Битие 28:1-22
28 Тогава Исаак повика Яков, благослови го и му нареди следното: „Недей да си вземаш жена от дъщерите на Ханаан!+
2 Тръгни на път и отиди в Падан–арам, в дома на Ватуил, бащата на твоята майка, и оттам си вземи жена от дъщерите на Лаван, братът на твоята майка!+
3 И Всемогъщият Бог ще те благослови и ще те направи плодовит, ще ти даде многобройно потомство, така че от тебе ще произлязат множество народи.+
4 И Бог ще даде на тебе благословията на Авраам,+ на тебе и на твоето потомство заедно с тебе,+ за да завладееш земята, в която живееш като пришелец+ и която Бог е дал на Авраам.“+
5 Така Исаак изпрати Яков на път и той тръгна за Падан–арам, при сина на сириеца Ватуил,+ при Лаван, който беше брат на Ревека,+ майката на Яков и Исав.+
6 Когато Исав видя, че Исаак благослови Яков и го изпрати в Падан–арам, за да си вземе жена оттам, и че когато го благослови, му нареди „Недей да си вземаш жена от дъщерите на Ханаан“,+
7 и че Яков послуша баща си и майка си и тръгна за Падан–арам,+
8 тогава Исав разбра, че дъщерите на Ханаан не са по волята на баща му Исаак.+
9 Затова Исав отиде при Исмаил* и освен жените, които вече имаше,+ си взе за жена Маелет, дъщерята на Авраамовия син Исмаил, сестрата на Наваиот.
10 А Яков продължи по пътя си от Вирсавее към Харан.+
11 След време стигна до едно подходящо за пренощуване място и реши да остане там, защото слънцето вече беше залязло. И той взе един от камъните на това място, за да си го подложи под главата, и легна да спи там.+
12 И започна да сънува:+ Ето, на земята стоеше стълба, чийто връх стигаше до небесата, и Божиите ангели се качваха и слизаха по нея.+
13 И ето, над нея стоеше Йехова, който каза:+
„Аз съм Йехова, Богът на твоя баща Авраам и Богът на Исаак.+ Ще дам на тебе и на твоето потомство тази земя и мястото, върху което лежиш.+
14 Твоето потомство ще стане многобройно като песъчинките на земния пясък+ и потомците ти ще се разширят на запад и на изток, на север и на юг.+ Чрез тебе и чрез твоето потомство ще бъдат благословени* всичките народи на земята.+
15 И аз ще бъда с тебе и ще те пазя по целия път, по който вървиш, и ще те върна в тази земя,+ защото няма да те оставя, докато не направя всичко, което ти казах.“+
16 Тогава Яков се събуди от съня си и каза: „Наистина, Йехова е на това място, а аз не знаех!“
17 Много изплашен, той добави:+ „Какъв страх вдъхва това място!+ Няма съмнение, че това е домът на Бога+ и небесната порта!“
18 На сутринта Яков стана рано, взе камъка, който беше подложил под главата си, изправи го като паметен стълб и изля маслиново масло върху горната му част.+
19 После нарече това място Ветил*,+ а преди това градът се наричаше Луз.+
20 И Яков даде обет,+ като каза: „Ако Бог продължава да бъде с мене и ме пази по пътя, по който вървя, и ми даде хляб, за да ям, и дрехи, за да се обличам,+
21 и аз наистина се върна благополучно в дома на своя баща, тогава Йехова ще покаже, че е мой Бог.+
22 Този камък, който изправих като паметен стълб, ще стане дом на Бога.+ Що се отнася до всичко, което ще ми дадеш, от него аз ще ти дам десятък.“+
Бележки под линия
^ Или: „при исмаилтяните“. По това време самият Исмаил вече бил умрял, а Исав бил на около 77 години. Виж Би 25:17, 26.
^ Виж Би 12:3, бел. под линия.
^ Името Ветил (на еврейски: Бетел) означава „дом на Бога“.
