Деяния 16:1-40
16 И той пристигна в Дервия, а също и в Листра.+ И ето, там имаше един ученик на име Тимотей,+ син на една вярваща юдейка, но баща му беше грък.
2 И братята в Листра и Икония говореха добре за него.
3 Павел пожела той да го придружи, затова го взе и го обряза+ заради юдеите, живеещи по тези места, защото всички знаеха, че баща му е грък.
4 И като пътуваха по градовете, те предаваха на онези, които бяха там, постановленията, приети от апостолите и старейшините в Йерусалим, за да ги спазват.+
5 Така сборовете биваха укрепвани във вярата+ и от ден на ден се увеличаваха числено.
6 И минаха през Фригия и областта Галатия,+ защото чрез светия дух им беше забранено да говорят словото в Азия.
7 И като стигнаха до Мизия, се опитаха да отидат във Витиния,+ но чрез духа Исус не им позволи.
8 Така че те подминаха Мизия и стигнаха до Троада.+
9 И през нощта Павел получи видение+ — един македонец стоеше и го молеше с думите: „Ела в Македония* и ни помогни!“
10 И веднага след като той получи видението, положихме усилия да тръгнем за Македония,+ правейки заключението, че Бог ни вика, за да им известим добрата новина.
11 Затова тръгнахме по море от Троада и пристигнахме направо в Самотрак, а на следващия ден в Неапол
12 и оттам в римската колония Филипи,+ която е главният град в тази област на Македония.+ Останахме в този град няколко дни.
13 И в съботния ден* излязохме извън градската порта, край една река, понеже мислехме, че това е място за молитва. Там седнахме и започнахме да говорим на жените, които се бяха събрали.
14 Слушаше и една жена на име Лидия, продавачка на пурпурни платове от град Тиатир,+ която беше поклонничка на Бога. И Йехова отвори широко сърцето ѝ,+ за да обърне внимание на онова, което говореше Павел.
15 И след като тя и всички в дома ѝ се покръстиха,+ тя помоли настойчиво: „Ако смятате, че съм вярна на Йехова, влезте в дома ми и останете!“+ И просто ни накара да отидем у тях.+
16 Случи се така, че като отивахме към мястото за молитва, ни срещна една прислужница, която беше обсебена от дух,+ демон гадател.+ Тя донасяше голяма печалба+ на господарите си, като предсказваше бъдещето.
17 Тази девойка вървеше след Павел и след нас и като викаше силно,+ казваше: „Тези хора са роби на Всевишния Бог и ви известяват пътя на спасението.“
18 Тя правеше това дни наред. Накрая на Павел му омръзна+ и той се обърна и каза на духа: „Заповядвам ти в името на Исус Христос да излезеш от нея!“+ И той излезе веднага.+
19 Когато господарите ѝ видяха, че надеждата им за печалба е изгубена,+ хванаха Павел и Сила и ги завлякоха на пазарния площад при властниците.+
20 И като ги заведоха пред градските управници*, казаха: „Тези мъже причиняват голямо смущение+ в нашия град, понеже са юдеи
21 и проповядват обичаи,+ които на нас като римляни не ни е позволено да приемаме или да следваме.“
22 И цялото множество се надигна против тях и като разкъсаха горните им дрехи, градските управници наредиха да ги бият с пръчки.+
23 След като им нанесоха много удари,+ ги хвърлиха в затвора и заповядаха на пазача да ги пази добре.+
24 Заради тази заповед той ги хвърли във вътрешната част на затвора+ и окова краката им в дървени стеги.+
25 Но около полунощ+ Павел и Сила се молеха и възхваляваха Бога с песен,+ така че затворниците ги чуваха.
26 Внезапно стана силно земетресение, което разтърси основите на затвора. И в същия миг се разтвориха всички врати и оковите на всички паднаха.+
27 И като се събуди и видя, че вратите на затвора са отворени, пазачът извади меча си и понечи да се убие,+ защото си мислеше, че затворниците са избягали.+
28 Но Павел извика със силен глас: „Не посягай на себе си,+ защото всички сме тук!“
29 Тогава той поиска светлина, скочи вътре и целият разтреперан, падна+ пред Павел и Сила.
30 И като ги изведе навън, попита: „Господа, какво трябва да направя,+ за да бъда спасен?“
31 Те отговориха: „Вярвай в Господаря Исус и ще бъдеш спасен,+ ти и домът ти!“+
32 И говориха словото на Йехова на него и на всички в дома му.+
33 И той ги прие при себе си в този час на нощта и изми раните им. И всички до един — той и хората в дома му — бяха покръстени+ незабавно.
34 После ги заведе в дома си и сложи пред тях трапеза, и заедно с всички в дома си се радваше много, заради това че повярва в Бога.
35 Когато се съмна, градските управници+ изпратиха служителите си* да кажат: „Освободи онези хора!“
36 Тогава пазачът на затвора предаде думите им на Павел: „Градските управници изпратиха мъже, за да освободят вас двамата. Затова сега излезте и си вървете с мир!“
37 Но Павел им каза: „Те ни биха пред всички, без да сме осъдени, нас, които сме римляни,+ и ни хвърлиха в затвора. Нима сега ни изгонват тайно? Не може така! Нека дойдат сами и ни изведат!“
38 Служителите предадоха тези думи на градските управници. А те като чуха, че мъжете били римляни, се уплашиха.+
39 Затова дойдоха и като ги увещаваха с молби, ги изведоха навън и поискаха от тях да напуснат града.
40 А щом излязоха от затвора, те отидоха в дома на Лидия и след като видяха братята и ги насърчиха,+ отпътуваха.
Бележки под линия
^ Това било името на една от римските провинции. Описаните в Библията събития, свързани с Македония, станали на територията на днешна Гърция.
^ Виж Из 16:23, бел. под линия.
^ Или: „магистратите“.
^ Или: „ликторите“.
