„Не мога, много ми е трудно! Никога няма да се науча!“, казва разстроено детето ти. Може би му е трудно да направи нещо и иска да се откаже. Мъчно ти е да го гледаш така, но ти се иска да го научиш да се справя с предизвикателствата. Чудиш се дали да се втурнеш да му помагаш? Да го оставиш ли да се откаже? Или би могъл да го научиш да не се отказва лесно?

 Постоянството е много важно. Когато родителите учат детето си да развива способностите си, като се труди усърдно, е по-вероятно то да се справя добре в училище, да има по-добро физическо и емоционално здраве, както и по-близки и хубави приятелства. За разлика от това, когато родителите предпазват детето си от трудностите и неуспехите, е по-вероятно то да се обезсърчи, да се чувства неспособно и да изпитва по-малко удовлетворение от живота, като порасне.

 Постоянството се развива. Дори от много ранна възраст децата могат да укрепят решимостта си да се справят с трудностите и проблемите. Едно проучване показва, че 15-месечните бебета са склонни да полагат повече усилия при изпълнението на трудна задача, ако преди това са видели, че някой възрастен се затруднява с нещо, но вместо да се откаже, полага усилия.

 „Спомням си как учех дъщерите си да си връзват обувките. Това не е нещо, което се учи за един ден. Всеки път, когато трябваше да се завържат, сядаха самички и в продължение на 10-15 минути се опитваха да се сетят как се прави. Тогава отивах да им помогна. След няколко месеца опити и доста сълзи в крайна сметка се научиха. Можех да си улесня живота, ако им купувах обувки без връзки. Но понякога ние, като родители, трябва да не се отказваме, за да научим децата си на същото.“ (Колин)

 Постоянството може да отслабне. Някои родители несъзнателно пречат на децата си да развиват постоянство. Как? В стремежа си да им помогнат да имат самоуважение, те може да се опитват да ги „спасяват“ винаги, когато децата се сблъскат с трудности и провал. Авторката Джесика Лейхи казва: „Всеки път, когато „спасяваме“ децата си, все едно им казваме, че са неспособни и не вярваме, че ще се справят.“ a Какъв е резултатът от това? Децата може да се откажат лесно и да не искат да полагат усилия при трудни задачи, като си мислят, че някой възрастен трябва да им помогне.

 Насърчавай усърдието. Родителите могат да научат децата си да не се отказват лесно, като им възлагат подходящи за възрастта им задачи. Например децата на предучилищна възраст може да сгъват прането и да прибират играчките си. Малко по-големите може да разпределят и прибират покупките след пазаруване, да подреждат масата преди хранене или да я чистят след това, да изхвърлят боклука или да почистват, ако нещо се разлее. Младежите може да се справят с по-сложни задачи, като почистване, поддръжка или някои ремонтни дейности. На децата може невинаги да им се иска да свършат нещо, но ще имат полза от това, че родителите им очакват от тях да помагат с домакинските задължения от ранна възраст. Така ще ги научат да се трудят усърдно и да не се отказват, когато се сблъскат с трудна и неотложна задача като възрастни.

 Библейски принцип: „От всеки труд има полза.“ (Притчи 14:23)

 „Не възлагай на децата просто някаква работа само и само да се занимават с нещо. На никого не му харесва това, дори на децата. Давай им смислени задачи, с които да ти помагат. Ако детето е малко, може да бърше прах от мебелите, които достига. Ако миеш колата, остави го да измие по-ниските части, които са труднодостъпни за теб. После не забравяй да го похвалиш за усилията му.“ (Крис)

 Насочвай го, докато върши по-трудни задачи. Понякога децата бързо се отказват, ако не знаят как да свършат нещо. Затова, когато учиш детето си на ново умение, може да опиташ следното: Първо нека те наблюдава как вършиш дадената задача. После я направете заедно. След това го наблюдавай, докато то я върши и му давай практични насоки. Накрая го остави да я свърши само.

 Библейски принцип: „Дадох ви пример — каквото аз направих за вас, това и вие трябва да правите.“ (Йоан 13:15)

 „От личен опит мога да кажа, че ние, като родители, трябва да даваме хубав пример на децата си. Ако искаме да ги научим да не се отказват лесно, ние самите трябва да проявяваме постоянство.“ (Дъг)

 Помогни на детето си да разбере, че всеки се сблъсква с трудности и неуспехи. Разкажи му за някои случаи, в които ти е било трудно, но не си се отказал и това е довело до хубави резултати. Обясни му, че е нормално новите неща да са трудни и че грешките му помагат да се учи. Увери го, че когато не се справя с нещо, това не означава, че го обичаш по-малко. Както един мускул укрепва с тренировки, така решимостта на детето ти да не се отказва, расте, когато среща предизвикателства. Вместо да се намесваш веднага, го насърчавай да продължава, дори да не се справя добре. В една книга се казва: „Най-добрият начин детето ти да изгради характер, е да се захване със задача, с която има голяма вероятност да не се справи.“ (How Children Succeed)

 Библейски принцип: „Добре е човек да носи ярем в младостта си.“ (Плачът на Йеремия 3:27)

 „Когато оставиш децата си да положат усилия да направят нещо, което им е трудно — като същевременно знаят, че мама и татко са готови да помогнат — ще извлекат полза. След време трудното ще е минало, но те ще са развили дадено умение и ще са разбрали, че постоянството си заслужава.“ (Джордан)

 Хвали детето заради усилията, а не заради интелекта му. Например, вместо да кажеш „Чудесно си се справил на теста, толкова си умен!“, може да кажеш „Чудесно си се справил на теста, наистина съм впечатлен колко усърдно си учил!“. Защо е по-важно да го хвалиш за усилията, отколкото за интелекта му? Професорката по психология Каръл Дуек казва, че ако родителите хвалят интелекта на детето, „то започва да се съмнява в себе си веднага щом се затрудни или щом нещо се обърка“. Тя обяснява също: „Ако родителите искат да направят нещо хубаво за децата си, трябва да ги научат да харесват предизвикателствата, да размишляват върху грешките си, да се радват на усилията, които полагат, да търсят нови начини да направят нещо и винаги да искат да учат още. По този начин децата няма да са роби на желанието да бъдат хвалени.“ b

 Библейски принцип: „Похвалата изпитва човека.“ (Притчи 27:21)