти помогнат да придобиеш уравновесен възглед за себе си и да продължиш напред.

 Добри приятели. Наблюдавай мъжете и жените, които са образцови християни. Обърни внимание как се отнасят един към друг. С времето ще разбереш, че не всички хора злоупотребяват с властта си, за да малтретират онези, които твърдят, че обичат.

 Млада жена на име Таня се старае да приеме тази важна истина. От ранно детство тя била малтретирана сексуално от няколко мъже. Тя споделя: „Единствените мъже, на които съм имала доверие, ме нараниха.“ След време Таня разбрала, че все пак има хора, които проявяват искрена любов. Как стигнала до този извод?

 Като общувала с една семейна двойка, която живее според библейските принципи, Таня променила възгледа си. „От действията на съпруга виждах, че не всички мъже са насилници — казва тя. — Той защитаваше жена си, а именно така искал Бог да бъде от самото начало.“ a (Ефесяни 5:28, 29)