Галатяни 2:1-21
2 После, след четиринайсет години отново отидох в Йерусалим+ заедно с Варнава,+ като взех със себе си и Тит.
2 Но отидох там, защото получих откровение.+ И представих пред видните братя+ добрата новина, която проповядвам сред народите, но им казах това насаме. Исках да съм сигурен, че не тичам+ или не съм тичал напразно.+
3 А с мене беше Тит,+ но дори той не беше принуден да се обреже,+ въпреки че беше грък.
4 Но заради лъжливите братя,+ промъкнали се незабелязано,+ прокраднали се, за да дебнат свободата,+ която притежаваме в единство с Христос Исус, така че да ни поробят+ изцяло...
5 На тях ние не отстъпихме и не се покорихме,+ дори и за миг, за да може истината,+ принадлежаща на добрата новина, да остане при вас.
6 Що се отнася до онези, които бяха смятани за забележителни личности+ — каквито и да са били преди, за мене няма значение,+ защото Бог не съди за човека по външния му вид,+ — на мене всъщност тези видни мъже не ми дадоха нищо ново.
7 Напротив, когато видяха, че ми е поверена+ добрата новина за необрязаните,+ както на Петър е поверена за обрязаните+
8 (защото Онзи, който даде на Петър пълномощията, необходими за службата на апостол сред обрязаните, даде също и на мене пълномощията,+ които ми бяха необходими за хората от народите),
9 и когато научиха за незаслужената милост,+ която ми беше оказана,+ Яков,+ Кифа и Йоан, признати за стълбове на сбора,+ подадоха на мене и на Варнава+ десница в знак на съгласие+ ние да отидем при другите народи, а те — при онези, които са обрязани.
10 Само не биваше да забравяме бедните братя.+ И именно за това полагах големи усилия.+
11 Но когато Кифа+ дойде в Антиохия,+ му се противопоставих открито, защото заслужаваше осъждане.+
12 Понеже преди да пристигнат някои от хората на Яков,+ той сядаше на трапеза+ с онези от другите народи, но когато пристигнаха, той се оттегли и отдели, защото се страхуваше+ от онези, които бяха от обрязаните.+
13 Останалите юдеи се присъединиха към него в това лицемерие,+ така че дори и Варнава+ беше въвлечен в лицемерието им.
14 Но когато видях, че не постъпват правилно според истината на добрата новина,+ казах на Кифа пред всички тях:+ „Ако ти, макар и юдей, живееш така, както живеят другите народи, а не както живеят юдеите, защо искаш да накараш хората от другите народи да живеят според юдейските обичаи?“+
15 Ние, които по рождение сме юдеи,+ а не грешници+ от другите народи,
16 като знаем, че човек бива обявен за праведен+ не въз основа на дела според закон, но единствено чрез вяра+ в Христос Исус, също повярвахме в Христос Исус, за да бъдем обявени за праведни въз основа на вяра в Христос,+ а не въз основа на дела според закон, защото никой човек няма да бъде обявен за праведен въз основа на дела според закон.+
17 Но ако в стремежа си да бъдем обявени за праведни посредством Христос,+ сме се оказали грешници,+ дали тогава Христос е служител на греха?+ В никакъв случай!
18 Защото ако отново съградя онова, което вече съм съборил,+ показвам, че съм престъпник.+
19 Що се отнася до мене, чрез закона аз умрях спрямо закона,+ за да оживея спрямо Бога.+
20 Прикован съм на стълб заедно с Христос.+ Не аз живея вече,+ а Христос живее в мене.+ Наистина, живеейки+ сега в плът, живея чрез вярата в Божия син, който прояви любов към мене и предаде себе си заради мене.+
21 Аз не отхвърлям Божията незаслужена милост,+ защото ако праведността идва чрез закон,+ тогава Христос е умрял напразно.+