Клюномуцунестият кит на Кювие може да се гмурка на 2992 м дълбочина, където налягането е около 30 300 килопаскала. Тези китове могат също да стоят под водата дълго време. Документирано е, че един такъв кит е прекарал под водата 3 ч и 42 мин, преди да изплува на повърхността, за да диша. Как тези бозайници се справят с огромното налягане и липсата на кислород за толкова дълго време?

 Както и при други морски бозайници, гръдният кош и белите дробове на кита могат да се свиват. Изследователите са открили, че когато сърдечният ритъм на морските бозайници намалее значително, те използват по-малко кислород и кръвният поток се пренасочва от крайниците им към мозъка, сърцето и мускулите.

 Освен това морските бозайници складират кислород в мускулите си чрез протеин, наречен миоглобин. При гмуркане надълбоко миоглобинът освобождава нужното количество кислород. В мускулите на китовете концентрацията на миоглобин е много по-голяма, отколкото при хората и сухоземните животни.

 И все пак един изследовател отбелязва относно клюномуцунестите китове на Кювие: „Те се гмуркат на феноменални дълбочини. Според настоящото ни познание за физиологията те далеч надминават онова, което би трябвало да могат да правят.“ Учените се надяват да разберат по-добре как тези китове се гмуркат, защото това може да помогне на лекарите да подобрят лечението на здравословни проблеми, като например колапс на белия дроб.

 Какво мислиш? Дали способността на клюномуцунестия кит на Кювие да се гмурка надълбоко и задълго, се е появила в резултат на еволюция, или замисъл?