Семенцата на глухарчето са сред най-добрите летци в природата. Когато духа вятър, десетки семенца започват да се носят във въздуха като малки парашутчета. Въпреки че пътуването им започва близо до земята, те могат да изминат около километър, носени от вятъра. Какво им позволява да останат във въздуха толкова време? Наскоро учените откриха, че те използват метод на летене, който е 4 пъти по-ефективен, а също е и по-стабилен, от този на обикновен парашут.

 Помисли върху следното: Всяко семенце си има хвърчилка — гъст сноп от бели власинки. Тя действа подобно на парашут, като така създава въздушно съпротивление, което позволява на семенцето да се носи във въздуха.

 Но това не е всичко: Когато въздухът минава около и през власинките, във въздуха отгоре се образува завихряне. Циркулацията на въздуха в тази вихрушка създава ниско налягане, което дърпа хвърчилката нагоре и така допълнително забавя падането ѝ.

 Може да се каже, че добре подредените власинки позволяват на хвърчилката да действа като рехав парашут, който обаче е по-стабилен и ефективен. Нещо повече, 90% от хвърчилката са празно пространство, тоест тя е изградена от много малко материал!

 Учените търсят начини да наподобят полета на семенцата на глухарчето. Сред възможните приложения е проектирането на малки дронове, които почти да не се нуждаят от допълнителна енергия. Такива дронове може да се използват за много неща, включително следене на нивата на замърсяване на въздуха.

 Какво мислиш? Дали ефективният полет на семенцата на глухарчето се е появил в резултат на еволюция, или замисъл?