Второзаконие 26:1-19

26  Когато накрая влезеш в земята, която Йехова, твоят Бог, ти дава като наследство, и я завладееш и заживееш в нея,+  тогава вземи част от първите плодове+ от всичко, което си събрал като реколта в земята, която ти дава Йехова, твоят Бог, сложи ги в кошница и отиди на мястото, което Йехова, твоят Бог, ще избере, за да постави там името си.+  Отиди при свещеника,+ който служи по това време, и му кажи: ‘Днес идвам да съобщя на Йехова, твоят Бог, че влязох в земята, която Йехова се закле на нашите прадеди, че ще ни даде.’+  Тогава нека свещеникът вземе кошницата от ръката ти и нека я сложи пред олтара на твоя Бог, Йехова.  А ти кажи следното пред своя Бог, Йехова: ‘Баща ми беше сириец, чийто живот беше в опасност.+ Той отиде с малко хора+ в Египет,+ за да живее там като пришелец. Но там от него произлезе велик народ, могъщ и многоброен.+  Египтяните обаче започнаха да се отнасят зле към нас, потискаха ни и ни принуждаваха да работим като роби.+  И ние се обърнахме с викове за помощ към Йехова, Богът на нашите прадеди.+ И Йехова чу гласа ни+ и видя страданията ни, бедственото ни положение и как бяхме потискани.+  Накрая Йехова ни изведе от Египет със силна ръка+ и могъща десница,+ с вдъхващи голям страх дела,+ със знамения и чудеса.+  Той ни доведе на това място и ни даде тази земя, земя, в която текат мляко и мед.+ 10  И ето, сега донесох първите плодове от онова, което се роди в земята, която ми даде Йехова.’+ Постави кошницата пред своя Бог, Йехова, и се поклони пред своя Бог, Йехова.+ 11  И непременно се радвай+ на всички добри неща, които Йехова, твоят Бог, дава на тебе и на дома ти. Радвайте се и ти, и левитът, и пришелецът, които живеят заедно с тебе.+ 12  Когато отделиш целия десятък от реколтата+ през третата година,+ годината за изплащане на десятъка, дай отделеното на левита, на пришелеца, на сирачето* и на вдовицата. И нека те го ядат в пределите на твоя град и нека се нахранят до насита.+ 13  А ти кажи следните думи пред своя Бог, Йехова: ‘Не оставих в дома си нищо от онова, което е свято — дадох го на левита, на пришелеца, на сирачето и на вдовицата,+ и така изпълних всички твои заповеди, които ти ми нареди. Не наруших нито една твоя заповед и не забравих нищо.+ 14  Не ядох нищо от тези свети неща във време на жалеене, не взех нищо от тях, докато бях в нечисто състояние, нито дадох нещо от тях за някой мъртвец. Послушах гласа на своя Бог, Йехова, и извърших всичко така, както ти ми заповяда. 15  Погледни надолу от святото място, което обитаваш,+ от небесата, и благослови своя народ Израил+ и земята, която ни даде, точно както обеща чрез клетва на нашите прадеди+ — земята, в която текат мляко и мед.’+ 16  Днес Йехова, твоят Бог, ти заповядва да следваш всички тези наредби и съдебни решения.+ Спазвай ги и ги изпълнявай с цялото си сърце+ и с цялата си душа.+ 17  Днес ти подтикна своя Бог, Йехова, да обещае, че ако ходиш в пътищата му, изпълняваш наредбите му,+ заповедите му+ и съдебните му решения,+ и слушаш гласа му,+ той ще бъде твой Бог. 18  А Йехова днес подтикна тебе да кажеш, че ти ще бъдеш негов народ, негово най–скъпоценно притежание,+ точно както той ти обеща,+ и че ще спазваш всички негови заповеди, 19  и че той ще те издигне нависоко, над всички други народи, които е създал,+ и ти ще му донесеш възхвала, слава и красота, защото ще бъдеш свят народ за своя Бог, Йехова,+ точно както той обеща.“

Бележки под линия

Буквално: „момчето без баща“.