Битие 37:1-36
37 И Яков заживя в земята, в която баща му живееше като пришелец,+ в ханаанската земя.+
2 Ето повествованието за живота* на Яков.
Когато беше на седемнайсет години, заедно с братята си Йосиф+ се грижеше за овцете+ и понеже още беше момче, беше със синовете на Вала+ и със синовете на Зелфа,+ жените на баща му. И Йосиф носеше на баща си лоши сведения за тях.+
3 А Израил обичаше Йосиф повече от всичките си останали синове,+ защото му се беше родил на стари години, и беше дал да направят за него дълга пъстра дреха с ръкави.+
4 Когато видяха, че баща им го обича повече от всички тях, останалите братя започнаха да мразят+ Йосиф и не можеха да говорят спокойно с него.+
5 След време Йосиф сънува един сън и го разказа на братята си,+ но те го намразиха още повече заради съня.
6 А той им разказа следното: „Чуйте, моля ви, този сън, който сънувах!+
7 Ето, ние връзвахме снопи насред нивата, когато моят сноп се надигна и застана прав, а вашите снопи го наобиколиха и му се поклониха.“+
8 А неговите братя му казаха: „Да не искаш да бъдеш цар над нас?+ Или може би искаш да господаруваш над нас?“+ Така те намериха нова причина да го мразят заради сънищата му и заради думите му.
9 После той сънува още един сън и го разказа на своите братя с думите: „Сънувах още един сън и в него слънцето, луната и единайсет звезди ми се покланяха.“+
10 И той го разказа на баща си, както и на братята си. И баща му го смъмри с думите:+ „Какво означава сънят, който си сънувал? Да не би аз и майка ти, и братята ти да дойдем и да ти се поклоним до земята?“
11 И братята му започнаха да му завиждат+ още повече, но баща му запомни казаното.+
12 И ето, братята му отидоха да пасат стадото на баща си близо до Сихем.+
13 След известно време Израил каза на Йосиф: „Братята ти пасат овцете близо до Сихем, нали? Хайде да те изпратя при тях.“ А той му отвърна: „Готов съм да отида!“+
14 Тогава той му каза: „Моля те, върви! Виж дали братята ти са добре и дали всичко е наред със стадото. И ела да ми съобщиш.“+ И той го изпрати от хевронската долина+ и момчето отиде към Сихем.
15 По–късно един мъж го видя да се лута из полето и го попита: „Какво търсиш?“
16 А той отговори: „Търся братята си. Кажи ми, моля те, къде пасат овцете?“
17 И мъжът му каза: „Тръгнаха си оттук, защото ги чух да си говорят: ‘Хайде да отидем в Дотан!’“ И Йосиф продължи да върви след братята си и ги намери край Дотан.
18 Но когато го видяха отдалече, още преди той да се приближи до тях, те започнаха да кроят коварен заговор срещу него, за да го убият.+
19 Те си казаха един на друг: „Я вижте кой идва — онзи със сънищата!+
20 Хайде да го убием и да го хвърлим в една от ямите за вода!+ Ще кажем, че го е изял опасен див звяр.+ Да видим тогава какво ще излезе от сънищата му!“
21 Когато чу това, Рувим се опита да го спаси от ръцете им,+ като каза: „Нека не посягаме на живота му*!“+
22 И Рувим продължи да им говори: „Не проливайте кръв!+ Хвърлете го в онази яма за вода в пустинята и не вдигайте ръка срещу него!“+ Така той искаше да го избави от ръцете им, за да го върне на баща си.
23 И ето, когато Йосиф дойде при братята си, те му съблякоха дългата дреха, дългата пъстра дреха, с която беше облечен.+
24 След това го хвърлиха в ямата за вода.+ По това време ямата беше празна, в нея нямаше вода.
25 После седнаха да ядат хляб.+ Когато вдигнаха очи и погледнаха, ето, откъм Галаад идваше керван исмаилтяни+ и камилите им бяха натоварени с ароматна смола*, балсам и кора от смолисто дърво.+ Те носеха товара си в Египет.
26 Тогава Юда каза на братята си: „Каква полза ще имаме, ако убием брат си и скрием кръвта му?+
27 Хайде да го продадем на исмаилтяните!+ Нека не вдигаме ръка срещу него!+ Та нали ни е брат, една кръв сме.“ И те послушаха брат си.+
28 И ето, мъжете, мадиамските търговци,+ минаха оттам. И братята извадиха Йосиф от ямата+ и го продадоха на исмаилтяните за двайсет сикъла сребро.+ И търговците заведоха Йосиф в Египет.
29 След време Рувим се върна при ямата, и ето, Йосиф вече не беше там. Затова той раздра дрехите си.+
30 И като отиде при останалите си братя, извика: „Детето го няма! Какво да правя сега?“+
31 А те взеха дългата дреха на Йосиф и като заклаха един козел, потопиха няколко пъти дрехата в кръвта му.+
32 След това изпратиха на своя баща дългата пъстра дреха с думите: „Ето какво намерихме. Молим те, виж+ дали това не е дрехата на твоя син!“+
33 А той, след като я разгледа добре, възкликна: „Това е дрехата на моя син! Опасен див звяр го е изял!+ Няма съмнение, че Йосиф е разкъсан на парчета!“+
34 Тогава Яков раздра горната си дреха, препаса хълбоците си с вретище и много дни скърбеше за своя син.+
35 И всичките му синове и дъщери идваха да го утешават,+ но той не искаше да се утеши, като казваше:+ „Скърбейки, ще отида при сина си в гроба*!“ И баща му продължи да го оплаква много време.
36 Но мадиамците продадоха Йосиф в Египет на Петефрий, който беше придворен служител на фараона,+ главен телохранител.+
Бележки под линия
^ Или: „Ето историята“.
^ Или: „душата му“.
^ Или: „ладан“, „лабданум“.
^ На еврейски: „шео̀л“, общият гроб на човешкия род. Виж Приложение № 8.
